ФЕВРУАРИ вече стана, дръж се мамо, да ме гушнеш мъничко остана!

Здравейте, момичета 
искам първо да честитя на всички обебили се вече мами, а на останалите тумбачета да пожелая леко и безпроблемно раждане 
Нас с бебка Ева ни изписаха вчера, защото миличката беше на антибиотик. Раждането беше един малък кошмар  Постъпих на 14ти за индукция, изпих една таблетка разделена на 4 през интервал от 4 часа. Започнаха някакви контракции, но доста слаби. Към 2 следобед ми спукаха мехура, околоплодните води изтекоха и започнаха истинските болки. В един момент, не помня кога, не издържах и поисках епидурална анестезия. Поставиха ми катетър в гръбначния стълб и започнаха да вливат упойката на дози. Обаче не ме хвана, или ме хвана доста слабо, болките се засилваха, схванаха ми се краката и не можех да се разхождам по време на контракциите.  Въпреки болката, контракциите се оказаха доста неефективни, разкритие почти нямах, затова започнаха да ми вливат окситоцин. По това време нямаше други раждания и целият екип на родилна зала, ведно с моя доктор, се беше събрал и се занимаваше с мен. Накрая, когато дойде момента за напъните, ми позволиха да сменям пози, в които ми е удобно, включително и клекнала, права...За съжаление естествени напъни нямах и трябваше да се напъвам на своя воля  След 30 минути безуспешни усилия на магарето, почти изгубих съзнание от напъване, скачаха ми по ребрата, натискаха ме, аз напъвах ли напъвах, но нищо не ставаше, бебка се затлачи по пътя и нямах сили да я изтласкам    усещах, че нещата не вървят никак надобре, тоновете започнаха да изчезват и доктора реши да я вади с форцепс. Клъцна ме, и след малко, в 20 и 20, беба се появи-лилава и изтормозена, с подуто оче от лъжицата на форцепса и с грамаден хематом на главичката. След това и плацентата не искаше да излезе и т.н. Не искам да описвам ужаса, който преживях докато се уверя, че на бебка Ева й няма нищо сериозно Просто се зарекох, че ако имам второ бебче, няма да рискувам да го подлагам на такова нещо и ще раждам със секцио. Страшно съм благодарна на д-р Бързашки, ако не беше той не ми се мисли какво можеше да стане 
Дано не съм ви стресирала с разказа си, вярвам, че всички все още необебили се, ще родят малките сладурковци бързо и лесно 
Сега отивам да кърмя Ева, голям инат е и не иска да суче  Но пък е кротушка и почти не плаче 

Kiselina честито бебче дано да сте живи и здрави двете,
съжалявам че си родила толкова тежко , разбирам те напълно защото моя случай беше сходен само че без форцепса оставиаха ме да напъвам докато се сцепя цялата, но резултата знаеш вече че си струва другото рано или късно ще го забравиш
Радвайте си се една на друго и се гушкайте

kiselina добре дошла у дома!
Разказът ти ме кара да вярвам че доки постъпва правилно, като настоява за секцио пред варианта предизвикване, ако не е започнала родова дейност. Много ти благодаря!

Добро утро момичета!
И на мен ми се случи най-сетне да се явя в ролята на щъркелка:)
Мама baby doll е родила на 19.02 вечерта .
Оказа се,че тя живее точно под нашият апартамент:)
Снощи видях съпруга й,но не ми каза подробности,а и ми беше неудобно да любопитствам:)

Честито на новите мами!!!  

Оставаме все по-малко и по-малко неродилите...     
Вчера и аз бях на консултация, за щастие доктора ми не беше там и се разминах с отказа от уговорка с него... последните ми изследвания от миналата седмица са много добри, чак аз се учудих (хемоглобина ми се е вдигнал на 129) 
Нещо много ми се подрежда вкъщи, ама не знам дали е от новия гардероб, който си купихме или от наближаващото време... Вече нямам търпение да си го гушкам   


П.П. Уиш, Пепеляшка роди на 20, а не 16... първата страничка... 

Kiselina браво на теб,издържала си героиски мъките,и аз съм чувала за Бързашки само добри думи,беше изродил едно момиче със седалищно бебче,по естествен път. Чакаме да качиш снимки на малката Ева. Още веднъж те поздравявам  и се радвам че сте си вкъщи живи и здрави!

Добро утро , тоест добър ден вече!
Честито на новите мамчета!   Да са им живи и здрави бебчетата!
Много съжалявам за тежкото раждане на Киселина. Дано за никое бебче от темата не се налага форцепс и такива трудности!

Мен ме е обхванала треска за почистване в къщи. Ако всяка сутрин не чувам звука на пералня или миялна машина има нещо нередно  в къщи.  Приятен ден , момичета! Да се насладим на последните мигове свобода. Отивам малко да    и после разходка.

Честито на baby doll Да и е жив и здрав бебока и много да я слушка!

Здравейте мами. И аз най-сетне съм към отбора на обебилите се. Имам си Яна, 3000 гр., роди се на 15.02. Гледам, че и другите преносили мами Киселина и Радосче,вече са с бебоци. За мен раждането също беше голям ужас, но като гледам съм се разминала леко. И аз постъпих с леки болки на 14.02 и бях за индукция на другия ден ако нищо не се промени, но бебето реши да излезе само и се роди през ноща в 2.00 часа на 15.02.  Болките при последните контракции и самото раждане бяха ужасни от моя гледна точка, може би съм от хората с нисък праг на болка. По едно преме ми вляха в системата нещо за ускоряване на разкритието или контракциите, така и не разбрах, но оттам нататък настъпи ужаса. Почти не си спомням последния половин-един час, бях загубила представа за времето, но май доста бързо излезе бебето. Разминах се с епизотомия и натискане по корема, и плацентата нещо не искаше да излезе, но в крайна сметка сме добре - бебето и аз. После ме шиха с пълна упойка, за което съм мног благодарна, защото ако трябваше да изтърпя и шиене, което да усещам, сигурно щях да съм умряла. Някрая треперех цялата и ми бяха изтръпнали ръцете и лицето - докторите казаха, че било от нерви и болка. Поисках си епидурална упойка по едно време - бях още с 4-5 см разкритие, но не ми сложиха - така и не разбрах защо- дали не им се занимаваше или наистина нямаше време за това. Казаха, че нямало време. Сега съм в къщи за първи ден и бебето реве непрекъснато, отивам да се оправям. Поздрваления на всички нови майчета!!!

Честито на всички нови майчета! Да са им живи и здрави дечицата, и много да ги радват!

roverandom, и при мен беше така - след като ми засилиха окситоцина се почнаха едни нечовешки гърчове от болка - не знаех къде съм. На мен все пак ми сложиха упойка, но действието й премина за няма и час. И аз си мисля, че явно прага ми на болка е по-нисък. Но важното е, че всичко е наред с бебоците!
Успех с мъничката ревла - гушкай я много и си я глези

Здравейте и от мен. Аз за първа вечер от някоко седмици се наспах като бебе! Без да помръдна. Дори до тоалетната не ставах. Друг път навъртам сумати километри в разходки напред назад а сега не знам какво ми стана. Успокоих ли се какво ли?
Болки нямам почти никакви, което малко ме притеснява, защото много се надявах да родя преди 22, но ще видим утре доктора какво ще каже. Той е втора смяна и преди да тръгна за натам ще пусна новта тема тук за всеки случай.
На всички нови мами честито! Няма да изброявам , че сте много и да не пропусна някой...

Kiselina,
секциото също не е гаранция за безболезнено вадене на бебо, както аз самата се уверих .. защото на мен ми бяха осрали с извинение ПЪЛНАТА упойка и не ме хвана нещо като хората . Усещах като ме дърпаха, като ми бъркаха, чух и бебо как изплака - беше си направо като истинско раждане с тази разлика, че ми идеше да крещя от болка, но устата ми, ръцете ми и очите ми бяха тежки като камък. По едно време исках и езика да си гълтам, но не можех - това вече може и да съм го сънувала... не знам. Успях май леко да си размърдам главата и лекаря тогава се развика, но не знам на кой и за какво - думите не стигаха до мен, а само звуци. После съм заспала, защото не помня нищо повече. В реанимацията анестезиоложката идваше цели ТРИ пъти да ме види как съм и аз и казах, че всичко съм усещала - тя нищо не ми отговори - само ми каза, че скоро ще се оправя и че имам много хубаво бебе. Като чух това моментално и простих  и така - не искам да плаша никой - аз сама исках пълна упойка, защото вече веднъж са ми слагали и беше много яко, обаче ако има следващ път ще си поискам двойна доза за всеки случай хахаха 

roverandom, мила, все едно си описала моето раждане. Портече по същия начин,с разликата, че аз нямах епизиотомия, но се поразкъсах сама малко. за щастие мен също ме шиха с упойка и аз като теб си мислех, че ще умра ако трябва да понеса и това. Утре ще ми махат конците и малко ме е страх и там да не ме боли много, ама щом преживях раждането и това ще преживея.

Здравейте Тумбачета!!!
Разходките наистина помагат когато наближи раждането и когато започнат контракциите.На мен ми казаха да се разхождам цял ден,понеже не можех да получа разкритие и за около 2 часа имаше 2см+ так,че от опит казвам разхождайте се ако искате да родите по-скоро!!
kiselina ,първо да ти честитя малката принцеса !!!     И после ..не се настройвай така.Първото ми раждане също беше с форцепс и мноооого шевове,и ми бяха казали ,че следващото ще е секцио,(бебето беше 2.600кг и не можеше да излезне нормално) а сега родих нормално без особени усложнения хем Мишо се роди 3.350кг.Имам само 3 шева и то са на мястото където е епизиотомията от предното раждане.След известно време ще забравиш и особено при следваща бременност 
Още малко ви остана и късмет от нас!!

Честито и от мен на всички обебели се мами и много късмент на всички 2 в 1 все още!  
Мами , които сте родили , защо не пишете и в другата темичка, за родените през февруари! Да споделяте и вие опит с нас! Чакаме ви!! Нали после всички ще сме там!!