В момента чета ... 89

Довърших "Някога имало" - давам й 3* заради добрата идея, нооо изпълнението не ми хареса. Препоръчвам я за млади читатели, които сега пробождат във фентъзи жанра.
Мисля малко да разнообразя от фентъзито и май ще се взема да чета "Терапията" на Себастиан Фитцек-искрено се надявам да ми е интересна и да ми оправи вкуса след предишната.

Аз я довършвам, но по диагонал.
В началото е интересна, но не можах да издържа прекаленото детайлно описание .Не става дума за медицинските термини, а за банални неща, като кръчмата . Хубав замисъл, но излишен пълнеж. Прескачането от минало към настояще е рязко.🙂

Зачетох 《В безопасност》на С.К. Барнет и ... не е никак лоша, държи ми интереса, приятно четивна е. Подозирам накъде вървят нещата, ще е интересно ако ме изненада, така както обещава от анотацията.
С.К. Барнет се оказа псевдоним на Джеймс Сийгъл, по чиято "Извън релси" има филм с Клайв Оуен и Дженифър Анистън.

Аз приключих "Свирепа зима" и приятното ми впечатление от литературния тандем Ким Фебер и Йени Педерсен - семейна двойка в живота - се запази до края
Книгата няма да изненада с нищо ново свикналия с напрегнатите скандинавски трилъри читател, но е интересна и успява да задържи вниманието.
На фона на сложно разследване на жесток терористичен бомбен атентат на Коледен базар в Копенхаген се запознаваме с двамата главни герои - инспекторите Сине и Мартин - и двамата с трудни съдби и носещи тежкото бреме на своето минало и тайни. Веднага казвам, че няма алкохолизирани полицейски инспектори или поне не още (в следващите книги от поредицата нещата може да се променят), но има напрегнати взаимоотношения между съпрузи, едно почти разбито семейство , сложни връзки между баща и син, тежки страници с описания на съжителство с възрастен човек с прогресираща деменция, а краят... краят е потресаващ.
На фона на този бекграунд самото полицейско разследване също ми хареса, но дадох 4* заради нереалистичните моменти в обосновката на теророристичната групировка. Там нещата според мен яко куцаха.

О, Миж, много благодаря за този отзив! Трите книги на тандема ми стоят в кошницата от доста време и чакам да се появят отзиви, за да ги купя или изтрия Понеже четем едни и същи скандинавци и ни съвпадат мненията, ще се доверя и ще си ги взема!
Аз последно прочетох част от серията Бриджъртън, три книги на Кари Елкс, но като си болен, не ти се чете нищо трудно и с нужда от концентрация. В първият ден, в който ми просветна, захванах "Паяка". Буквално за един ден я прочетох и на един дъх. Кеплер пак е сътворил напрегната история, в която буквално си гризеш пръстите до края и не очакваш изобщо развръзката. Интересно дали ще има нова книга за Юна Лина и Сага Бауер и какво точно ще им измислят на тия двама герои?!

Чета първия хорър на Несбьо “Нощната къща”,лекичка и малко по детски наивна ми е в началото,все едно чета Стивън Кинг за подрастващи.Даже много се доближава до него,но като цяло става за неангажиращо четиво.

Последно прочетох:
       "Към езерото" на Яна Вагнер. Няколко пъти отгръщах да проверя кога е написана книгата. Не вярвах, че е 2011- все си мислех, че е от две години - толкова реална ми се струваше.
     "Автобиография" на Агата Кристи. Беше ми много приятно- написана скромно, честно, спокойно,....Все ме напъваше отвътре да споделям написаното. Едва ме изтраяха у дома.
      "Огледалния човек" на Ларш Кеплер. Колкото и странно да ми се струваше поведението на някои герои, не можех да предположа такъв развой.
       Когато имам малко време, чета сборник разкази "За морето". Много са ми близки. Като че ли всичко се е случило когато съм била дете и не по-далеч от съседната улица.

Относно отношението ми към "Огледалния човек"

Прочетох втората част на "Нецъфнали рози - сърцето ще издържи".  Определено ми хареса повече от първата книга Има криминален елемент. И в началото определено заблуждава какво реално се е случило в края на първата. Злосторникът веднага го хванах кой е аз, но все пак наистина е по-добра от първата книга. Оценка 3/5.

Започнах "Вдовицата" на Фиона Бъртън, за сега ми е много интересна, обаче коментарите нещо са много разнопосочни.

“Вдовицата" на Фиона Бартън щях да я купувам, когато беше много намалена в Озон, но не ми хареса стила на авторката и се отказах, като прочетох качен откъс. Предпочитам вече преди да чета някоя книга предварително да я селектирам по мой вкус.
Невинаги първите страници се оказват достатъчни, но поне дават ориентир за стила -  така обаче избрах “Червенохалата”, хареса ми езиково, но имах повече очаквания от сюжета на тази книга, след прочита я подарих, не я запазих за личната библиотека.

Довърших "Терапията" на Себастиан Фитцек - абсолютни 5* от мен. Ще влезе в топ 5 на тази година. Ако има почитатели на филма Злокобен остров с Леонардо Дикаприо им препоръчвам тази книга с две ръце!!!

На мен за сега поне много ми допада стила, но да видим.

Радвам се, тогава, че ти допада ( на мен сегашно време, първо лице и къси изречения направо ме отказват…).
“Терапията” на Фитцек също стилово ми беше скучна, вероятно и от нея очаквах повече, тази книга също подарих.

Прочетох "Последната камелия" на Сара Джио и "Терапията" на Себастиан Фитцек, сега  започвам "Ще бъда като река" на Шели Рийд

Goldeva. Ето ви много Крис КартЪр. А ако се върнете към "Начало" има азбучник. Библиотеката е само за трилъри (да е жив, здрав и много щастлив споделящия я собственик!). Споменавал съм я и друг път.
https://books.myddns.me/?dir=%D0%9A/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%20% … D1%82%D1%8A%D1%80
Кървава луна и Разкази(те) на Несбьо си ги купих наскоро. Чакам почивката, че да си ги чета в ръце. Дано не съм разочарован, все пак.
_Miley_. Бьогле! Съвсем наскоро го "приключих" с наличните ресурси в мрежата и в читалището под блока ми. Харесвам го. Не е сред "титаните" на сканди-ноара, но Сара е хубав образ и читателски по-приемлива (сравнено с величави, но противоречиви субекти от прочути поредици).
С "опознавателна цел" изчетох Черен спомен на Джак Ланс (нидерландец, но действието се развива в Шотландия, Хайленда). Жалко, че засега открих само 2 негови е-книги. Наистина не е точно крими-трилър. По-вярно би било съспенс, хорър. Но не беше дебела; увлекателна, с 2 финала, симпатични герои, човешки поднесен психологичен проблем и малко до-преди-първия действително мислех за демоничен сюжет. Злодеят не се появява в първата третина! Хареса ми.
Заинтригувахте ме със Самюел Бьорк - събрах го, ще се "запознавам" и с него на фона на ЕП по футбол.
Чета един доста особен роман на Фредрик Бакман (Тревожни хора, ориг.2019). Още не мога да определя дали е пародия. (Нещо като опитомен и благовъзпитан Йън Макюън, изобщо не е пънк, но пак е смахнато и като сюжет и като конструкция; не е като Уве - но съм едва в началото и засега се питам: Абе, ти к'ъф си, всъщност, обирджия или идиот... Но бая персонажи се налепиха край него в епизодични роли и е пъстро и шантаво... Още не съм наясно кой какво ще ми "даде".)