Значението на апартамента в романтичната връзка

  • 18 862
  • 639
# 555
Не знам колко Наполеона му трябват, но най-важния момент при него е, че е на 44г. И апартаменти да има, шанса някоя 25-30 г да му върже е малък. Това да му помага в трудните моменти е, според мен, да си дели разходите с някой, за да си събира парички той или да го издържа когато не работи, да му чисти, а той ще я кара на поезия.... Няма да е в този живот.
Виж целия пост
# 556
Куку, на мъжете винаги им бяха най-лесната логика. След като е бил в една връзка 10 г без апартамент, спокойно може да се пробва и в още една.
Но нещо го яде отвътре. И то не е липсата на тухли.

Сигурно това, че са го нарекли стар. Един път майката на бившата, не помня бившата дали също му го беше казала. И сега и тези двете жени на средна възраст.

Вероятно авторът не младее за 44-те си години.
Виж целия пост
# 557
Е да не е млад?!  Аз съм на 47 и определено не съм първа младост. Ако бях родила на 20 може би вече щях да имам внуци. Това, че е мъж не го прави млад на тази възраст нито за баща, нито за младоженец.
Виж целия пост
# 558
За първоначална вноска за приличен апартамент + обработка на документи за банката + нотариус + брокер (евентуално) ми трябват около 60-70 000 лева, а това са пари, които честно казано нямам в момента. Надявам се до година-две да ги имам.Сам съм в това и няма на кого да разчитам финансово. Просто такава е ситуацията при мен.

Да, няма ги в момента тези пари.
И изобщо не си прави сметки да купува жилище, да потретя, освен ако под първоначална вноска за приличен апартамент в голям български град не разбира 50 процента от цената на имота.
Виж целия пост
# 559
Да де, въпросът беше какво го яде авторът. Единственото общо между всички тези жени е не апартаментът или неговата липса (защото има разлики между тяхното имотно положение и приемането им на автора - бившата го е приела, тъщата го е приела, последните 2 жени - не, при все константната липса на апартамент у автора), а общото е, че всички са казали на автора, че е твърде стар.
Виж целия пост
# 560
Разсипахте го човека, но не може да се отрече истинността на коментарите. Сега, който иска да ме напада, да си мисли, че се хваля, негов си проблем, но няма как да покажа разликата в мисленето. На 24 имах две висшета, първото на 23г. на 18г. влязох в университета, а на 20 г. записах второто и ги карах заедно, защото не можех да си представя даже да уча до 30г. В моето съзнание това беше огромна възраст за учене. Нали трябва човек да се реализира, да създаде семейство после. Какво е това следване до 42г. На 42 г. се правят други неща. Напълно осъзнавам, че хората сме различни; един е по-решителен, друг е по-пасивен, лошо няма. Но идеята на образованието не е лично самочувствие, а да се използва все пак. Във всяко десетилетие/ даже през 7-8 години, 10 са много/ човек трябва да изгражда нещо различно, да се развива извън познатото или да рискува в познатото и да промени него към по-добро. Успехите са материални и нематериални. Човекът е прав, че трябва да си допадат, да се разбират, то трябва да имат смисъл една връзка, не да е просто живот като / както вие пишете по другите теми/ със съквартирант. Докато е спестявал е трябвало да учи, защото парите се инвестират със знания, иначе се губят много лесно. 10-годишната връзка без развитие също е загубено ценно време, но май това вече го споменах. Пилеенето на време никога не съм си го позволявала, защото всеки човек е комбинация от успехи; то не е успешен съм в едно, но в други три съм кръгла нула. Как тогава ще сме удовлетворени от себе си, ами няма да сме. Той затова животът е труден. Детето е много сериозна отговорност; не е там нещо да му дадеш да яде и да му купиш малко дрехи, трябва да имаш и време да му отделиш, за да се чувства добре, да го възпиташ. Няма лошо да се иска, но първо човек трябва да се запита той самият какво може да предложи на другия. Аз го написах в първия си коментар, тук не става въпрос дали има или не жилище. Ако една жена вижда сигурни показатели за бъдещо развитие, решителност, идеи, адаптивност, желанието да промени ситуацията в близко бъдеще, липсата на апартамент няма да я спре.
Виж целия пост
# 561
Малко хора ще му кажат директно, че не става, затова търсят нещо по-конкретно, което да не е супер обидно. След толкова страници тук може да види защо не става, дори без да сме видели колко е стар или, че не е Брад Пит. Ясно е, че е, заради характера и неумението съвсем да се направи на жертва. На последното някои жени кълват и ще го вземат и без пари, и без нищо, защото им се ще да го спасяват.
Виж целия пост
# 562
Стига сте отчайва ли човека. Стига да иска, жена ще си намери, въпроса е, че няма да отговаря на собствената му самооценка и изисквания.
Виж целия пост
# 563
Стига сте отчайва ли човека. Стига да иска, жена ще си намери, въпроса е, че няма да отговаря на собствената му самооценка и изисквания.
Може да си намери някоя, с която да си делят наема, да Simple Smile Извън шегата, за всеки влак си има пътници, естествено, че ако иска ще намери нещо.
Виж целия пост
# 564
Стига сте отчайва ли човека. Стига да иска, жена ще си намери, въпроса е, че няма да отговаря на собствената му самооценка и изисквания.
Може да си намери някоя, с която да си делят наема, да Simple Smile Извън шегата, за всеки влак си има пътници, естествено, че ако иска ще намери нещо.

Разбира се, че ще намери - но трябва да са в неговата възрастова група, а жените на тази възраст (в голямата си част) или са приключили с имането на деца или въобще не искат да имат такива. Така, че ще му се наложи да направи някой друг компромис, ако не иска да е сам. Ако имаше пари (а той такива няма) можеше да си търси млада и засукана каквато иска. Ама такива жени баш него не търсят.
Виж целия пост
# 565
Сега, оптимистично. Моят любим цитат "Marry your equal".
Търси жена със същия профил като теб. Максимално подобна. Около 40 те, с професия, да живее под наем, да харесва същите неща като теб - свободно време, музика и т.н.
Без деца. Мисленето на хората с деца и тези без е толкова различно, че много трудно се преодолява.
Виж целия пост
# 566
Разсипахте го човека, но не може да се отрече истинността на коментарите. Сега, който иска да ме напада, да си мисли, че се хваля, негов си проблем, но няма как да покажа разликата в мисленето. На 24 имах две висшета, първото на 23г. на 18г. влязох в университета, а на 20 г. записах второто и ги карах заедно, защото не можех да си представя даже да уча до 30г. В моето съзнание това беше огромна възраст за учене. Нали трябва човек да се реализира, да създаде семейство после. Какво е това следване до 42г. На 42 г. се правят други неща. Напълно осъзнавам, че хората сме различни; един е по-решителен, друг е по-пасивен, лошо няма. Но идеята на образованието не е лично самочувствие, а да се използва все пак. Във всяко десетилетие/ даже през 7-8 години, 10 са много/ човек трябва да изгражда нещо различно, да се развива извън познатото или да рискува в познатото и да промени него към по-добро. Успехите са материални и нематериални. ...

Често ми е трудно да изчитам написаното от Руми, но понякога съм до болка съгласна с нея.
Всяко нещо трябва да е с времето си. Може след това да се надгражда, но не и да се самоубеждаваме, че за мсичко има време и сме млади и зелени.
Ние между 20 и 30 се дипломирахме, създадохме семейство, сдобихме се с 2 деца, намерихме подходяща работа, поживяхме в чужбина. Между 30 и 40 повишихме квалификацията си, сдобихме се с още 2 деца, започнахме да работим за себе си. Между 40 и 50 подхванахме ново професионално предизвикателство, аз се "пенсионирах", 2 от децата "отлетяха" от гнездото, създадохме още едно дете. След 50 сега ни предстои нова промяна на географското местоположение, свързана със започнатото предизвикателство, още 1 пиленце ще напусне гнездото ни следващото лято, сдобихме се с внучка. На всеки от етапите инвестирахме в обезпечаване на нашето и на децата ни бъдеще - по различни начини. И вече гледаме да се "окопаем" в нашето си разбиране за сигурност.
Виж целия пост
# 567
Сега, оптимистично. Моят любим цитат "Marry your equal".
Търси жена със същия профил като теб. Максимално подобна. Около 40 те, с професия, да живее под наем, да харесва същите неща като теб - свободно време, музика и т.н.
Без деца. Мисленето на хората с деца и тези без е толкова различно, че много трудно се преодолява.

Дано да не е чак много еднаква с него, че да не се окажат и двамата безработни за период от година. Пък и с автора в една кухня, ако е някоя, която обича да да се прави на домакиня, ще е някакво трансцедентално преживяване от типа снаха и свекърва се бият за надмощие над печката.

На мен пък пържените яйца никога не са ми харесвали, взе едно кой ги е правил.
Виж целия пост
# 568
Сега, оптимистично. Моят любим цитат "Marry your equal".
Търси жена със същия профил като теб. Максимално подобна. Около 40 те, с професия...
А дали такава жена би го харесала? Представям си жена с професия, нелоши доходи и уреден живот, спортуваща и поддържаща се добре, преживяла вероятно многобройни връзки и натрупала опит с мъжете, да хареса мъж с неособено високи доходи, без имоти и каквато и да било финансова обезпеченост и с подобен профил като неговия, че и да иска семейство с него....
Виж целия пост
# 569
Често ми е трудно да изчитам написаното от Руми, но понякога съм до болка съгласна с нея.
Всяко нещо трябва да е с времето си. Може след това да се надгражда, но не и да се самоубеждаваме, че за мсичко има време и сме млади и зелени.
Ние между 20 и 30 се дипломирахме, създадохме семейство, сдобихме се с 2 деца, намерихме подходяща работа, поживяхме в чужбина. Между 30 и 40 повишихме квалификацията си, сдобихме се с още 2 деца, започнахме да работим за себе си. Между 40 и 50 подхванахме ново професионално предизвикателство, аз се "пенсионирах", 2 от децата "отлетяха" от гнездото, създадохме още едно дете. След 50 сега ни предстои нова промяна на географското местоположение, свързана със започнатото предизвикателство, още 1 пиленце ще напусне гнездото ни следващото лято, сдобихме се с внучка. На всеки от етапите инвестирахме в обезпечаване на нашето и на децата ни бъдеще - по различни начини. И вече гледаме да се "окопаем" в нашето си разбиране за сигурност.
[/quote]

Fever Ray, като те чета и ми се пълни душата, честно. Много малко хора са благословени да имат толкова голямо семейство. Само си представям колко трудно ви е било да отгледате толкова много деца с мъжа ти, но за да направите всичко това, очевидно много се обичате. И да продължавате да се развивате на тези години - децата ви имат добър пример със сигурност Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия