Звездни Компромати - Април'24

Аз не разбирам, как се възмущавате от външния вид на Никол, а не от оргазмените песни поръчани за детския рожден ден.

Честно казано като се изключа от мисълта, че са Божинката, Николай и цялата им история, видях двама положителни татковци (единия настойник), които се забавляваха с дъщеря си. Тя гледаше баща си с любов и ми харесаха честно казано. Детето е прекрасно, на 12 г, развита е за годините си, 100% има цикъл вече и не виждам нищо пошло в нея. Нормално е на 12 да има лакирани нокти, както да иска да носи по малко грим. Нито е наплескана, нито нищо..Съвсем нормално, красиво и нежно момиченце на 12 г.
Само се сещам за на една фолк певица (Анелия или друга) не съм сигурна, нейната дъщеря на 15.. изглеждаше потресаващо. Ами на Биляна Йотовска? Там вече положението е изпуснато..
Децата около мен на 9-10 години момиченцата, също искат червило и гланц.. Айде пък кажете, че вашите деца не са се лакирали на 10? Малко преувеличени приказки...

Маги Джанаварова и семейство
Бен Стилър(58 год.) с жена си Кристин(52 год). на тенис-мач
той много побелял , а тя изглежда като на 30 години
Кара Делевин
За женския цикъл

Бен Стилър малко странно изглежда с тази голяма побеляла коса… като перука му стои 😀

С телефон сниман компютърен екран, малко кофти стават снимките...
Ето я, както и още няколко от същия момент... ми гъста си му е косата, вдигнял я е нагоре или така си стои...

Пиянските размисли на един Нойзи

В килията е студено. Ноември е, спуска се оловносива сутрин, за пръв път в живота си съм пъхнат зад решетките. Извърших нереална глупост. Лежа на единствената метална пейка и студът се просмуква в костите.


"Колегата" по килия, около 22-годишен, ми дава единственото одеяло. Той поне ме разсмива - вътре е за открадната бутилка водка от денонощен магазин, след което, вместо да драсне нанякъде из квартала, седнал да си я изпие на тротоара пред магазина. Почти комиксов герой.

При него няма каталепсия, няма треска, няма нищо, тъкмо обратното - само огромна вътрешна празнота, докато аз трескаво разсъждавам за непредсказуемите кристализации как се стигна дотук, и една проста отлика, която дълбае в мен: никога преди нито съм правил подобно нещо, нито съм се сблъсквал със закона.

И премазващ срам. Срам, който прекрачва всичко досега в историята и отива в екзосферата на срама, където не ти се мисли за собствената ти глупост.

Mоментен срив в разсъдъка

Но ето ме там, в дъното на килията: първи път безразсъден и виновен. Съдбата, лежа и мисля на пейката, докато съкилийникът крещи на полицаите да го пуснат, е като онова на Робърт Грейвс - уж беше благосклонна, а сега е "с полуслова, нашепвани едва", и съм сам. Като чаша, забравена на масата, ако обичате Лангстън Хюз.

Никой не ми е виновен - става въпрос за обикновен случай на моментнен срив в разсъдъка, добре описано явление, което доскоро познавах единствено като научен психологически конструкт. Всекидневните сложни и стресови ситуации претоварват човешкия мозък до такава степен, че той понякога не е в състояние да прецени ситуацията и предприема ирационални действия или стратегии, както твърди психологът Рафаеле Родоньо.

Съществуват куп неврологични доказателства за промени във функционирането на здравия мозък, когато е ангажиран с неадаптивно поведение (включително, но и не само, обусловено от приема на алкохол), които водят до дефицити в преценката. Карл Густав Юнг например - позволете отново да посегна към най-високата лавица - пише обстойно за нарушения в когнитивния континуум, при който стресови фактори могат да доведат до временен срив на здравия разум.

Тук основният въпрос е свързан с изкуплението

Подобна липса на умствена гъвкавост се наблюдава според Юнг дори при "големи умове", т.е. всеки е податлив на въпросния моментен срив в здравия разум - той дава пример с Едгар Алън По. Разбира се, По не е блестящият пример за "здрав разум", ако въобще има място за шега. Там по-скоро се има предвид уж високата когнитивна способност за самоконтрол, която не е гаранция за нищо и не само може, но и често изневерява всекиму. Обаче тук и точно тук идва и концепцията за изкуплението - то, съчетано с чистия мой срам от самото прегрешение, е единственият път назад към самоконтрола и самопреценката - след, хайде пак Юнг, прекратяването на първоначалния стимул.

С други думи, моментният рационален срив е последван от осъзнатото покаяние, което е и майката на концепцията за изкупление. Тъкмо затова няма да ви занимавам с разни работи като префронталния лоб, в който нещо там отговаря за самоконтрола и контрола върху вниманието, и като се срине за кратък период от време, компрометира адаптивното поведение. Не, тук основният въпрос наистина е свързан с изкуплението.

Разбира се, още в гимназията между два футболни мача изчетох "Die Philosophie der Erlösung" ("Философията на изкуплението") на Филип Майнлендер, но ето че и това години по-късно не успя да ме предпази от лоша преценка на ситуацията и обикновена глупост. Защото животът ми припомни по относително безмилостен начин - извън строго християнския светоглед - че изкуплението не приключва с присъденото от съда и кумулативните наказания, а че е вътрешен морален процес, който отнема време, ако си правилно "построен", и че прегрешението остава да тежи дълго върху доскоро невинната ти глава.

Сгреших, разбрах, наказаха ме. Какво следва?

Някои от вас ще кажат "ама то е много по-просто - не бива да се прави така". Ще се съглася. В тропосферата на възприятията наистина е така - но ще ми простите и краткия научно-антропо-психологически подход, защото всъщност нищо никога не е "много просто". А ако изследваме причините, някой ден можем да отидем и към превенция, както правят наистина умните. Лично аз смятам да проуча възможности за подобна превенция, особено сред по-младите хора.

Така че да бъдем съвсем честни. Със или без Юнг, никой не е застрахован от собствените си тъпотии. Сгреших, разбрах, наказаха ме. За мен изкуплението тепърва започва. Няма вече "погрешна преценка" (critical lapse of judgement) или "когнитивен провал" (personal cognitive failure) - глупостта си е глупост още от Еразъм насам.

Намеренията ми? Те са също така прости. Ще бъда чист и за пример - както преди. В ролята и на юрист, и на нарушител, разбирам шанса, предвиден в закона.

А ако моят казус е успял да пробуди дори неколцина за тези често срещани проблеми, би било чудесно. Говорим, в голяма степен, дори за обикновено неприличие, което по принцип ми е чуждо.

Разбирам къде се намирам и какво следва. Тъкмо затова ще се опитам да ви убедя с вид перипатетия на една прочута рекламна фраза - just DON"T do it*. Дано успея.

 

*  От англ. - "Просто не го правете"

Горкият Нойзи. Мъчно ми е единствено, че е самотен. Бубето, Калинка и Нурофенка трябваше да са до него за компания. А и не само те, всички, които не знаят английски.

А каква е причината само Нойзи да е в затвора, а останалите да не са?


Моето е на 10 и не се лакира. И не иска. Като стане на 12 не знам, има вероятност да поиска. Аз се лакирам и гримирам (не винаги), но не ми е приоритет и не му отдавам особено значение.

Аз май нищо не разбирам от брътвежите на Нойзи.
Хем срам, премазващ,екзосферен, хем хиляди доводи ама не съм от тях, сефте ми е,търся оправдание.
Засраменият човек иска да потъне в земята, да се скрие в миша дупка завинаги, а не си подава муцуната от нея да се провиква - какъв сраааам, каква безразсъдност!
Скучаещо за внимание интелигентно плямпало.
Най-достойно от всички понесе наказанието си Токев. Отседя си, извини се и край. Ама разсъждения, ама оправдания кому са нужни като се прекатури колата...Мълчи си там и трай!
Едно л@@но колкото и да го мажеш,торта няма да стане.
Колегата му по килия бил с вътрешна празнота, ами на 22 е простимо,тепърва ще се пълни тоя организъм и мозък, ама на 50 и кусур при цялата ти пълнота, ти за какъв си се взел!?

Викаш, аз заковах Нели, а?

В тоя ред на мисли Нойзи-то ерген ли е сега? Мернах някъде, че са се развели с Мария Игнатова?.

За протокола-около 12 наобяд засякох пред блока(близо до метростанция Опълченска и Пиротска) бившия Финансов министър Влади Горанов.С костюм,стегнат-изглеждаше много добре,качи се в Тесла-модел X мисля че беше.Направи ми добро впечатление.

Не го прочетох кой знае колко задълбочено, но тези неща - приемане на вината, срам, покаяние, стремеж към изкупление, и на мен ми изглеждат по-правилни от това да се чувстваш безнаказан и повече имащ право да нарушава закона от "неизвестните" хора, каквото масово беше поведението на останалите.

По класически.
От "разпни го" до "осанна" в пет реда.
Щото се съгласих с написаното.

С кое?
Че е с лъскав костюм и Тесла?
Мога да напиша много лични впечатления не за костюма и колите му, но ще се въздържа.