Родители строят къщи като гимназии, за да има къде да живеят децата. Да са близо до тях, да им помагат, да се събират заедно вечер....
Най-често задаваният въпрос на човек без деца е "кой ще ти донесе една чаша вода, когато остарееш?" или съветът "Хайде, раждай, че няма да си вечно млад и няма кой да те гледа."
Ние се правим на много модерни и надраснали тези проблеми, но наистина се огледайте и вижте колко много ваши близки са вързани към възрастен родител или към не чак толкова възрастен, но с някакво заболяване, или с претенции.
Лично аз си имам приятели, които отказаха преместване на друго място с мотива, че трябва да са около родителите си, ако не сега, то само след няколко години. Пропуснаха шансове за израстване, професии, по-луксозен живот, за да си останат близо до семейството.
Даже сега да вземем тези празници, които идват. Имам познати, които няма да пътуват никъде и с никого, защото майка им ще боядисва 3 пъти яйца и 3 дни ще меси козунаци и ще готви заради тях. И те се чувстват длъжни, без това да ми звучи грозно, глупаво и като оправдание. Просто такива са ни традициите.