ФЕВРУАРИ вече стана, дръж се мамо, да ме гушнеш мъничко остана!

Честито на всички мами с бебчета, да са ви здравички и кротички и много да папкат.
Има ли още 2 в 1 ?  Леко  раждане на вас и хубави пухкави бебчета

Честито и от мен на всички щастливи мачмета, дето гушкат вече бебенцата си.
Да споделя и аз за раждането, че упойката си ме хвана от раз- спинална. За секунди вече не усещах нищо. Дори не усетих да ме "натъпкват" както описват някой майчета. Но ужасното беше, че не можех да дишам и да говоря, имах чуството, че ще се задуша, нямах сили да си поема въздух. Анестезиолога каза, че бебето ми притискало органите и аз се успокоявах с това, че е нормално, но си беше ужасно. После ме болеше доста на първото ставане, но истината е, че всичко се забравя. После въобще не мислиш дали те боли, дали всичко е наред с теб, само съзерцаваш малкото мишленце и благодариш на БОГ, че всичко е минало по най- добрия възможен начин. У дома пък ме хванаха бесовете, така, че раждането си го спомням като се сетя за него и като едно изпитание, през което сме минали с бебо.
Желая на всички 2 в 1 най вече СПОКОЙНО раждане. И ви чакаме в другата темичка.
До скоро!

Здравейте и честито на новите мами!!! 

Аз все още съм 2 в 1 и ми е много тъжно, а хем знам че няма начин и рано или късно ще родя, но нещо ме тресе предродилна депресия ли какво ли не знам и ми е едно криво тези дни. Днес на всичкото отгоре не можа док да ме прегледа защото беше в операция и остана за утре та това съвсем ме вкисна и цял ден съм като кисела краставица. Имам чуството че така ще си седя бременна още дълго време. Май накрая хормоните яко ме заблъскаха. Но да не ви отегчавам повече с моето гадно настроение. Много се радвам за всички мами които вече си гушкат бебоците - да са им живи и здрави и много да ги радват.

  :party023: Скъпи момичета черпя ви виртуално по случай рождения ми ден!!!    

     Честито Bibi2202 да си жива и здрава, леко раждане ти желая и много, много хубави и радостни моменти от тук нататък с малкото мишленце.
И тук както и в другата темичка не съм писала отдавна, но редовно чета и проверявам за нови попълнения на първа страничка   
Честито на всички новообебили се мами да са ви живи и здрави малките мишлета.
Майчета само да ви питам - на епикризата ми пише, че трябва да отида на преглед 45 дена след раждането.Само че къде -  в Тина Киркова / където съм раждала / или при моята докторка?
Аз мисля, че разказах за моето раждане / сигурно бях една от първите     / мислех си, че ще е много по - страшно.Не мога да кажа, че мина гладко, но определено ме болеше повече натискането по корема от колкото самите контракции.разминах се с няколко шева с епизотомия съм и така.Вече ми мина външните конци ми паднаха след 10 дена, а сега ми падат и вътрешните.Общо взето миналото е вече доста далече за мене.Янислава е добре, качваме / за една седмица 300 грама    / доки каза, че е много добре.Гледаме се по цял ден. Спокойничка ми е когато не ни се спи си гледкаме от креватчето кротичко.За сега само на няколко пъти сме плакали вечер за малко сигурно от колики.
На всички необебили се мами пожелавам скорошно и безпроблемно раждане.
Спокоен и радостен ден на вас и вашите семейства .

Честит рожден ден Биби!
Скоро да се радваш на едно здраво бебенце и да си най-щастливата мама на света.

Аз идвам само да ви видя как сте, да пусна новта тема за всеки случай и влизам да се изкъпя, че на обяд тръгвам към моя доктор да видим какво ще ме прави. На последния преглед каза, че днес трябва да ме вкарва в болница, но аз от снощи нямам ниакви контракции и никакви болки. Направо не знам. Чувствам се толкова добре, все едноникога няма да раждам...

Честит рожден ден Бибич,много здраве и леко раждане на малкия бебчо! Ха кого мернах аз.......Радостче,добре дошла мила Чакаме да разказваш,не приемаме извинения

привет и от мен . Радвам се, че пак съм тук и мога да ви чета.

Честито на всички нови мами, не мога да ги изброя, засхтотот са толкова много .


НА неродилите пък пожелавам още капчица търпение ... Ззнам какво ви е

И така ето го и моето раждане във възможно най-кратък вариант:
Както знаете на 16.02.07 щях да ходя в болницата за предизвикване.
На 15.02 вечерта почувствах 2-3 силники контракци през 5 минути. Приходи ми се до тоалетна. Аках и пишках ( това е важно за разказа ) и ставам. Правя 2 крачки и усещам как топла течност изтича и ми мокри пижамата. Викам си най-после почва се - разтреперах се от щастие. И започна една треска . Чакам да се стопли вода - бойлера беше останал празен... Не я дочаках от вълнение се измих на 2 на 3 и хайде в болницата . Приеха ме - клизма и хайде в леглото. Контракциите бяха търпими. Прегледфа ме лекарка и вика - не са се спукали водите , казвам не може да бъде , тя - напишкала си се - пак казвам не може да бъде, нали пишках преди това. Тя казва мехура е цял. Седяс си и си чаках, преглеждаха ме от време на време. Всичко вървеше по план. На 5-6 см ми спукаха водите - беше към 6 часа. В 7 имах 7-8 см разкритие и лекарката каза, че до 8 ще родя. Дойде позната ми акушерка, аз й се бях обадила . И към 8 започна кошмара. Вместо дас се засилват контракциите си стояха все същите разкритието на мърда. Включиха ми система -започнах да се гърча от болка... Няма и няма пълно разкритие, Акушерката стои до мен - тушира ме - избутва шийката. Започнаха напъниоте, но болките не са спрели още. Искам да напъвам , но няма разкритие. Акушерката - Ваня Моллова - страхотен човек, ме вдигна и ми каза да клекна и така да напъвам . Напънах няколко пъти и ме заведаха на масата. Запречих краката, хванах дружките и напъвам ли напъвам - нищо. По едно време лекарката вика - ще ти помагам . И започна да ми скача на корема - нищо, идва 2-ра и тя скача - пак нищо ... Идва 3-та и тя скача, усетих как ме бицнаха за упойка, срязоха ме и главичката се подаде в 10:45... ИЗдърпаха го навън. А той милия по-уморен от мен , наакан- признак, че не му е било лесно. Зашиха ме и ми го дадоха да го видя - изглеждаше божерствено толкова беличък и с червени бузки.Заслужава си всяка една болка от най-малката до най-силната. не беше лесно , но пък така се случват хубавоте неща - сега ми е още по-мил - така изстрадан...
Това е сега сме вкъщи , щастливи . Гледаме се. Малко повече повръщаме , но и това ще отмине...

привет и от мен . Радвам се, че пак съм тук и мога да ви чета.

Честито на всички нови мами, не мога да ги изброя, засхтотот са толкова много .


НА неродилите пък пожелавам още капчица търпение ... Ззнам какво ви е

И така ето го и моето раждане във възможно най-кратък вариант:
Както знаете на 16.02.07 щях да ходя в болницата за предизвикване.
На 15.02 вечерта почувствах 2-3 силники контракци през 5 минути. Приходи ми се до тоалетна. Аках и пишках ( това е важно за разказа ) и ставам. Правя 2 крачки и усещам как топла течност изтича и ми мокри пижамата. Викам си най-после почва се - разтреперах се от щастие. И започна една треска . Чакам да се стопли вода - бойлера беше останал празен... Не я дочаках от вълнение се измих на 2 на 3 и хайде в болницата . Приеха ме - клизма и хайде в леглото. Контракциите бяха търпими. Прегледфа ме лекарка и вика - не са се спукали водите , казвам не може да бъде , тя - напишкала си се - пак казвам не може да бъде, нали пишках преди това. Тя казва мехура е цял. Седяс си и си чаках, преглеждаха ме от време на време. Всичко вървеше по план. На 5-6 см ми спукаха водите - беше към 6 часа. В 7 имах 7-8 см разкритие и лекарката каза, че до 8 ще родя. Дойде позната ми акушерка, аз й се бях обадила . И към 8 започна кошмара. Вместо дас се засилват контракциите си стояха все същите разкритието на мърда. Включиха ми система -започнах да се гърча от болка... Няма и няма пълно разкритие, Акушерката стои до мен - тушира ме - избутва шийката. Започнаха напъниоте, но болките не са спрели още. Искам да напъвам , но няма разкритие. Акушерката - Ваня Моллова - страхотен човек, ме вдигна и ми каза да клекна и така да напъвам . Напънах няколко пъти и ме заведаха на масата. Запречих краката, хванах дружките и напъвам ли напъвам - нищо. По едно време лекарката вика - ще ти помагам . И започна да ми скача на корема - нищо, идва 2-ра и тя скача - пак нищо ... Идва 3-та и тя скача, усетих как ме бицнаха за упойка, срязоха ме и главичката се подаде в 10:45... ИЗдърпаха го навън. А той милия по-уморен от мен , наакан- признак, че не му е било лесно. Зашиха ме и ми го дадоха да го видя - изглеждаше божерствено толкова беличък и с червени бузки.Заслужава си всяка една болка от най-малката до най-силната. не беше лесно , но пък така се случват хубавоте неща - сега ми е още по-мил - така изстрадан...
Това е сега сме вкъщи , щастливи . Гледаме се. Малко повече повръщаме , но и това ще отмине...

Ей Радостче,много се радвам за вас,Господ само здраве да ви дава!

Bibi2202, Честит Рожден Ден! Бъди щастлива и скорошен малък гукащ подарък ти желая!     

И аз съм още 2в1 и чакам ли чакам... появи се някоя подготвителна контракция, малко ме заболи и айде всичко спре или пък заспивам...     Исках рибка, а вече имам чувството, че и овенче ще дочакам 

Ето и един виртуален подарък за всички, които имат нужда


П.П. Някаква еуфория съм... имам хубаво гъделичкащо чувство в стомаха от предстоящата среща.....  и слушам музика... колко красиви звуци излизат от струнните инструменти!!!

Честит рожден ден Биби!
Пожелавам ти най- хубавия подарък да се появи възможно най -скоро и най-леко!  

Радостче, насълзиха ми се очите от вълнение като прочетох разказа ти.
Уиши, успех днес и стискаме палци !
Мактуб, страхотен сайт, ей сега мисля да се отдам малко на релакс.

Аз в последно време не мога да се позная. Все едно , че няма да раждам скоро. Днес излязох в 9 и се прибрах в 3. Голямо хайманосване направих. Сега мисля да понаготвя и да викна едни гости или за тази вечер или за утре. Вече тежи малко бебеланка. Ако не беше така  имам чувството, че мога да си я нося още няколко месеца.
Приятен следобед, момичета, изпълнен с много положителни емоции!

Привет момичета. Много ви благодаря за хубавите пожелания!!!

Днес бях на лекар и се оказа че бебчо така и не е слязъл в таза, което според док трябваше да се е случило до сега. При това положение опциите ми са или да чакам контракции и да се надявам че по време на тях бебо ще се смъкне или да ме резнат. Док каза че шанса ако зараждам нормално да приключа с цезарово накрая е 60-80% и има риск за бебо. Посъветва ме да минем на варианта за цезарово и назначихме операция за утре сутрин. Аз още съм в шок и не знам дори как се чуствам точно, но това е положението. Утре ще е събитието така че молете се за нас. Имах огромното желание да родя по естествен път и дори ме е страх повече от операцията отколкото от естествено раждане. Надявам се всичко да мине нормално. Ще известя щаркелчето като свърши всичко. 

Да разкажа и аз как раждах. Моето раждане беше историческо според мен, защото продължи четири дена. Първо започнах с контракции през нощта на 13 срещу 14 февруари. Цяла нощ не бях спала, на сутринта като станах , отидох в тоалетната и видях че ми е паднала тапата, или поне част от нея и си викам е, това е, започва се. да, ама нел Тъкмо се приготвих за болницата и контракциите спряха. Отидох все пак, но докторът каза че нямам никакно разкритие и че шийката ми буквално е на камък, изобщо не е мръднала. Прати ме да си ходя и да се върна на 19, ако до тогава нищо не стане. От прегледа за разкритие тапата ми продължи да тече и междувременно контракциите продължиха и така до 16 през ноща като постепенно се усилваха, но все бяха неравномерни, затова си виках, че сигурно пак е фалшива тревога, даже си мислех дали не правя бъбречна криза. През нщта на 16 наистина вече силно започна да ме боли. На сутринта отидох не в болницата а при моя гинеколог, който ми следеше бременността. качва ме той на магарето и вика, о браво имаш 4-5 см разкритие, хайде отивай, вземай си багажа и в болницата. Много се зарадвах, че най-накрая е започнало. Приеха ме с 4 см, направиха ми клизма/ да знаете нищо не усетих, дори не ми беше неприянто, а преди бях притеснена от клизмата/, но от там нататък - нищо четири часа. Тогава докторът взе решение да ме сложи на система окситоцин и тогава вече се започнаха такива силни болки, че при всяка контракция мислех, че умирам и после пак се раждам. Добре че болката не беше постоянна а на контракции, та си поемах въздух. за щастие сравнително бързо - за 2-3 часа направих пълно разкритие и хайде в родилна зала. Там докторът малко ми се скара , че не напъвам както трябва, ама все пак свърших работа, защото с  4 яки напъна  малката излезе. Като излезе пък и започна да реве и да рита с ръчички и крачета се успокоих, шиха ме, защото се бях разкъсала, ама слава Богу с упойка и не усетих почти нищо. За щастие и махането на шевовете никак не боли, аз и от това се притеснявах. Е в общи линии това е.
В книжките пише, че първото раждане обикновено продължава от 12 до 24 часа. Е, явно за мен това не се отнася с моето раждане от 4 дена.
Късмет и кураж на всички бъдещи мами.

Биби,само можеш да се радваш от тук нататък Помисли си само,утре отиваш за така чаканата среща със детенцето си.Щом доктора ти е казал че е по вероятно да те срежат,значи няма нужда да се мъчиш по нормалния начин,а и да ти кажа май е по-добре така/аз един ден съм на мнение за секцио,друг за нормалното раждане /отколкото да се чудиш как да го избуташ. С теб сме,всичко ще е наред,гушкай си коремчето тази нощт че ще ти е за последно Успех и утре чакаме новини