Цените на такситата стават 1 лев за км.

Обичам ги когато пушат докато карат. Обичам ги когато са по-креативни и от Давинчи, в следствие на което пишат правилника за движението по пътищата сами. Обичам ги когато експериментират със скоростният лост и от състояние на покой ме изстрелват да обикалям земята извън орбита. Обичам ги когато след изстрела, ме връщат мигновенно на земята, като набиват спирачки на сфетофар- какво по-хубаво от безплатно возене на влакче на ужасите, a уверявам ви такива и в "Дисниленд" няма. Обичам нашите родни таксиметрови шофьори, когато са се погрижили за моето удобство и комфорт по време на пътуването. Например сложили са ароматизатор за кола, който обаче след като е свършил, е бил пробит и в празната му кутийка е налят одеколон от времето на прадядо ми. Обичам когато, таксиметровите шофьори са били тъй мили, че да помислят и за визуалният ми комфорт. С други думи са залепили (забележете!) на предното стъкло, снимки на знойни девойки с неизвестен произход, които ме гледат тъй омайващо и същевременно загадъчно, че главният ми въпрос е: аджиба имат ли 15 годинки или още не? Обичам когато милите ми таксиметронки, са помислили и за задушевната атмосфера в автомобила, а именно са се погрижили да ме задушат с цигарен дим и мирис на адски мръсни чорапи. Но най-обичам напредничавите шофьори, които са взели предвид това, че докато се возя трябва да се забавлявам. С други думи, докато се треса от милионите дупки по улиците, тялото ми да е в такт със успокояваща класичска музика като “Тигре, тигре”, “Напипай го” или пък тъй модерният Амед с емблематичното заглавие “Гъци, гъци”. Как да не ти се стопи душата от кеф, а? Но да си призная честно, винаги най-много в нашите таксиметронци, ме е впечатлявал тактът им и лекотата с която водят разговор. Задавали са ми въпроси от “ша извиняаш, ма ке моели да треснеш вратата малко по-яко, че нещо ми се е закучила и неще да мръда”, “е, много готини крака, колко са ти дълги,а?” и “аз като карам през дупки.. и некак си така…… нали се сещаш….. ми става…” до “где са ми пенджурите да вида колко да ти върна?”. Но нека да оставим настрана изтънченият им вкус и маниери и обърнем поглед към визията им като цяло. Да си призная онзи ден ме вози един много интересен млад момък, който безпрецедентно спечели първото място в класацията “Бакшиш на годината “. Въпросният господин, си беше татуирал по едно доларче на двете ръце, точно на свивката между палецът и показалецът. Сякаш искаше да каже: “И не забравяйте, аз съм Коко -  бакшиша”. Искам да ви кажа, че през целият път бях дълбоко развълнувана от татуировките му и някак си не можах да отлепя поглед от ръцете му, които с такава гордост направляваха автомобила, докато собственикът им поздравяваше и благославяше майките, бащите и роднините до 9-то коляно, на колегите му шофьори на пътя. Ако нямаше халка на пръста (под формата на увито змийче), със сигурност щях да се свлека на момента в краката му и да му предложа брак!

brawo na tqh..вие бихте ли си рискували живота??Вече да си таксиметров шофьор е рискована работа..ако излезеш жив не се знае дали ще се прибереш жив..не ги винете..с правото са си..

brawo na tqh..вие бихте ли си рискували живота??Вече да си таксиметров шофьор е рискована работа..ако излезеш жив не се знае дали ще се прибереш жив..не ги винете..с правото са си..

Мен друго ме изумява...на какви таксита се качвате бе хора? Смръдливи, мръсни, чалги...
Аз от години не съм улучвала такова такси! поне два пъти седмично ползвам и нито са ме лъгали в сметката, нито са ми дънили чалга, нито ми е било мръсно...