На 5 години в първи клас?

ПГ има в Димчо Дебелянов според сайта на общината. Гугълмапс казва че разстоянието между примерно училище Пушкин като начална точка и училище Димчо Дебелянов е 1,200 км.
Разкарването на децата сутрин отдавна е ежедневие на съвременните хора по една или друга причина. Най-честата е желанието да бъде осигурено на детето училище с добра позиция в града.

Към автора: Добре, а как с шестици по математика и с тройки по останалите предмети, детето ще може да кандидатства после във ВУЗ?

Не визирам конкретно детето Ви, а Вашето виждане по въпроса.

Защо разсъждавате в крайности? Не е нужно децата да са непременно пълни отличници, но защо трябва да са и тройкаджии?

Могат да получават „добри“ и „много добри" оценки.

Ако детето Ви е способно да се справя с математиката и да учи езици, то ще е способно да се справя и с други предмети в училище, уверявам Ви.

Две мои учителки по математика, които са ми преподавали в основното училище, бяха последователно и директорки на това училище - прекрасни жени, ерудирани и с организаторски способности.

Повечето математици, които познавам, също са с организаторски способности, освен това са много точни и отговорни хора.

Убедена съм, че Ви предстоят прекрасни мигове с Вашите деца! Ще се изненадате колко много могат да постигнат, ако са в подкрепяща среда.

Ама чакайте, Вие да не си мислите, че ако детето изкара, да речем, 4 по български аз ще взема да му се карам - "Защо не изкара 3"?

Много ясно, че ако изкарва високи оцени е по-добре отколкото ако изкарва ниски. Ще го тупаме по рамото и тъй-нататък. Просто няма да го юркаме да гони успех по нищо освен математика. А то може би и по математика няма да се налага да го юркаме ако продължава както е досега. Но ако в математиката се отпусне - ще се набляга. Това е единстеният предмет по който следя внимателно какво става. Другото - както дойде.

А за ВУЗ - Вие много отдалече сте се замислили. Детето е едва на 5. Говорим за начално училище. Не планирам за 10 години по принцип, а и не знам колко дълго ще сме в БГ.

А и не е казано, че трябва да ходи във ВУЗ. За разлика от мен е много сръчен в ръцете. Може страст да му е техниката и да поиска да изкара техникум и след това да работи. Изкарал съм по-голяма част от съзнателния си живот извън БГ и успях да се отърся от това, което ми бе набито в главата, че "висшето е задължително".

Не искам да го манипулирам. Искам той сам да усети призванието си. Най-важното нещо е страстта и мотивацията. И умението да работиш. Това е което ми се ще той да култивира в себе си. А как точно и в каква насока ще ги прояви - това е най-добре сам да го реши.

Но понеже питахте за ВУЗ - системата на кандидатстване е много различна в различните страни. Най-общо казано за ВУЗ-а решаващи са последните 2 години от средното образование. Много ясно, че ако няма никаква идея от, примерно, химия няма как изведнъж да реши да следва химия. Ама то и няма да му хрумне. Човек избира измежду неща, които са му били интересни, а щом са му били интересни значи нещо знае и има някаква основа. От там нататък решаващо е мотивацията и умението да се трудиш - както писах това е, което ми се ще той да го култивира.

Аз спокойно си влезнах във ФМИ-то само с математика Във варнрнския технически си влизаха в инженерни специалности с тестове по БЕЛ, та нищо не е възможно в България.

Нали се гледа и успехът от дипломата? Или не?

Щом разчитате на математиката, то се молете винаги да има добри преподаватели, за да гради и надгражда.
Както вече споменах детето ми на тази възраст смяташе и над 100, наум, с моливче. Забавляваше се с всякакви логически тестове и задачки. Всичко тръгна добре, уж.
5-ти клас завърши в САЩ, никакви проблеми.
6-ти, 7-ми и 8-ми клас учи в София, и се започна мъката. В България рядко се преподава добре математика и следствието е, че децата или я намразват, или започват да трупат сериозни пропуски. А пропуск и математика е нещо крайно недопустимо.
9-ти клас записахме high school, отново в Сащ , ами нивото и преподаването са крайно различни. Математикът се върна у дома, както и любовта му към математиката и точните науки. Взема адванс класове. И пиша това не за да хваля детето си, а да Ви подготвя, че ще имате изненади, повече неприятни. Системата е такава, не особено добра.
Затова споменах американското училище в София, но както разбирам не е опция за Вас.
Може би все пак да погледнете и частните училища във Вашия град.

И бих размислила, на 5 все още са много не готови, чисто емоционално за този преход към отговорности, интензивен начин на живот и пр.
Дипломната ми работа бе на тема Училищна готовност, потърсете колеги, за да тестват детето. Методологията за установяване на училищна готовност работи, но относно моторика, мислене и пр., но няма как да покаже емоционалната и физическа зрялост, които се очакват, за да може детето да се справи.

Искрено се надявам ако следва да не е в БГ. То това беше и една от причините да се преместим в БГ. Реших, че ако не изкара първите няколко години от живота си в БГ може изобщо да не успее да научи български защото като отрасне е вероятно да не сме в БГ. А и да сме в БГ, не мисля, че следване в БГ е смислен избор. Той има маса паспорти, свят широк. Ще е нелепо при тези възможности да избере да следва в БГ.

Системата за кандидатстване е много различна в отделните страни. Някъде гледат целия успех за последните 2 години от средното образование, някъде гледат само успеха от определени предмети. То за това той ще трябва да си реши в коя страна ще иска да кандидатства (ако реши да следва) защото процесът е много специфичен в отделните страни.

@waterproof Да, наясно съм, че в БГ стилът на преподаване не е user-friendly. Но, слава Богу, има Khan Academy, има други опции в интернет. Английският му е, на практика, матерен език и няма да е проблем да ползва такива материали.

Но това е, за сега, далечна перспектива. Не знам след 5г дали ще сме още в БГ и не планирам толкова напред. Сега е важно да положи основата - а с това поне се надявам да се справи в БГ.

Няма нелепо, нека реши сам някой ден къде и какво.
Нека е здрав, още е твърде рано да мислите къде и какво ще учи и изобщо дали ще учи или ще хваща занаят.
Аз моя го подхванах и с двете системи, да видим как е, как ще бъде. Успоредно учеше и онлайн в американско училище.
Сам поиска 9-ти клас да запише в Щатите, всъщност още в 8-ми, след НВО, защото не го приеха в езиковата, която си беше харесал, но вече бях започнала с брекетите му и нямаше как да се приберем окончателно. Мислех в американското да ходи, но се третира като американски гражданин и таксата беше неоправдано висока.
И да, свят широк, самолетите летят. Светът е техен, само да са здрави!

Не е само в София. И в Математическата в нашия областен град е така и да има и деца, които не успяват да се преборят за мястото си и отиват в други училища след седми клас, нищо че са учили 3 години там. Аз знам за поне 2 от набора на дъщеря ми, а сигурно има и други, за които не знам. Иначе за повечето университети и в България не се взема оценката от дипломата като цяло, а са балообразуващи отделни предмети+ оценка от една или две матури или евентуално изпит за определени специалности. Поне в СУ Климент Охридски като гледах (понеже една от племенниците ще кандидатства там), за нито една специалност не се взема общата оценка от дипломата. Което не значи, че не трябва да се учи. Едно приятелско дете от шести клас си беше решило какво ще кандидатства -с изпит и за втората матура си избра такава, която просто да му е лесна. Влезе с изпит, каквото искаше, но не й хареса и следващата година записа друго, точно с оценката от тази матура, която записа на майтап. И сега го завършва работи едновременно от близо 2 години по специалността, която учи. Не всяко дете може да се ориентира окончателно толкова рано за съжаление, включително и мойто.

Мисля, че разбирам какво има предвид автора за успеха по предметите, но 3 е твърде ниска оценка, от която лесно се пада на 2, защото компетенциите по предмета са твърде крехки. Едно е да не държиш да има пълно 6, но особено в началните класове 5-6 не се изкарва трудно и е нужно човек да е грамотен.

Категорично имате нужда от консултация с психолог, които да ви обясни каква е идеята да отглеждаме деца, какви са нашите отговорности и как да не пренасяме личните си фантазии върху децата.
От прочетеното до тук явно ще се старарте да спънете развитието на детето. Но предполагам че ще получите качествен отпор от него което няма да доведе до нищо добро.
За момента се заемете с вашето развитие. Детето го оставете.
Успех!

Майката няма ли мнение по темата? Тия планове подкрепя ли ги?
Странно ми е, когато бащите са свръх амбициозни... Обикновено не завършва добре.
За майките ясно, ние сме си кукувици по определение 😁😁

Ако детето няма някакви обучителни затруднения и е средно интелигентно, а не в долната граница на нормата, то начален курс е песен.
Пълно шест не е нужно и не е реално, просто човек няма как да разбира от всичко и да успява във всичко еднакво, особено и в предмети като музика, изобразително изкуство и физическо.
Ако детето има някакви затруднения в областта на езика математиката също страда, защото може да не разбере текстова задача правилно или да пропусне нещо. Случаен пропуск е лесно поправим, защото се обяснява, детето разбира и вече не греши. Системни трудности с предмет са трудно отстраним.
Тежкото започва в пети клас, особено в елитните училища, където се изпитва повече и се дават големи домашни. Те пък са трамплина към елитните гимназии. 7 учебни часа дневно + домашни по 4-5 предмета за следващия ден и при някои деца по 3-4 часа за самоподготовка и домашни у дома. Добавете спорт/ изкуство/ език и денят не стига буквално. Споменах ли раниците? 5-6 кг от първи клас. В някои училища децата имат 3 помагала извън задължителните учебници и учебни тетрадки - 1 по математика, 1 по БЕ и 1 по БЕ ИУЧ. В други училища имат по няколко помагала и ги ползват едновременно. 1-2 клас са с 5 часа дневно по 35 минути, в 3-4 - по 6 часа дневно по 40 минути, от пети клас - по 34 часа на седмица, което ще рече 7 часа дневно в шест дни от седмицата без ФУЧ. С него ще има и по осем часа на ден. Учебни часове говоря. Голямото междучасие е след втория час. Ако училището е на две смени започват в 8-8:30 начален курс и 7:30 прогимназия и гимназия. Втора смяна свършват в 18:30-19:20 Обедна почивка има само, ако децата са на занималня и  е между занималнята и редовните часове. В пети клас ще започва в 7:30 и ще се прибира у дома в 14 да речем. Кутиите за храна не са популярни на всякъде и във всяка възраст.
Хубавото на нашата образователна система е, че дама шанс на всички деца да завършат средно и да получат професия.

Аз направо изтръпнах как се набива в главата на дете, че еди какво си е супер важно, друго не. При положение, че реално не се знае детето дали има талант някъде, просто събира и изважда до сто.

Авторе, пожелавам ти детето да открие какво го вълнува и да следва пътя си, а вие да му се радвате и да се пукате от гордост. Няма значение дали го влече музика, математика, история или спорт. На пет години виждах дъщеря ми и аз по един начин, сега гони върхове в друго поприще и няма лошо. Почти на 18 е и следва собствената мечта, не моята.
Иначе нека да тръгне и на пет, почти шест. Само отношението ви колко е по-различно от всички други е малко смехотворно.

Юркането за 6,00 по който и да е предмет, няма да доведе до нищо добро. Бащата обмислял да запише сина си в руското училище, понеже му е под блока, но като отишъл да говори с директорката - О, изненада, ама те ще там учат руски още от първи клас... Иначе някъде в първите постове се спомена, че бил университетски преподавател. Ето нагледен пример какво се случва, ако захлюпиш развитието си само в една област, а за всичко друго ти е все тая. Ставаш добър специалист в професията си, но си неадекватен във всякакви други направления и ако не дай си боже нещо се случи и си възпрепятстван да работиш по специалността си, ще умреш от глад.