Творческо вдъхновение -1

За Дюма мисля, че също като Карл Май е рожба и на епохата си.
извинянам се отплеснах се - и не съм по темата

Първо лице е неблагодарно и изисква от автора да се постави на мястото на героя, забравяйки за сюжетните обрати.

Да, това е неудобството. Имаме представяне през гледната точка на един герой, което рязко стеснява фокуса.
Пример - Оцеола. Имаме действието през погледа на младия Джордж Рандолф  При все цялата увлекалетелност в романа липсват куп неща. Джордж Рандолф  не може да проследи какво се случва с Пауел/Оцела след като се разделят като младежи. Не присъства на израстването му като вожд; на голяма част от битките му; сам по себе си той е един страничен наблюдател дори за своето семейство - за дълго време е разделен от сестра си Вирджиния, до последно не знае за нейната връзка и пр. На практика фокуса е стеснен до събитията пред погледа на Джордж Рандолф, в качеството му на страничен наблюдател.
Някои писатели - като Робърт Луи Стивънсън - са се опитали да представят и втора гледна точка. Например какво се случва на острова, докато го няма Джим Хокинс и той не е с основната група. Разказът временно е предаден през очите на доктор Ливзи-

Напоследък стана модерно да се пишат две гледни точки - мъжка и женска.

Друго имах предвид. Авторът трябва да стане героя, от чието име пише. Колкото по-рано направи личностната му характеристика и изработи начина му на мислене и реакция, толкова по-убедителен е героя. При мен най-трудно се получи с Тедж, защото реално имаме два персожа - преди и след превръщането му в Наат, когато в съзнанието му навлизат спомените и решенията на всички управлявали преди. Той вече не е един, а множество. Добре, че още от самото начало го разпределих като INTG/T, който се променя до  INTG/А.

На мен ми изглежда като наръчник за писане на Итало Калвино “Ако пътник в зимна нощ”, там има толкова много различни гледни точки, сюжети, стилове, а сега като отворих книгата, за да си припомня нещо, видях и нещо, което някак не съм и запомнила- книгата започва с разказ във второ лице : “След малко ще започнеш да четеш “Ако пътник в зимна нощ”… “отърси се от всяка друга мисъл”… “изкарваш неспокойна нощ, сънят се точи…”, “мечтаеш си пред теб да се открехнат абстрактното и абсолютното пространство и време…”
В повествованието има и първо лице, книги в книгата, изобщо доста интересен литературен експеримент.

Нахвърлях си някои идеи за способностите на героите (става дума за разкритите способности, тепърва има неразкрити)

Елезар

Сарасвати.

Безмер

Роксана -
пояснения
Дара/Дарованието е самата способносност да манипулираш с мана
Контрол се постига с много практика и самодисциплина. Това е способността да контролираш Дарбата. Така напрамер ако имаш силна Дарба, но слаб Контрол непрестанно ще правиш импровизации.
Талантите са "специализации".  Постигат се чрез комбинация от Дарба и Контрол. Обикновено стихийните магове владеят различни Таланти; или дори да се припокриват донякъде не се покриват напълно.
Второ пояснение - ако някой няма талант Лечение това не значи, че е некадърен лечител, но му коства усилия; ако има Лечителство  той е изключително способен в тази област. Същото се отнася и за другите Таланти. И без да имаш Преобразяване, можеш да променяш вида си, но владението на това умение те прави факир.

идеята ми дойде след една ролева игра в която имаше "пасивни умения" и "активни умения".
Ако нямаш Шофиране си опитен шофьор-кибик; ако имаш Шофиране, Михаел Шумахер ряпа да яде пред теб.

На мен тези стихийни магии много ми допадат

Струва ми се сложно и объркано.

Въпрос на нагласа. За мен е просто.
За да развия системата съм изчел доста Подземия и Дракони, а освен това съм изиграл поне 4-5 игри адаптирани по олекотен вариант на системата ORE (не очаквам някой да знае какво е това), така че сетинга ми изглежда ....логичен. Не е  подреден, но всичко си има мястото и постепенно ще се напаснат нещата.
За тази нощ - две сцени. Запазвам добро темпо. Надявах се на три сцени, но вкъщи гледаха "Като две капки вода", чувах ги от съседната стая и ми бе трудно да се съсредоточа. Въпреки всичко ако това темпо (две сцени на вечер) се запази очаквам след десет-дванадесет дни да приключа. Тъй като през Великден вероятно няма да се занимавам с писане - нека кажем, че до две седмици вероятно ще ударя катанец.

-----

Том Мерлин към Мат Каутон - Мат  в това няма логика
Мат - Том, това не е нашият свят и нашата логика. Важното е правилата да са последователни.
Колелото на времето, книга 13

Джедайските и ситските умения се дължат на мидихлорините в кръвта. На какво се основава описаният от теб Дар? Наричаш магията стихийна, но в поясненията ти не виждам взаимодействие със стихии. Или аз нещо не разбирам, или не е обяснено добре.

това с мидлоходрините е доста сложно обяснение. Първоначалните обяснения са, че джедаите оперират със Силата Стихийните магове операрат с мана/оренда. Сигурен съм че помниш сцената как Йода ивлече кораба на Люк, защото Силата бе навсякъде около него. Е, същото е при стихийните магове. мана е в камъните, вятъра и пр. (това съм сигурен, че още в началото го написах поне два пъти). т.е. стихийните магове извличат силата от околната среда. Естествено един майстор на водата, ще се чувства по-добре край поточета, реки, езера, един майстор на земята - по-добре сред флората и фауната. Мана  дава възможност  на стихийните магове да контролират четирите стихии - огън, земя, вода, въздух и да черпят сила от тях.  Няма стихиен маг, който да контролира абсолютно еднакво всички стихии - все в нещо си по-добър. Това коя стихия владееш по-добре не е без значение за Таланта ти. например Лечителството се влияе много по-добре от вода, отколкото от огън.


Моя грешка,  вероятно не съм обяснил добре, разликата между стихиите. Дотук съм се концентрирал повече върху самият ефект от владеенето на стихиите и разгръщането на Талантите. Вероятно трябва да направя още пояснения във Първа и Втора глава, между диалога между Елезар и Роксана. И там има някои обяснения, но май не е много ясно.  В края на трета глава е демонстрирано, че Елезар използва силата на вятъра и водата, за да докара облаци и дъжд, но може би не е обяснено добре.

При джедаите не всеки има мидлоходрини.  При Колелото например не всеки има Силата - само определени хора. така е и в други фентъзита, Магията/Силата идва при определени хора на случаен принцип. Можеш ли да кажеш на какъв принцип някой има мидлаходрини, а друг  - не?
Дарът/Дарбата се появява съвсем случайно в някои хора. Дали обаче ще можеш да я контролираш....сложна работа.

П.С. Все пак благодаря за критиката - ето едно нещо, на което трябва да обърна внимание.

А, ясно. Аз помислих, че си измислил нещо ново.
п.п. Всички джедаи и сити имат мидихлорини, иначе е невъзможно да взаимодействат с полето (това, което наричат Силата) и да проявяват някакви умения. Дар на случаен принцип... хм... не е много издържано.

Всички джедаи имат мидлохоридини, но не всички хора имат мидхлодрини. (ако имат съм изпуснал нещо.) Дарът предполата, че си одарен да "усещаш" мана и да я движиш (може и да не я усещаш). В едно от виденията на Роксана свързано с миналото, става ясно, че Дарът се е появил изведнъж при нея - и  то по плашещ начин. Контролът предполага колко точно добре се справяш със естествените си заложби.  Тук ключовите думи са три - практика, самодисциплина, търпение. Да, технически погледнато може да имаш Дарът и да нямаш грам Контрол над собствената си магия....ама не е много препоръчително. Няма да обяснявам защо.
Талантът зависи от много неща - от заложбите ти, от стихията в която си силен, от самодисциплината, търпението и практиката ти с магията. Изисква се голям опит да развиеш Талант. Елезар има доста Таланти, защото е на бая годинки, имал е достатъчно време да практикува. Същото се отнася до Сарасвати да речем. Безмер също не е млад (дори по човешките стандарти) - и той е  имал време да практикува. Ето например Роксана, която е започнала да се учи едва преди три години няма Талант...все още.
П.С. Ето собствената ти книга - има Одарени и Неодарени, нали така? очевидно не всеки носи магията в себе си. И при Джордан е така - има мъже/жени със Силата ама има и такива без Силата.

П.П.С. да явно трябва в първите две глави да направи някои пояснения в по-"смлян" вид.

Аз не съм написала, че всички имат мидихлорини, а че се срещат само при джедаите и ситите.
п.п. В моята книга Дарбата е поставена на научна основа и се предава генетично. Освен това имам различни проявления при двете отделни раси. Драконите винаги чувстват нишките на пространството и могат да "работят" с тях, дори да са неодарени.
п.п.2 Сайдар и Сайдин имат различни прояви при мъжете и жените, докато при мен полът на Одарения няма значение.

1. Именно. Същото е. Мана/Оренда могат да я усещат само стихийните магове и никой друг. Но не всеки има Дара и способността да я усеща. И не всеки може да стане стихиен маг.
2. Твоята книга е повече фантастика, моята е повече фентъзи. Магията не е напълно проучена*, тепърва много неща имат да се откриват (спомини си преоткриките Таланти в Колелото, след като през Века на Разрушението много познание е загубено) Впрочем дори при теб Магията се предава генетично, (и то с уговорките, че може да "прескочи" цели поколения) т.е. тя не е заложена във всеки.

*при положение, че Атлантис е потопен под водата, когато Елезар е бил съвсем млад и оцелелите са единици е твърде много да очакваме, че той има цялото познание на Атлантис. А предвид че другите са се учили от него, Сарасвати и пр.  - по пряк или непряк път - е още по-съмнително някой стихиен маг да има цялото познание за стихийната магия