Традициите, които ни събират: Сподели ни твоите и играй за ваучер от ФАНТАСТИКО

Традиция беше мама да е по потник, а Великден е рано. Беше забавно, защото е студено, но мама е загряла стаята и е 40 градуса и тя по потник. После гони малките да не правят течение. А ние само това чакахме и чупехме яйцата. Ех, мама вече е на възраст и не прави това, а аз за жалост не продължих традиция с козунаците и си купувам.

Нашите традиции за Великден са задължително боядисване яйцата с децата,фурната уфае на агнешко,събираме се всички около трапезата и ходим на църква в нощта преди Великден

Най-хубавото на празника е, че се събираме. Или децата идват,или ние отиваме при тях. И най-забавното е кой ще има яйце победител.

Няма по-ценно от това да се съберем семейството около трапезата с печено агнешко, зелена салата, дроб сърма, домашно приготвен козунак и боядисани яйца.

Приготвяме си традиционната Великденска трапеза и ако времето позволява отиваме сред природата да хапнем. Имаме едно любимо място до река Марица, където си правим пикник на самия празник.

Някакви специални традиции нямаме, но всеки си има любимо занимание как да почете празника. На детето е да боядиса яйцата и после борбата с тях, на мъжа да замеси козунака и да го опече, а моето любимо е да хапвам яйца и козунаци след като почистя след тях

Украсявам яйца с декупажна техника и правя печива, алтернативни на козунаците.

Отговорих някъде назад 🤪 не ми се търси, но искам да добавя една традиция от баба ми. Когато боядисвам яйцата, първото винаги е червено нали и докато е още горещо и капе от него, на челцата на децата правя своеобразен кръст, за здраве.

Обичайните традиции следваме вкъщи, боядисването на яйцата превръщаме в забавление

Традиция стана при нас от няколко години да ходим на село цялата рода сред природата и там да прекарваме празника.

Здравейте!  На Велики Четвъртък заедно с детето ми боядисваме великденските яйца, като първото задължително е червено, символизиращо възкресението и кръвта на Исус. Натривам бузките му, за да е здрав през цялата година.  На Велики Петък отиваме цялото семейство на църква и минаваме под плащеницата. Печем си курабийки. На Великден на празничната трапеза се събираме цялото семейство. Борим се с червени яйца, като гледаме чие яйце ще се окаже най-здраво. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже "борец", ще бъде най-здрав през годината. Отново ходим на църква семейно.
Светли великденски празници!

Чудесна идея е да споделим традициите, които ни събират на Великден!
Традиция означава обичаи, които векове са запазени от предците ни и те са ни ги предали, а наш дълг е ние да ги предадем на следващите след нас поколение - децата и внуците ни, а ако е рекъл Господ да ги предадем и на правнуците.
Вече съм на 72. Помня как сме празнували с бабите и дядовците ми, как сме празнували този светъл празник с родителите ми. Сега е мой ред да оставя спомени в децата и внуците ми, а те да продължат нататък, дори когато мен вече няма да ме има.
Още преди Цветница почиствам къщата. Така правеха бабите и майка ми. Празненствата в нашия дом започват още на този красив пролетен празник. От чужбина идва семейството на дъщеря ни - зет, внучки и тя. На Цветница празнуваме всички "момичета", защото носим имена на цветя и дървета
В четвъртък боядисваме яйцата. Използваме природни багрила, както правеха бабите ми, но и съвременните бои. Оставям децата да се вихрят колкото искат, да покажат фантазия и умения. Спазвам традицията - първото яйце го боядисвам аз. То е червено и се нарича на дома. Ще го пазим до следващия Великден. С него правя кръст на челата на внуците и им натривам бузките. После започва голямото боядисване и цапане.
В събота правя козунаците.  Тук малко съм модернизирали традицията. Една част замесвам на ръка, но по-голямата част ги меси хлебопекарната. Сплитаме и украсяваме на ръка и печем във фурната. Рецептата ми е от моята баба по майчина линия, която беше невероятна кулинарка. Веднаж се замислих, че това е рецепта на почти 100 години.
В събота съпругът ми пазарува зеленчуците и напитките. С това неговото участие по празника приключва.
В събота вечер подготвям агнешкото месо, като го шпиковам с пресен чесън, сипвам вода, завивам го с алуминиево фолио и го слагам във фурната на 120 градуса. Казвам му Лека нощ и отивам да спя.
В неделя сутрин започва голямата веселба - търкаляна не яйца, борене с яйца, хапване на козунаци. Агнешкото е готово, запичам го за малко повече от половин час, като го аранжирам с пресни картофки и за да добие мургав цвят. Погачата е мое дело. и дъщерята може да меси, но за сега все още не изпускам байряка. Зелената салата е  работа на младите домакини.
Застилам масата с традиционна червена покривка. Поставяме великденската украса и свещите и заобикаляме масата. Често на нашите празници присъства и нашата сватя, която не е българка и е католичка. Възхитена е от нашите традиции и от начина, по който отбелязваме празниците си.
Тази година отглеждаме едно 15 годишно дете от Германия пребиваващо по програма Обмен. С нас вече е повече от половин година. Целта на това пребиваване в България е да научи български, да присъства на наши традиционни празници, да види  български бит и да се докосне до българската култура. Това още повече ме задължава да спазвам традициите.
До тук сме се запазили като народ, благодарение на нашите вековни традиции. Желая Ви весели Великденски празници!

Нашите традиции са да боядисваме яйцата в събота! Винаги първото е червено (кръвта на Исус).  Печем си козунаци (ако станат - супер, ако ли не - пак си ги хапваме). На Великден на празничната трапеза се събираме цялото семейство. Борим се с яйца, смеем се и се забавляваме! Важното е, че сме заедно!
Весели празници!

При нас откакто аз и сестра ми завършихме висшето си образование и започнахме работа, Великден и Коледа са единствените празници, които прекарваме със семейството си така, както винаги е било - с баба ни, с майка ни, с леля, с братовчедката, а вече идват и нашите деца. Живеем в различни градове, а някои от нас - на другия край на България. Винаги ни е хубаво и винаги носим подаръци, разменяме козметика и дрехи и е време, в което просто сме заедно - рядкост в днешно време.

При нас традиция е всички яйца да са счупени още преди обяд на Великден, защото децата много обичат да се борят с тях.