"А каква ви е кухнята?"

  • 3 334
  • 70
# 60
Ох... сетих се за една случка, като каза "фукливи деца". Не съм била много малка... може би 3 клас. В някакъв магазин бяха пуснали дънки - вносни, австралийски  Money Майка ми каза, че ще ми купи, и аз такава фукня му ударих в училище предварително... дънки, австралийски, разбираш ли... Като се прибрах в къщи, ме чакаха чифт дънки, на които пишеше... Панака  Cry Оказа се, че онези били свършили и жената, за да не е без хич, ми купила български... Леле, каква драма беше... Ревях и настоявах майка ми да изреже етикета от нейните собствени дънки (Райфъл) и да го пришие на моите  Embarassed Тя, естествено, не го направи... и си понесох всички подигравки за "австралийските" дънки Панака  Confused
Какво искам да кажа - две неща. Първото е, че макар и да сме живели сравнително добре, не са ме възпитавали в меркантилен дух, напротив. Второто е, че в момента грам не се интересувам от марки и цени. Защо съм реагирала тогава така - нямам представа. Но може би е някакъв етап от детското съзряване... желание за утвърждаване или идентификация... без непременно да е свързано със семейна среда или даже с характер.
Виж целия пост
# 61
Но може би е някакъв етап от детското съзряване... желание за утвърждаване или идентификация... без непременно да е свързано със семейна среда или даже с характер.
Точно, и аз такива си ги мисля. И преди е било така, и сега е така, не мисля, че е свързано с обществото и рекламите. Но някои хора надрасват тоя етап, други - не.
А и преди какво чудо беше - спомням си го законът да имаш апартамент, вила, и кола, независимо дали имаш нужда от тях.
По нашите села пък имаше една мода да си строиш "кухня". Това беше цяла отделна нова постройка, състояща се от една стая с прикачена към нея баня (без тоалетна обаче, чак дотам не беше стигнал прогресът). И цялото семейство живее в кухнята, а истинската къща (в повечето случаи двуетажна!) стои заключена, и се показва на гостите. Евентуално някои членове на семейството могат да нощуват в нея, ако не могат всички да се натъпчат в кухнята.
Що за нрави бяха това, още се чудя. Пък що народ се тръшна на по 50 и по-малко години от инфаркти и инсулти, то не бяха амбиции, не бяха мераци да имаш и да се показваш, не беше чудо. Чукам си на главата, дотам да не стигаме.
Виж целия пост
# 62
   Какви дънки "Панака" си носила, доня. Аз тия съм ги прескочил. От българските "Рила" скъсах доста. Даже имаше такава "закачка"
   Всяка българска кобила,
   носи дънки с надпис "Рила"

   А за рекламите - ами подготвят ни за яко консуматорско общество. По възможно най бързия начин да издухаш заплатата и да работиш още повече за повече кинти. Ако може и овърдрафт.
Като не стигат от една заплата - ами работи на две.
  Всичко е прдсказано във фантактиката. "Хищните вещи на века" например. Буля Гугълка е знае.


Виж целия пост
# 63
Но може би е някакъв етап от детското съзряване... желание за утвърждаване или идентификация... без непременно да е свързано със семейна среда или даже с характер.
Точно, и аз такива си ги мисля. И преди е било така, и сега е така, не мисля, че е свързано с обществото и рекламите. Но някои хора надрасват тоя етап, други - не.
А и преди какво чудо беше - спомням си го законът да имаш апартамент, вила, и кола, независимо дали имаш нужда от тях.
По нашите села пък имаше една мода да си строиш "кухня". Това беше цяла отделна нова постройка, състояща се от една стая с прикачена към нея баня (без тоалетна обаче, чак дотам не беше стигнал прогресът). И цялото семейство живее в кухнята, а истинската къща (в повечето случаи двуетажна!) стои заключена, и се показва на гостите. Евентуално някои членове на семейството могат да нощуват в нея, ако не могат всички да се натъпчат в кухнята.
Що за нрави бяха това, още се чудя. Пък що народ се тръшна на по 50 и по-малко години от инфаркти и инсулти, то не бяха амбиции, не бяха мераци да имаш и да се показваш, не беше чудо. Чукам си на главата, дотам да не стигаме.

Ааа, чак отделна постройка не бях виждала. Но съм свидетел на феномена "заключен хол", даже бившата ми свекърва имаше такъв.
Цялото семейство живее в една вмирисана стая, а холът стои под ключ и се отваря за гости, ама не какви да е гости.
По-простите се канят в дневната, за по-важните се отключва холът.

А ми е интересно как не им идва наум, че всъщност правят не добро, а ужасно впечатление.
Виж целия пост
# 64
ЖИВЕЕМ В МАТЕРИАЛЕН СВЯТ.
Виж целия пост
# 65
Аз кухня, в която се живее, и заключена къща до нея съм виждала, но не съм се замисляла. Беше в село, близо до града, в който живеех, а аз харесвах и уважавах твърде много хората /и досега продължавам да го правя/, защото са добри и работливи, за да си задам въпроса дали това е нормално.
Няма ли някой най-накрая да си покаже кухнята!  Laughing
Не е първата тема, в която влизам с очакване, а излизам разочарована. Имаше преди време една тема за секс между животни... Mr. Green
Кухнята ми е едногодишна  Laughing
Виж целия пост
# 66
   Какви дънки "Панака" си носила, доня. Аз тия съм ги прескочил.
Еее, как... дънки Панака, модел'83-та - индиговосини, с каубойско-краварски фасон  Simple Smile Следваща година ми взеха бели, марка Кондор... ама тях вече си ги носих с кеф, бях претръпнала  Grinning

По нашите села пък имаше една мода да си строиш "кухня".
Ох, да... то даже се водеше "лятна кухня"  Simple Smile Холът заключен, върху персийския килим и диваните - найлони, да не се цапат. Спалнята с китеник, върху нея стои разчекната руска кукла  Simple Smile Секциите с вносни дезодоранти по тях... ох... това си е за отделна тема - интериорът през социализма  Laughing
Виж целия пост
# 67
[quote author=Dona link=topic=164774.msg3215724#msg3215724 Холът заключен, върху персийския килим и диваните - найлони, да не се цапат. Спалнята с китеник, върху нея стои разчекната руска кукла  Simple Smile Секциите с вносни дезодоранти по тях... [/quote]

Доне, направо от устата ми го взе. Изпуснала си само хладилникът Мраз (изключен) в най-официалния ъгъл на Хола.
Иначе по темата (както се казва) - кухнята ми е оранжева.  Mr. Green А децата защо са такива, не знам. Знам само, че ми се иска моето дете да не разсъждава по този начин, но не знам как да го избегна.
Виж целия пост
# 68
Това с летните кухни и заключените холове ме накара да си спомня един страхотен филм, български , но ми убягва заглавието.Стефан Данаилов и кравата Венетка....
Виж целия пост
# 69
"От нищо нещо" май беше  Simple Smile
Виж целия пост
# 70
"От нищо нещо" май беше  Simple Smile
Точно той Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия