В момента чета ... 89

(Мияки; кабуто е вид шлем, това е професионалният му прякор) - наемен убиец, който има съпруга и син, както и редовна работа в офис. Неговият шеф - докторът (не е прякор - той наистина е доктор, освен, че е мафиот) отказва да го пусне да се пенсионира, въпреки че това е желанието на Кабуто от много години. Всъщност, в хода на книгата става ясно, че той от малък е оставен да се оправя сам (въпреки че е имал живи родители - те са проявявали много малък интерес към него) и не е могъл да си намери работа поради силно ограничени възможности. Кабуто е изключително способен убиец (използва най-вече бойни изкуства, въпреки че споменава, че през годините е работил с всякакви оръжия), но откакто се ражда сина му, започва да получава все по-силни угризения на съвестта, докато втората му работа (тази като убиец, не в офиса) става непоносима за него. Най-страшното нещо за него е жена му, която той много обича и с която се опитва да се съобразява всяка минута. Синът му (който скоро ще влезе в колежа) естествено забелязва това и смята, че баща му трябва да отстоява повече себе си.
Между Кабуто и богомолките има още една прилика (освен страшната съпруга) - тя е описана в анекдот, който той разказва на сина си - макар и малка, богомолката никога не отстъпва пред по-големия противник и  вдига своята брадва (има предвид предните й крайници), за да се бие докрай.
В случая големият противник е докторът, който в един момент се уморява от Кабуто и урежда отстраняването му. Но след като нещата не протичат по желания начин и той вместо да се стресне, му заявява, че няма да изпълнява повече поръчки, истинският сблъсък между двамата е неизбежен.

Втората част от книгата проследява историята от нова гледна точка - тази на вече порасналия син на Кабуто, който също е семеен и има един син, но за разлика от баща си има образование, отраснал е в нормална среда при любящи родители и няма представа, че баща му е имал втора работа. Оказва се, че Кабуто в крайна сметка е бил обичан, както от съпругата си (която изобщо не е забелязвала неговото многогодишно старание да не я  дразни), така и от сина си (който не го е презирал, а искрено се е тревожел за него и дори му се възхищава).