Тема за ревността, излизанията и пътуванията

  • 10 243
  • 232
# 60
Аз пък много се кефя на тиймбилдинги, особено ако са направени като хората. Някакви игри, занимания, вечеря, нощувка в друг град в хубав хотел - няма лошо, така човек разпуска. И в предишната фирма, и в сегашната са измисляли интересни неща и с радост съм посещавала, пък и си харесвам екипа и като цяло колегите. Винаги ми е било забавно. Нямам против и мъжът ми да ходи, ако иска - нито са толкова чести такива тиймбилдинги, нито изяждат кой знае колко от личното време. Сега вече с малкия е по-сложно и трябва повече да се съобразяваме. Още не съм приключила с майчинството, но малко ми липсват и тези моменти.
За протокола - никога не съм си позволявала волности на подобни събития (вечери с екипа, тиймбилдинги, командировки) - и сама като съм била, и с гадже, и с мъж.
Виж целия пост
# 61
Аз хич не харесвам този тип мероприятия, а са типични за големите компании. С годините все по-малко съм склонна да си причиня дискомфорта. Не ми харесва идеята да се превзема личното време. Да ми се държи сметка, защо не ходя, също не ми е ок. Нека се билдваме в работно време.
Класически или отказвам, или се оказва, че ще пътувам точно тези дни..много жалко Simple Smile
Но осъзнавам, че редовно, в различни компании, по-новите служители са под по- голям натиск и не смеят да откажат.
С хората, с които сме близки си се виждаме без масирани кампании и Коледни шумотевици.
Да се оправдавам с измислена ревност, деца, някак ми е патетично, не бих.
Виж целия пост
# 62
Да се включа. БМ беше някак избирателно ревнив. И скрито ревнив. Но си беше ревнив и все гледаше да ми прецака каквото и да излизане сама вечер - фирмено парти, 8 март, излизане по женски. Един път в годината ме пускаше без да мърмори.
На тиймбилдинг от мои фирми не съм ходила.
Виж целия пост
# 63
Самият факт, че на хората им се налага да дават обяснения и след това са разнасяни и обсъждани, говори достатъчно за това дали е приемливо да кажат "не, това е времето за семейството ми". Това го пиша като човек, който не е против задружните колективи, командировките, тиймбилдингите и пр. Но когато е принудително или на хората им се налага да дават обяснения пред служебния съд за извънработното си време, не е ОК.
Виж целия пост
# 64
Като изключим факта, че и според мен това са оправдания, не разбирам защо пък толкова ще ме интересува някой колега дали не го пуска жена му или просто има по-приятни занимания, отколкото да ходи на партита с колеги?
Сигурно ще се изненадаш, но често не сме толкова приятни на колегите си, просто са дипломатични и поддържат добрия тон, защото са на работа.

А, и често тези, които наистина мрънкат, че не ги пуска жената, жена им също не излиза никъде без тях.
Виж целия пост
# 65
От тиймбилдинг има смисъл, когато наистина не ти остава време за комуникация с колеги, а се очаква да работите екипно.
Някои фирми дотолкова засипват с работа служителите си, че те наистина, работейки в един офис нямат време да си разменят и две приказки, освен ако не са пушачи, та да се уцелят в някоя от кратките почивки. И най-смешното е като се опитват да организират разни ходения по заведения и дискотеки, ама за сметка на самите служители. Един колега навремето направо им каза в прав текст на едни такива- ще дойда, само ако фирмата ми поеме разходите. А на организаторките чак обидно им дойде. Да не говорим пък за инициативи от рода на: "Да почистим града", "Да участваме в маратон" - всичко това, крадейки от личното време на хората, за да се изфраска после фирмата в мрежите колко социално ангажирана е. Че като кажеш, че не можеш, защото искаш да си видиш най-накрая децата и семейството, ти казват: ами, вземи и тях. Много ми бърка в здравето такава показност и лицемерие.
Виж целия пост
# 66
Никога не ми се е случвало фирмата да организира нещо, за което да трябва да си плащам от джоба. На дискотека бих отишла и даже бих си платила, но никоя фирма не ми го е предлагала.

За почистване на града съм се включвала и ни се е брояло работен ден, така че всички сме били доволни. Даже и за погребение на бивши, вече пенсионирани колеги са организирали и плащали транспорт и давали почивен ден през седмицата на отишлите.
Виж целия пост
# 67
Е, все пак едно е фирмата да организира официално мероприятие, друго е просто да даде платформа за самоорганизиране за пиене на бира след работа. И е нормално фирмата да плати за първото, а служителите за второто. Правили сме го много пъти и никой не е бил насилван да идва. И според мен определено сплотява колектива, даже повече от формалните мероприятия.
И на разни бригади да боядисваме пейки сме ходили. Пак доброволно, то си е малко купон, а после фирмата плати един обяд в кръчмата и никой не е бил недоволен.
Виж целия пост
# 68
Нормално е, дори е хубаво да можеш да излезеш на по питие с някои колеги. Отделяш по половин-един час след работа от време на време. Почнат ли нещата да стават задължителни, с присъствие на шефовете и да ти отнемат от почивката - не е нито хубаво, нито нормално.
Виж целия пост
# 69
Мм ще го е срам да каже “жената не ме пуска”, а й и аз не бих казала “мъжът ми не ме пуска”. Мм все попада на супер социална работа с пътувания тук и в чужбина, излизания и т.н., преди се дразнех много, но винаги е ходел, щото гледах да не си вкарвам много бръмбари. Сега е на ново място и намаляха тези мероприятия, имаме си доверие, то ако някой иска да прави нещо зад гърба на другия винаги може…
А и също не ми пука дали някой колега/колежка не я пускат да излезе, тяхна си работа.
Виж целия пост
# 70
Нормално е, дори е хубаво да можеш да излезеш на по питие с някои колеги. Отделяш по половин-един час след работа от време на време. Почнат ли нещата да стават задължителни, с присъствие на шефовете и да ти отнемат от почивката - не е нито хубаво, нито нормално.

Това сме го правили с колеги навремето, когато понятието  тиймбилдинг не присъстваше в речника ни. Просто излизахме спонтанно след работа на по питие, отделно бяха купоните или иначе казано, банкетите. И задължително в петък след работа, работехме до обяд.
Виж целия пост
# 71
Аз съм работила в компании, които са организирали тиймбилдинги. Колегите, които не умеят да се отделят от семействата си, си личат.
Първо се кумят дълго време дали да ходят или не. Какви ли не аргументи - ще видим кой ще гледа детето, ако детето е абитуриент, ще видят дали няма да има изпити, ако детето е женено, ще видят дали няма да се наложи да гледат детето на детето.
В крайна сметка, ако дойдат, се говори само за детето, звъни се по телефона през 20 минути с въпроси яде ли, взе ли си всичко за училище, обади ли се на баба ти, ще питам баща ти дали те пуска довечера.... Съответно се звъни на бащата - голям проблем! - детето довечера е на Рожден ден, а нея я няма - какъв подарък, къде да го закара, да не заспи пред телевизора и да забрави да го вземе, ще взъни да го подсеща... Луда работа! И ако се паднете с такова нещо в стая, добре ще си изкарате. Тя нервна, че е далече и онези няма да се оправят без нея, и вие нервни, защото тя е нервна.
Виж целия пост
# 72
Излизала съм с колеги след работа или на бар, но е различно от тиймбилдинг. Честно казано, предпочитам да не съм толкова време с хора от работата. Искам време за личното си пространство и интереси. Достатъчно ми е в работата комуникацията. То и затова не съм вече тип служител в корпорация / фирма де. Всичко това като начин на организация и общуване адски ме натоварваше и го намирах за неестествено.
Самонает или в екип от 3-5 души.
Виж целия пост
# 73
По мои спомени предпочитахме четвъртък, защото петъкът е за семейството, за пътуване на някъде, за стягане на багажи...
Виж целия пост
# 74
Аз пък бих се побъркала да работя само с няколко човека всеки ден. Затова и не си се представям в малка фирма.
Досега всички тиймбилдинги, партита, излизания по ресторанти/барове, организирани от работодателя, са били изцяло плащани от работодателя. В предната ми фирма всъщност доста пари се трошаха по такива мероприятия за сметка на нормални увеличения на заплатите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия