Имам нужда да споделя тук….
Не знам откъде да започна,в мен е пълен хаос… Имах профил тук ,но дълго не го бях използвала и е блокиран вероятно,затова направих нов. Тук започна вълшебството с моя син ,тук искам да споделям отново след 24 години…
Първата ми тема тук беше че съм бременна с четвърто дете ( тогава това беше рядкост) и съм толкова щастлива че ще бъда толкова многодетна майка 😊Та бремена,раждах и отглеждах “ тук” ❤
Големите деца поеха едно по едно своя път , синът ми остана “ единствено “ дете…
Мъжът ми почина когато той беше на 11 и цялата грижа остана върху мен. Родителите ми са починали отдавна,свекърът също, свекърва ми си отиде година след мъжа ми
Никаква подкрепа не съм имала отникъде
Не съм допуснала и секунда отчаянието и мъката да ме превземат ,борех се ежедневно и гордо мога да заявя че отгледах страхотни деца ! Когато синът ми стана на 14 взех тежкото решение да замина с него за Германия . Беше отличен спортист и исках да има шанс за развитие
Оставих семейните вече деца ,оставих приятели,оставих живота си …
Последваха 10 пъстри години ,с падане и ставане ,с борба и успехи , със смях и сълзи,с гордост в какъв успешен младеж се превърна …През цярато време той е бил причината ,заради която съм ставала сутрин,заради която съм се справяла ,всичко ,което ме е държало !
От година си има приятелка , и преди месец намериха квартира и заживяха заедно
Най-естественото развитие на живота !
Но … моят свят с срина,изчезна , потъна !
Не съм очаквала че ще пропадна така ! Винаги съм го насърчавала да поеме свой път ,насърчих го да се отделят , радвах се …но не бях подготвена че това така ще ме срине ! Цял месец плача всяка нощ,не смея да вляза в празната стая ,не спя,не виждам смисъл в живота ,за какво да работя,за какво да живея…. Цял живот съм имала голямо семейство ,винаги е било шумно ,а сега съм съвсем ,съвсем сама -самичка
…
…
Виж целия пост
Не знам откъде да започна,в мен е пълен хаос… Имах профил тук ,но дълго не го бях използвала и е блокиран вероятно,затова направих нов. Тук започна вълшебството с моя син ,тук искам да споделям отново след 24 години…
Първата ми тема тук беше че съм бременна с четвърто дете ( тогава това беше рядкост) и съм толкова щастлива че ще бъда толкова многодетна майка 😊Та бремена,раждах и отглеждах “ тук” ❤
Големите деца поеха едно по едно своя път , синът ми остана “ единствено “ дете…
Мъжът ми почина когато той беше на 11 и цялата грижа остана върху мен. Родителите ми са починали отдавна,свекърът също, свекърва ми си отиде година след мъжа ми
Никаква подкрепа не съм имала отникъде
Не съм допуснала и секунда отчаянието и мъката да ме превземат ,борех се ежедневно и гордо мога да заявя че отгледах страхотни деца ! Когато синът ми стана на 14 взех тежкото решение да замина с него за Германия . Беше отличен спортист и исках да има шанс за развитие
Оставих семейните вече деца ,оставих приятели,оставих живота си …
Последваха 10 пъстри години ,с падане и ставане ,с борба и успехи , със смях и сълзи,с гордост в какъв успешен младеж се превърна …През цярато време той е бил причината ,заради която съм ставала сутрин,заради която съм се справяла ,всичко ,което ме е държало !
От година си има приятелка , и преди месец намериха квартира и заживяха заедно
Най-естественото развитие на живота !
Но … моят свят с срина,изчезна , потъна !
Не съм очаквала че ще пропадна така ! Винаги съм го насърчавала да поеме свой път ,насърчих го да се отделят , радвах се …но не бях подготвена че това така ще ме срине ! Цял месец плача всяка нощ,не смея да вляза в празната стая ,не спя,не виждам смисъл в живота ,за какво да работя,за какво да живея…. Цял живот съм имала голямо семейство ,винаги е било шумно ,а сега съм съвсем ,съвсем сама -самичка
…
…
