Kак се справяте с "дали всичко ще е наред?"?

  • 762
  • 10
Здравейте, момичета !
Искам да Ви попитам как се справяте с параноята "дали всичко ще е наред?" ..в 11 г.с. +6 съм и като цяло от началото нямам кой знае какви симптоми, основно главата ме боли и често пишкам .. гърдите ту болят,ту не болят.. и ей сега 2 дни не са ме боляли и край 2 дни рев , само мисля ,само се притеснявам .. хормони ли са ,не знам , но до края ще е трудно..в понеделник съм на БХС и ще се побъркам докато не чуя ,че всичко е наред .. момичета има ли някоя като мен с такива ту имащи,ту не симптоми..и като цяло как бяхте или сте около 11/12 г.с  съжалявам за глупавия пост , но толкова време го чакахме това бебче ,че сега още не смея да се зарадвам ..
Благодаря предварително !
Виж целия пост
# 1
Аз цяла бременност карах "ден за ден". Не смеех да се радвам до последно. Гледах да се пазя максимално  - храна, терапия, среда, натоварване и т.н. Стресът от лошите мисли не допринася нищо добро, затова като се чувствах по-стресирана просто ходех на прегледи при лекари (където намеря най-скорошен свободен час) преди прегледите при моя лекар.
Виж целия пост
# 2
Аз цяла бременност карах "ден за ден". Не смеех да се радвам до последно. Гледах да се пазя максимално  - храна, терапия, среда, натоварване и т.н. Стресът от лошите мисли не допринася нищо добро, затова като се чувствах по-стресирана просто ходех на прегледи при лекари (където намеря най-скорошен свободен час) преди прегледите при моя лекар.



И аз първите седмици бях така ,все на лекар .. обаче от миналия до този в понеделник бяха 10 дни и реших ,че просто да изчакам,но ето че отново ме хвана лудостта ..явно са хормони ..и другото е че работата ми е тежка и АГ реши ,че е по-добре да остана вкъщи и по цял ден като съм сама само глупости мисля ..мъжът ми като се прибере вече е друго ..
Виж целия пост
# 3
Аз съм на принципа, че ако нещо ще става, то ще стане по един или друг начин. Такава ми беше нагласата през цялата бременност включително и когато накрая трябваше да лежа в болница и да пазя леглото вкъщи.
Виж целия пост
# 4
И аз нямам симптоми. И го карам ден за ден. Днес всичко е наред, значи няма проблеми. Утре ще видим. Мисля само позитивно и говоря на точката. Разходки, хоби някакво. Нещо, което да отвлича вниманието
Виж целия пост
# 5
Към 12та седмица неприятните симптоми отшумяват и следват 3 месеца, в които енергията се връща и само коремчето расте.
Третият триместър е друго нещо.Там започват какви ли не странни изпитания всеки ден-болки, киселини, кръв от носа, изтръпване на прасците, контракции.
Мисля, че трябва да си заета с други неща.Ще  мине бързо
Виж целия пост
# 6
Много сте се вторачила, преместете фокуса върху друго, може да е нещо безумно като интериор, чанти или так каквото ви вълнува.
Хормоните са в повече и жените ставаме неадекватни, следете си бременността, но не се вманиачавайте, животът не е само “бебчето”.
Виж целия пост
# 7
Аз гледах сериали. Целият сезон на Отчаяни съпруги, много се забавлявай. После почнах следващия. И аз бях на принципа, че ако нещо ще се случи, ще се случи и да го мисля все тая.
Виж целия пост
# 8
За мен това твърдение, че жените са неадекватни по време на бременност е пресилено. Може и да има такива, но аз мога да твърдя, че изобщо не е бил това случая при мен. Съвсем нормално съм се чувствала, ходех си на работа, имах нормален социален живот, пътувах включително в чужбина няколко пъти. Бременността е нормален етап от живота, просто не се фиксирайте и вторачвайте толкова.
Виж целия пост
# 9
Бях уверена, че всичко ще е наред!
Ходех на консултации при двама независими лекари, правех всички необходими изследвания.
Тревогите ми бяха за след това.
Виж целия пост
# 10
Никак все си се притеснявах всеки ден за нещо, хич не се насладих на бременностите ми, нито много си показвах корема. Въпреки, че не бяха тежки, имах тук там неразположения, но нищо фрапантно Simple Smile
Финалът беше щастлив в крайна сметка.
Успех!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия