С какво ви дразнят свекървите? – 156

  • 32 146
  • 753
# 375
hechicera_,

Да, традиция е свекървата да облече булката, а тъщата младоженеца. НО ние с мъжа ми още на годежа/съобщаването казахме, че всеки ще се облича/купува сам, точно, за да не мъкнем другата рода.

nikomarinova,
Това с бебето все още са бели кахъри. Какво казала, пък какво направила. Явно не работиш, щом идва всеки ден. Сега времето се затопли, разхождай се навън, не стой в къщи. Като не ти дава да простираш, карай нея да ти простира. Подстрижи се с кеф.
В родилното питат майката, как ще се казва детето, а не свекървата. Записваш го, както искаш. Ако не й хареса, много здраве.
Сега хумористично. Може да е момиченце и тогава свекървата смъртнообидена да не стъпи повече у вас.
Моля те, спри да се тревожиш за приказките й, като се роди бебето и много се натиска, не й отваряш вратата и толкова. Не й оставяте бебето и си правите, каквото вие решите.
Виж целия пост
# 376
hechicera_, трябва да решиш, кое ти е по-важно - добрите отношение със свекърва ти или твоите желания. Компромисен вариант е да седнете да говорите и да и обясниш, че сватбените дрехи за теб и за мъжа ти ще ги купите вие, защото не искате да товарите близките си, още повече, че не всички имат еднакви възможности. В този случай все пак остава рискът да реши да дойде с теб и кумата ти.


За другата девойка - да адресира проблемът към мъжа си, и той да намери начин да се разбере с майка си. Отделно - ключ на вратата и тази жена идва у дома само в присъствието на сина си. Аз лично бих казала, че детето ще си го гледаме сами и тя е добре дошла да го вижда. Пак, когато синът и си е у дома. Ясно и категорично.
Виж целия пост
# 377
Скрит текст:
Здравейте,
Пиша ви да споделим опит и да разменим съвети относно темата. Със сигурност има още доста такива, но бих искала да споделя и аз с вас..
Бременна съм в 4 месец и както прочетохте свекърва ми е навсякъде около мен. С мъжа ми не се разбират точно заради това бъркане в живота ни постоянно, постоянните въпроси и т.н. Въпреки това тя използва моментите когато той е на работа и идва в нас , знаейки че от възпитание не мога да я изгоня. Като дойде започват 1001 забрани- не могло да простирам, не можело да се подстригвам и още много бабини деветини. Окей това го преглъщаме. От там се започва с плановете и как тя ще си го вземе у тях да го гледа,  като казва, че нямала доверие на мен и на мъжа ми че ще умеем да гледаме собственото си дете, а реално и двамата сме доста отговорни и зрели хора и не сме я накарали по никакъв начин да се съмнява че ще оставим детето си на произвола. Първо ще ни е и разбира се в началото е много трудно, но ако не се научим да се справяме сами, то никога няма да успеем.  Още не се е появило на бял свят и тя вече е направила чертеж как ще му протече живота. Щяла да го възпитава по свой начин, нямало да го дава на никой.. един вид цитирайки мен и мойте родители, който винаги са уважавали мнението ми и знам че когато ги потърся за помощ при евентуална нужда те ще дойдат- а не неповикани. Трябвало да бъде момче, вече говори за него в мъжки род- а още не се знае пола. Името дори му измислила- да съм го кръстила така иначе нямало да е доволна. Прави планове за неща за който ние още не мислим. Целта ми е първо да се роди живо и здраво и чак тогава всичко останало.
Когато живеехме при тях беше още по-голям ад- ровене в нещата ми, в бельото ми да види какво е, дори подушваше чаршафите ни и следеше случайно да не сме ги изцапали с нещо (сещайте се) тъй като са нейни. Готвех всеки ден и за всяко едно ядене имаше упрек защо не е сготвено по друг начин тоест по който тя обича. Нищо не и харесваше а когато спирах да готвя заради това -мързелива съм била. Чистих и винаги след мен се чистеше отново дори да не беше нужно. Чиниите се оглеждаха дали са добре измити. Там забременях и да  отдавам го и на стреса - имах наистина тежко начало и кошмарни дни и не беше ясно как ще е бебето и дълго време се мъчихме да го задържим. Тя не работи и по цял ден седеше вкъщи винаги намусена и постоянно правеше сметки къде и колко е похарчила а реално няма никакви финансови проблеми , а аз след работа чистене, готвене ок правих го с желание защото обожавам да готвя и професията ми е свързана с това , мъжа също участваше но тя разбиваше всичко.Недай си Боже да и отговориш на криво- ставаше едно мърморене натякване за възпитание и нагнетяване на двойно напрежение.   Ако сме загубили бебето щяла да ни навреди много по-лошо.
Истински ад, затова се преместихме в жилище под наем.
Не знам защо, но изпитвам някакво притеснение ,че няма да успеем да се насладим на първите ни дни с него и те ще бъдат съсипани. Възпитана съм да не отвръщам никога на лошото с лошо, да гледам да помогна на всеки и в мен няма такава злоба каквато е нужна да се затапи жена като нея. Помагайте ако някоя е минала през моето. как да променя това в мен и да се науча да осигурявам нужната дистанция

Няма да успеете, със сигурност, ако продължаваш да и изслушваш дивотиите. 99 процента от нещата, които си изредила са директни обиди, не знам как позволяваш да ти говорят така. Просто прекъсваш разговора, не отговаряш и не изслушваш монолози.
Като дойде не отваряй вратата, а мъжът ти ако прави проблем - понеже подозирам, че той не може да я трае, но няма да му е приятно ти да говориш против нея, кажи просто - натоварва ме, състоянието ми не позволява посещения.
Разбери, че не си длъжна да слушаш, запомняш, обмисляш и възразяваш на глупостите, които си възпроизвела. Пък и по голямата част от тях са просто е така, има хора, като ги хване логореята и не се спират, обичат да се слушат.

За девойката със сватбата - като гледам правите всичко по най-драматичния начин, така че избягай и си купи рокля, после кажи - случайно я видях и не се въздържах.
Виж целия пост
# 378
hechicera_, ти така се притесняваше за пръстени, за подготовка, пък се оказа, че няма проблем. Мисля, че правиш пак от мухата слон.
Направи като с пръстените. Иди, избери си рокля, после кажи, че си харесала и поръчала и ако свекървата иска, ще ти даде парите, както е направила за пръстените.
Не виждам това с какво ще ангажира майка ти да купи костюм? Всеки прави подаръци каквито реши и за каквито има възможности. Ако твоя мъж се нацупи, че не му е купен костюм, значи не е правилният мъж.
Виж целия пост
# 379
Тъй, де, ама той ще каже на жена си: мило, мама пита що не ваксинираме детето, и пак ще последва вой от снахата, че свекървата се бърка където не ѝ е работа и наговаря милото зад гърба ѝ 😃
Очаква се, мъжа изобщо да не пита нито жена си, нито майка си и когато е обсъждал с жена си този или онзи аспект, да е имал собствено мнение и доводи. А не нещо да е решил с жена си, после майка му му промива мозъка и той си сменя мнението, че на нея да угоди. Съответно като майка му пита, да има отговор и да каже, че вече са взели решение. Както за храненето, за ваксините всеки си има собствено мнение, но важното е къде можеш и къде не можеш да решаваш ти.
nikomarinova, в твоя случай няма да стане нито лесно, нито възпитано. Или трябва да станеш "лоша" от сега или това положение няма да се промени никога. Важното е, че с мъжа ти сте на едно мнение, тя го вижда и затова използва случая теб да подковава. Не се виждай с нея, като го няма предупреди я, че идването когато ѝ скимне ще се промени, а като сте заедно го остави той да се кара с нея. Кажи ѝ в прав текст, че не можеш да се занимаваш по цял ден с нея, можете да мислите и да се справите сами и точка. Ако трябва изгони я. Име избирате вие и те ще го разберат чак когато го изпишете. Ясно ѝ покажете, че за каквото и да се разсърди, на вас ви е все едно.
hechicera_, Опусум е права. Не се тревожи толкова и направи като с роклята. От страх да не се обиди преекпонираш малко, а после се оказва, че напразно си се притеснявала. Кажи, че си избрала рокля вече, ще ходиш само на проби и толкоз. Нито къде, нито с кого, решила си въпрсоа и вече не стои
Виж целия пост
# 380
)
Майка ми наскоро ми сподели със смях, как навремето дала кюфте на едно роднинско бебе, което оставили при нея за 20-тина минути. Тя ги пекла тъкмо, то я гледало и примлясквало. Направо ми стана неприятно какво си е позволила. Хич не и е дошло на ума, че може да има алергия, че има сума подправки вътре, че може да го задави. Добре, че няма да става свекърва. Щеше да е в тази тема 100%
Аз познавам възрастен мъж със съсипани черва точно край кюфте. Бебе на 2 месеца, бутнали му кюфте, че мляскало, но то било омесено с хляб. И глутенът му е накъсал червата (по негови думи). Животът му беше доста труден и с много съобразяване как да се храни. Казваше, че дори да си отреже специалния хляб, ако преди това със същия нож е рязан обикновен, получава адски болки.
Виж целия пост
# 381
hechicera_ - Честно казано, не е нужно даже да 'и казваш истината. С мъжа ми колко неща не казахме на родителите си около сватбата, ама то няма друг начин - иначе ще трябва само с техните болежки и непоискани съвети да се занимаваш. (ако са като нашите, има и разбрани хора Grinning)

Примерно, кажи, че си се разхождала с кумата и БАМ, видяла си перфектната рокля и веднага си я капарирала. Толкоз. После, ако смяташ, че можеш да го преглътнеш - може да заведеш и кумата, и майка ти, и свекървата на последната проба.

Ако иска - да плати роклята. Ако вашите няма да имат възможност за костюм - плащате го вие и казвате на неговите родители, че вашите са го платили. С моя мъж така правим. Мир и хармония да има, че моите родители са заядливи и не искам да си проявяват приятния нрав, а отстрещните да не се чувствам 'измамени' и все едно те са дали, а другите не. Пък вие ще си знаете истината.
Виж целия пост
# 382
Аз пък не разбирам какво толкова трудно има в това да кажеш, че си ѝ много благодарна за желанието да ти помогне с роклята, но си решила сама да си я избереш и купиш.
Същото е и за другото момиче.
Научете се да говорите, бе хора. Да си казвате и отстоявате мнението! Като си мълчите, отсреща как да разберат какво искате или мислите! Свекървите ви да не са Ванги 🙂
Виж целия пост
# 383
Благодаря ви за съветите.

За много неща бях притеснена, прави сте. Виждам, че свекърва ми иска да се включва и в другите неща, но аз си й казвам при свършен факт. Като сме на гости и ни пита примерно намерихте ли дж? Да, срещнахме се с трима, единият много ни допадна и веднага го запазихме (истината си е това).

За роклята й казах, че сигурно ще ходя само с кумата и тя пак “ама чувала съм, че еди къде си има много, а и за мен ще трябва тоалет, хайде ще дойда с вас” и подобни. Дори не съм споменавала Асеновград пред нея.

Не мисля да й казвам, че там ще ходим, по-скоро да си ида с кумата, да си пробвам и да харесаме. Но не искам да ми се обижда, просто не мога да си го причиня това.

За костюма, майка ми би се почувствала много тъпо едната да е дала за рокля, пък другата да не даде.
Виж целия пост
# 384
Не мога да повярвам, че големи, на практика семейни жени имат такива терзания.

 Как да се отървеш от нежелан придружител, или посещение,  повечето хора  научават още в гимназията. Още повече, ако пък този навлек е твой, или чужд родител.
Виж целия пост
# 385
Ох, какво да ти кажа, разбирам те. С родители, които искат да спазват традиции и да поделят разходи по сватби е много тежко. При мен проблемът идваше от моите родители, защото и те, и техните родители, и т.н. са следвали принципа за купуване на роклята от свекървата, на букета от кумата, за делене на парите между двете семейства...аз не исках и да чувам да сядат и да обсъждат пари. Като знам, че и на двамата родителите не са милионери, само щяха да се червят и изнервят един пред друг.

Не го мисли. Отивай с кумата и така всички ще са щастливи, няма да си избрала майка си или свекървата. Ако свекърва ти няма дъщери - най-вероятно просто 'и липсва това да пазарува с някого, при моята е така. Grinning
Виж целия пост
# 386
Благодаря ти, Сави. Да, така е, свекърва ми има едно дете само и очевидно е мъж. 😆
Цялата сватба си я поделяме ние с мм като разход, родителите няма да плащат нищо. За халките приех да ни ги подари щом иска, не мога да я спра. Но сами разбирате сватбата какъв разход е, ние сами си покриваме всичко. Ако искат да ни подарят нещо могат да го направят. Но претенции не приемаме.

Ирис, аз лесно мога да съм себе си и с 1 изречение да я откажа. Обаче тя е изключително обидчив човек. Казваш нещо и вече е обидена. Човек без чувство за хумор, по-сух, сприхав. Това е цялото нещо, няма смисъл да се караме за рокли и пазаруване. За това и не искам да я обидя с моята категоричност.
Виж целия пост
# 387
Ами няма как. Човек живее с решенията си и последствията от тях.
И категорично не бих обсъждала и с двете семейства, кой какво е дал, купил и т. н. Не е тяхна работа. Ако искат да направят подарък - да го направят. На въпроси - ама еди кой си, какво ти подари, не отговарям.
Виж целия пост
# 388
И аз не бих обсъждала, но майките ни си комуникират.
Виж целия пост
# 389
И аз не бих обсъждала, но майките ни си комуникират.

Значи минимизираш потокът информация и към двете. И си свиркаш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия