На 5 години в първи клас?

Щот е по-хубаво да живееш сам на общак, докато мама плаща вместо да живееш с вашите под един покрив или сам да си плащаш покрива на 18, затова учат да не си помислите, че тия "-истики" където ги записват после ще се ползват с друга цел, нали...

Вие няма да го юркате, ама в училище ще го юркат. Ако само математиката ви е важна, защо просто не го занимавате вие, или да го запишете на някакъв тип забавна/съзтезателна математика?
Така или иначе вече сте решили, макар и от позицията, че всичко ви е ясно и че тука сме някакви неандерталци явно. Просто се опитахме да ви дадем и друга гледна точка.

Ако имам време ще се занимавам с него по математика - стига и на него да му е интересно. За останалото - както дойде.

Не е от хората, които с лекота допуска да го юркат и за това не се опасявам кой знае колко. Като цяло слуша, но не позволява да му се качи човек на главата, което за мен е разумният баланс. Не искаме нито да е изтривалка за обувки, нито да е всезнайко.

А иначе никой не считам за неадерталец - просто в БГ има установени норми за това как определени неща са "правилни" (като това децата да започват училище на 7г и да напускат дома на родителите си след 30г), но не всяка от тези норми ми изглежда смислена.

Интересуваше ме процедурната страна на въпроса, което, слава богу, се изясни.

Детето трябва да слуша и изпълнява зададеното от учителя, в това число и дадените домашни, които често пъти са в голям обем и се задават отделно и за почивните дни и ваканциите. Има случаи, когато учителят по английски в първи клас дава на децата да пишат буквите. На английски печатно, на български - ръкописно и едновременно. Отделно трябва и да се обслужва напълно самостоятелно от тоалетната, до завързването на обувките и закопчаването на копчетата на ризата и панталона.
Относно кандидатстването. След четвърти клас не е драма и да него приемат в МГ, обаче след седми клас се кандидатства с изпити (задължителни) по математика и БЕЛ, а за следващите набори се задават интегрирани, т.е ще се включват въпроси и от други предмети.
Учителят ще му се "качи" на главата и детето ще трябва да изпълнява иначе лошо и за детето, и за вас като родители.
И, за да не съм голословна - имам две деца в 7 и 3 клас в момента на съм доста навътре какво и как се случва. Детето си е Ваше, безспорно, но не бъдете на 100% сигурен, че комисията ще даде зелена светлина да тръгне толкова рано в първи клас, когато всеки месец е от значение.

Явно нямате деца минали през учебният процес и нещата ги виждате доста различно от истината.
1. Няма как да ви пука само за един предмет. В периода 1-4 клас се полага началото на ограмотяването. Тоест нивото на български и математика, природни науки трябва да е еднакво. Това не е профилирано, теост да залагате смо на математиката.
2. В периода 1-4 клас на много голяма част от децата математиката е по-силният предмет. Просто защото звука "Ю" им е трудно да си по представят, докато две патки - много ясно могат да ги преброят. И това се вижда от участниците в математическите състезания, които в 1 клас са по 1000 деца в 4 стават 250 а в 8 вече са 20 човека.
Реално тези 20 са математиците, а онези 1000 в 1 клас са вярата на мама и тате, че детето им е извънземно по математика
3. Ако детето се справя само с математиката, не може да пише чете и разказва, повярвайте ми дните ви ще минават в писане и четене а не в математика.
4. За да кандидатства едно дете след 4 клас в математическа гимназия то трябва да владее типове задачи, които не се изучават в училище - Кръгове на Ойлер Рачешки задачи, вероятности и т.н. Към днешна дата детето трябва да тръгне на курс поне от 3 клас.

Та реално на вашето третокласниче (7 годишно) деня би се очертал по следият начин
От 7 до 13 учиище от 13 до 16 домашни, поне още часа за недовършеите неща в училище от 17 до 19 задачи от курса. Ако за вас 12 часово работен ден не е стерс за едно дете на 7 години стреса е голям.

Не случайо психологият разделя етапите на живота в разлини стадии, като голяма част от психолозите слагат 7 мата година на едно специално място - тръгването на училище и кризата на тази възраст.
Говорете с психолог, нека и детето да посети такъв. Ако то е психически готово за училище (което на мен не ми се вярва) го пускайте. Ако не е, задръжте родителските амбиции.
Най-важно е детето да остане психически стабилно преминавайки към живота си на възрастен.
успех!

Това за коя държава е? Дъщеря ми като студент в Австрия и гражданин на държава член на ЕУ плаща около 18 евро на семестър. В България таксата за редовно е по-висока.

Той, авторът, вече е решил. Чуждите гледни точки явно не го вълнуват, както в началото на темата се опита да подскача, после посмекчи тона, като видя настроенията.
Както казах и по-назад, детето си е негово, решенията са си техни, ще си носят последствията от тях.

Само един въпрос към автора: Защо е нужно да тръгне на училище на 5 г.? .....не ми казвай, че е заради спането следобед, понеже много деца в 4 група не спят и не е имало проблеми с това.
Четейки темата все повече се убеждавам, че причината са родителските амбиции.

Не разбрах вторият език на детето  майчин ли е?


Много си далеч от истината, ако смяташ, че няма да трябва да изпълнява и да слуша в клас. Не знам какво визираш под "не позволява да му се качи човек на главата" за дете на 5 години..... но явно представата ти за училищния процес ще се размине доста с реалността.

Авторът преди година е питал същото, не знам защо не са му стигнали отговорите?

https://www.bg-mamma.com/?topic=1553763

В първи клас при големия ми син (сега е 11 клас) имаше дете, което започна училище на 5 години и 10 месеца. Правеше шест в края на ноември. Беше точно година по-малък от моя син, който също е роден през ноември. Детето беше ходило преди на детска градина. Нямам спомени там коя група беше завършило. С майката се познавахме отпреди, говорили сме и нейните аргументи бяха основно, че иска да го махне от градината. По отношение на учебния процес, той нямаше никакви проблеми като знания, разбиране на материала. Имаше проблеми с дисциплината. Не знам обаче какво отношение имаше възрастта. Другото проблемно, като дисциплина, дете в класа беше родено през януари и беше започнало училище на седем години и осем месеца. Явно в това отношение наистина не възрастта беше определяща. Както писах, този петгодишен ученик е вече единадесотокласник и майка му не е съжалявала за решението си да започне толкова рано училище.

Да де, ама професионалните училища ( vocational) са дадени втъмно синьо заедно със средното, а в зелено е само high. И по-надолу си има отделна графика за средните професипнални училища с други проценти.

Но даже и да си прав, а аз да греша в това какво се разбира, България пак е зад Австрия и Германия, нали? При еднакви критерии.

Благодаря за поста.

Наистина, не сме минали с никое дете 4-ти клас и не знам.

Но не разбирам драмата. Абсолютно ми е все едно какво ще научи от другите предмети. Ако го интересуват - ОК. Ако не - не. Най-вероятно ще се справи защото за възрастта си има богат речник, любознателен е. По някаква причина научи всички регистрационни номера на коя област съответстват (и аз дори не ги знам всичките). Периодично ме изненадва с нещо, което някак е научил (дали от ДГ или някой друг).

Математиката е важна не защото той има талант за математика (смятам, че няма макар и да не е зле), а защото е базова за много неща.

Училището е стресово ако си го направиш стресово. Виж, ако средата е агресивна това е друго - и е единственото, което ме кара да се чувствам не съвсем сигурен в решението.


Вярно - бях забравил. Дидева там е дала хубав отговор.


Ако немската Уикипедия е права, то Австрия е след нас по висшисти. То без ясна дефиниция на "третично образование" май не е лесно да се правят тези сравнения. Но, така или иначе, идеята ми е, че в БГ закъсняваме с всичко - започване на училище, започване на работа, еманципация от родителите. Някои мислят, че в БГ сме прави, а другите страни да бъркат. Но аз не съм убеден.

Възможно е да ни проучват мненията за бъдещи образователни промени



две шест годишни имаше в класа на дъщеря ми. По мои наблюдение в аспект на психическа зрялост догониха връстниците едва към гимназията. Едното беше с добри академични дадености но учеше само уроците които харесва. Другото изхвърли през прозореца чантата на дете от класа с ДЦП, защото  нещо го подразнило. Казаха ми ( не мога да твърдя в какви думи е било облечено) че психоложката на училището е казала че детето не осъзнава постъпката си, защото било незряло.

Написаното не е към автора. За него не носи нужното послание. Аз все още не мога да разбера като е толкова убеден защо сътриса ненужно въздуха тук, че и и пуска идентична тема два пъти. Ако е да ни убеди че отрочето е вундеркинд- вярваме му. Мога да посъветвам да го пуска с "изпреварване"   и такава възможност има, да се минават две години за една. Точно ще завърши преди да е влязло в пубертета, че да го кара на спокойствие.

Преди двайсетина години работих в едно село, където децата бяха по 4-5 в набор и се е случвало да придърпаме от училището някое шест годишно, със съгласието на родителите в първи клас. При слети паралелки в училището и 12-13 деца в слят клас не беше проблем, но тези деца и в детската градина бяха различни възрасти в група и психологията на хората беше различна, децата различни и натоварването в училище и очакванията към тях различни.

Много си зависи и в кой град е училището, ако е в София и родителите се стремят към елитните гимназии, където се влиза с близо 500 точки бал е едно, ако е в някоя област като нашата, в която с 300 точки можеш да си влезеш навсякъде, където искаш (може би без Математическата) е различно. За Варна не знам как е. Аз имам приятелки, които преди 35-40 са тръгнали 6 годишни и като възрастни са били доволни от това, че са завършили по-рано, по-рано са били приети студенти, по-рано са започнали работа, но това е било отдавна. За моето дете основен аргумент да не я пускам по-рано беше, че не исках да учи заедно с по-големи момичета, които ще навлязат по-рано в пубертета и тя може да взема от тях пример за неща, с които по-добре да поизчака. Плюс, че не беше и психически готова, даже на 6 години и 8 месеца, когато започна (края на декември е). Но то пък в нейното училище първи клас си приличаше на детска градина, много се грижеха за тях и на нея й хареса.

Като човек поживял доста навън и имащ самочувствие на европеец, сте успял да развиете доста стереотипно мислене .
В цялата дискусия аз никъде не видях някой да твърди, че е много хубаво да се живее до 30 с родителите, пък и не мисля, че е толкова често срещано в днешни дни. Че чак и норма го изкарахте. Аз лично познавам един-единствен такъв човек и той е със здравословни проблеми, така че го считам по-скоро за изключение.
Аз самата съм тръгнала на училище на 6 години, но навремето бяхме набор първата половина на едната година с втората половина на предходната, т.е. всички бяхме с разлика от най-много година и бяхме навършили 6 към септември. При вашето дете разликата ще е голяма и не се знае как ще му се отрази психически. И това дето щял да учи само каквото му харесва не знам как точно си го представяте. Като тръгне на училище всички предмети са задължителни, има оценяване, макар и само качествено, има покриване на държавни образователни стандарти. Не е като в градината. А и няма как да се върнете назад, ако нещата не потръгнат както ви се е искало.