Трудно проговаряне - тема 27

Здравейте. Искам да попитам за мнение от родители, които са били в подобна ситуация.
Синът ми е на 1 г. и 10 м. Като цяло се развива нормално, но развитието му като че ли върви по-бавно и най-вече ме притеснява речта.
Всичко започна с забавянето на жестовете, тогава ми направи впечатление изоставане.
На 1 г. и 3 м. започна да сочи в книжки. На около 1 г. и 6 м. започна да сочи и в пространството, бързо го усвой като жест , след като му сочех аз активно 1-2 дни. Сега вече сочи, когато иска нещо, но много често вместо дума казва „ааа“, мрънка или ме поглежда, за да му помогна. Например сочи нещо и чака аз да му кажа какво е в книжки.

Жестовете също при него се появиха по-късно. Отскоро започна да маха за „здравей“ и „чао“, но това стана след като аз започнах да му показвам и да го подканям: „Кажи чао“, и той постепенно разбра какво означава и започна да маха. Все още не го прави напълно спонтанно.
. Изпълнява познати инструкции, например ако му кажа „дай на мама“, ми носи предмета. Показва уши, нос, зъби, език. В книжките сочи познати неща и се ориентира доста добре. Знае всичко което сме гледали къде е , отваря страницата и го сочи като го попитам къде е.. Интересува се от хората, гледа ги в очите, имитира действия — пляска, дава пет, дава боц, имитира говорене по телефона. Носи ми играчки и предмети, за да играем. Справя се и много добре с пъзели с дръжки — сам подрежда пъзел с дървени дръжки от около 10 части.
Речта е основното, което ме притеснява. Има бърборене и вокализации, но няма истински думи, които да използва стабилно и функционално. Казвал е неща като „мама“, „тати“, „баба“, „кака“, „деди“, „дай“, „айде“, „ка-ка“ и други подобни, но по-скоро като бърборене или повтаряне, днес ще казва как какакака , след седмица евентуално пак и така. Не ги използва последователно, за да вика човек или да поиска нещо.

Например знае, че татко е „тати“ — ако го питам „Къде е тати?“, обръща се към него, поглежда го и казва „тати/тате“, но в ежедневието рядко използва думата, за да повика баща си. Когато иска нещо, по-често сочи, мрънка или казва „ааа“.
От известно време бърбори повече, появяват се нови срички и звуци. Тананика си песни и понякога много точно следва мелодията, но повече със звуци, отколкото с думите. Понякога имитира „бръм“ за кола. Животинските звуци не иска да имитира, особено ако го питам директно.

На 1 г. и 6 м. го заведох на логопед. Тя каза, че е още малък и да изчакаме до 2 години. В момента правя консултация и с д-р Нина Йорданова. Нейното мнение е, че има забавяне основно в говора/експресивната реч и също леко забавяне във фината моторика. Препоръча ни да работим и върху дъвченето.

У дома постоянно му говорим, четем книжки, пеем, играем, правим пъзели, конструктори, избор между две неща, стимулираме го да използва жестове и звуци, но без да го насилваме да повтаря. Почти не е гледал екрани до 1 г. и 6 м.

Искам да попитам родители, чиито деца са били подобни — с добро или постепенно подобряващо се разбиране, сочене и имитация, но много малко или никакви функционални думи на тази възраст — как се развиха децата ви след 2 години? Кога започнаха реално да използват думите, а не просто да ги бърборят? Правихте ли допълнителни консултации с невролог/педиатър/друг специалист или логопедична работа и имаше ли ефект? Ще съм благодарна да споделите опит.

Слуха проверен ли е?

Ние сме на 1г7м и щерката все още не казва нищо повече от Ма и Да  и то без да изглежда, че това са думите за мама и тате.
Обадихме се на логопед за общо насочване и ни се каза, че трябва да я види и насрочихме среща след около седмица. Доста хора казват, че още рано, но ние не искаме да чакаме. Колкото по-рано се открие, че има нещо, толкова по-добре да започне да се работи по него.
Мога да пиша след срещата, ако информацията би била полезна.

Besame, ние бяхме в подобна ситуация на същата възраст. Детето вече е на 2г (и 2 седмици) и може да казва около 40 думички и словосъчетания. Най-често по предназначение се ползват “мама, дай, искам още, не искам, тати, баба, долу, искам, бебе”. От сравнително скоро ги ползва целенасочено, може би 2 месеца, освен “мама”, “тати” и “ам-ам”, които от много преди това ползваше целенасочено. Всичко останало е жестове и звуци. От около 2 седмици бърбори страшно много, обяснява ни нещо, но не му се разбира нищо освен тук там някоя дума, от тези, които знае.

За съжаление вече изоставането си личи спрямо връстниците му, дори спрямо момченца, които до преди 1 месец са били на същото ниво. Посещава ерготерапия, от месец някъде, и честно казано на нея възлагаме големи надежди. Правихме и консултация с логопед, но все още не посещава редовно, според нея засега няма притеснителни знаци тъй като разбира всичко, изпълнява инструкции и ползва по предназначение думите, които може да казва (макар и твърде малко на брой).

Ние сме работили точно с Нина Йорданова в началото за хранене от 1,3г , след това започнахме за развитие. Много ми помогна , мойте започнаха да сочат много късно , бяха си доста назад в развитието. По това ,което обяснявате, мойте бяха дори по назад, едното нямаше зрителен контакт, а сега е доста по напред от другото и няма изоставане, навакса напълно към 3г. Нина на мен ми помогна страшно много във всички сфери ( развитие , хранене, говор , концентрация, как да развия интерес към определи игри , дори възпитание) и винаги ще съм и благодарна. Пое случая ни доста лично и следеше всичко, даваше ми в началото програми за вкъщи и всеки месец следеше, пишехме си през този месец постоянно , в един момент трябваше да започнем и при логопед на място на 2г,но нямаше как да пътуваме до София всяка седмица, за това ни намери логопед в нашия град ,този логопед не работи с деца преди 2,5г , но Нина я накара да ни поеме и всяка седмица се чуваше с нея и даваше програми, защото познаваше децата, следеше на какво ги е научила , какво учат , дори и се караше на моменти, ако не ги е научила на нещо, което е казала, абсолютно всяка седмица и звънеше да иска отчет дори от плажа , когато беше отпуск, абсолютно безвъзмездно го правеше това и много помогна. В нашият град няма логопед със специализация ранно детско развитие и никой не искаше да ни вземе толкова рано, този логопед при който ни заведе беше нейна ученичка , която беше и педагог, учеше при Нина хранителна терапия, беше ми отказала преди това да работи с децата , Нина и каза че мойте деца ще са и дипломната работа и няма как да не ни вземе. Работеше с тях за слаби мускули на челюстта и логопедично. На кратко е това.

Синът ли беше по същия начин. Започна да посочва след 1,6 години и то защото целенасочено го "обучевах". Започна да ме вика с мамо чак след 2 години.
В момента е 5 и половина и не млъква, даже ходи при непознати хора и им говори каквото му е интересно. Пита за всичко, използва и по абстрактни думи и изрази. Появи се заекване върху което работим.