В отговор на питането относно Мейпъл Беър и Фюжън, а и като допълнение към другите мнения.
За моето дете разглеждах и двете училища на етап подготвителен клас. По това време, Фюжън все още нямаха лиценз, но сега вече това е поправено. Но не това натежа в избора ми за Мейпъл Беър. Избрах МБ пред Фюжън главно и единствено заради езика и подготовката по него.
За канадското училище мога да споделя предимно положителни неща. Да учи се двуезично, като за наглийския се използва т.нар. подход deep diving. Освен че се говори изцяло на английски, не се превежда. Начинът, по който аз съм учила езици - тетрадка-речник, думи на листчета и т.н. - там просто не е приложим. Но.... за мое учудване, детето не само че употребява думите на английски в правилния контекст, но и ги знае на български.
Не забелязвам пропуски в българското му образование. Чете гладко и то доста бързо. С математиката се справя, даже се пробва на някои математически състезания, като се справи прилично. Без никаква допълнителна подготовка вкъщи, освен домашните, които са задължителни. Т.е., времето за занимания вкъщи е свързано предимно с това да си подготви домашните - никакви допълнителни уроци или самопомагала.
Не знам какви са стандартите спрямо държавните училища, но скоро бях правила справка за една друга потребителка, и според броя часове само по бг програмата излече, че по МОН изискването е 7 уч.ч БЕЛ и 4 ч. - МАТ седмино, докато в МБ се получават около 8.8 ч. БЕЛ и 6 ч. МАТ на седмична база. Това е без надграждането по английски, което в математиката е по-осезаемо, но и при езика също се вижда. На английски вече учиха частите на речта. които детето спокойно определя и обяснява в едно просто изречение (това с уговорката, че нямам никаква идея какво се изисква по МОН на този етап от обучението).
Индивидуалният подход - казвала съм го и преди - в МБ не е децата да взимат допълнително уроци, ако изостават. А реално приспособяване на материала според нивото на детето. Може би, това важи в по-голяма степен по канадската програма, където напр. по отношение на книгите за домашно четене, всяко дете получава книжка спрямо нивото си на развитие, като има някакво минимално ниво, което трябва да е достигнало в края на годината.
А защо съм избрала ЧУ пред ДУ и то някое от т.нар. "неакадемични" училища. Всичко което казаха по-горе - по-малки класове, възможност за индивидуален подход под формата на възможност да се обърне повече внимание на всяко дете и на неговите специфични потребности или нужди (не разбирайте СОП) - напр. моето свършва по-бързо задачите си по БЕЛ. И вместо да пречи на останалите като се върти и досажда, получава книжка да си чете кротко. Което пък за мен е плюс , защото го учи че свободното време не е за телефон или телевизор, а може да се изпозлва за хубава книга. В резултат, имам дете, което когато се налага да пътува дори и 10 минути някъде, си взима една книжка за четене, а не смартфона. И това при положение, че аз имам сигурно най-мързеливото дете на света по отношение на учене.
Отделно - сигурна среда - затворен двор, охрана, взима се и се води само от родител. Не се толерира децата да се прибират сами, дори и да живеят буквално в съседната къща. Учителите са на разположение - вярно, през платформата, но мога да ги безпокоя за всичко - от това, че ще отсъства, през домашните, до напр. "забравил си е плуването, може ли да го подсетите да си го вземе утре, преди да е хванало мухъл".
Телефони, смартчасовници и т.н. не са разрешени. Случаи на агресия и тормоз - ако се сигнализира навреме за тях, се тушират и с децата се говори. Това означава, че учителите поемат тази инциатива, а не са позволява саморазправа между родители.
Разбира се - научи лоши думички и още как. Но сравнявайки с това, което негови приятели на същата възраст са научили в ДУ по отн. на "уличния език" - ами моето е направо бебе пред тях.
Отделно, тъй като говорим за двуезично училище - една част от децата са деца на чуждестранни семейства. Това изключително много разширява кръгозора на децата и то само в положителен апсект, защото освен че се срещат с по-различна култура и деца с друго възприятие, научават различни обичаи, традиции и т.н. За мен специално, това е бонус, макар и да не е било водещо при избора на училището.
Но, все пак, това са наши впечатления, базирани на моето дете. И на моите очаквания и търсения за училище. Не прилягат за всеки и съм убедена, че повечето хора не биха се съгласили с мен. Но, аз за себе си съм решила кои са моите приоритети - солидно образнование и подготовка по език, спокойна среда (доколкото въобще е възможно), повече наблягане на развитие на социалните му и емоционални умения, не само на академичните, детето да е по-спокойно и да се чувства добре. И не на последно място - допълнителните дейности, събрани на едно място - спестих си изключително много време да се правя на маршрутка и да тичам от един урок на друг и от един спорт на друг. За мен лично това са важни неща, които са били определящи при избора на училище.
Извинявам се за дъглия пост - не осъзнах колко много съм написала.
Виж целия пост
За моето дете разглеждах и двете училища на етап подготвителен клас. По това време, Фюжън все още нямаха лиценз, но сега вече това е поправено. Но не това натежа в избора ми за Мейпъл Беър. Избрах МБ пред Фюжън главно и единствено заради езика и подготовката по него.
За канадското училище мога да споделя предимно положителни неща. Да учи се двуезично, като за наглийския се използва т.нар. подход deep diving. Освен че се говори изцяло на английски, не се превежда. Начинът, по който аз съм учила езици - тетрадка-речник, думи на листчета и т.н. - там просто не е приложим. Но.... за мое учудване, детето не само че употребява думите на английски в правилния контекст, но и ги знае на български.
Не забелязвам пропуски в българското му образование. Чете гладко и то доста бързо. С математиката се справя, даже се пробва на някои математически състезания, като се справи прилично. Без никаква допълнителна подготовка вкъщи, освен домашните, които са задължителни. Т.е., времето за занимания вкъщи е свързано предимно с това да си подготви домашните - никакви допълнителни уроци или самопомагала.
Не знам какви са стандартите спрямо държавните училища, но скоро бях правила справка за една друга потребителка, и според броя часове само по бг програмата излече, че по МОН изискването е 7 уч.ч БЕЛ и 4 ч. - МАТ седмино, докато в МБ се получават около 8.8 ч. БЕЛ и 6 ч. МАТ на седмична база. Това е без надграждането по английски, което в математиката е по-осезаемо, но и при езика също се вижда. На английски вече учиха частите на речта. които детето спокойно определя и обяснява в едно просто изречение (това с уговорката, че нямам никаква идея какво се изисква по МОН на този етап от обучението).
Индивидуалният подход - казвала съм го и преди - в МБ не е децата да взимат допълнително уроци, ако изостават. А реално приспособяване на материала според нивото на детето. Може би, това важи в по-голяма степен по канадската програма, където напр. по отношение на книгите за домашно четене, всяко дете получава книжка спрямо нивото си на развитие, като има някакво минимално ниво, което трябва да е достигнало в края на годината.
А защо съм избрала ЧУ пред ДУ и то някое от т.нар. "неакадемични" училища. Всичко което казаха по-горе - по-малки класове, възможност за индивидуален подход под формата на възможност да се обърне повече внимание на всяко дете и на неговите специфични потребности или нужди (не разбирайте СОП) - напр. моето свършва по-бързо задачите си по БЕЛ. И вместо да пречи на останалите като се върти и досажда, получава книжка да си чете кротко. Което пък за мен е плюс , защото го учи че свободното време не е за телефон или телевизор, а може да се изпозлва за хубава книга. В резултат, имам дете, което когато се налага да пътува дори и 10 минути някъде, си взима една книжка за четене, а не смартфона. И това при положение, че аз имам сигурно най-мързеливото дете на света по отношение на учене.
Отделно - сигурна среда - затворен двор, охрана, взима се и се води само от родител. Не се толерира децата да се прибират сами, дори и да живеят буквално в съседната къща. Учителите са на разположение - вярно, през платформата, но мога да ги безпокоя за всичко - от това, че ще отсъства, през домашните, до напр. "забравил си е плуването, може ли да го подсетите да си го вземе утре, преди да е хванало мухъл".
Телефони, смартчасовници и т.н. не са разрешени. Случаи на агресия и тормоз - ако се сигнализира навреме за тях, се тушират и с децата се говори. Това означава, че учителите поемат тази инциатива, а не са позволява саморазправа между родители.
Разбира се - научи лоши думички и още как. Но сравнявайки с това, което негови приятели на същата възраст са научили в ДУ по отн. на "уличния език" - ами моето е направо бебе пред тях.
Отделно, тъй като говорим за двуезично училище - една част от децата са деца на чуждестранни семейства. Това изключително много разширява кръгозора на децата и то само в положителен апсект, защото освен че се срещат с по-различна култура и деца с друго възприятие, научават различни обичаи, традиции и т.н. За мен специално, това е бонус, макар и да не е било водещо при избора на училището.
Но, все пак, това са наши впечатления, базирани на моето дете. И на моите очаквания и търсения за училище. Не прилягат за всеки и съм убедена, че повечето хора не биха се съгласили с мен. Но, аз за себе си съм решила кои са моите приоритети - солидно образнование и подготовка по език, спокойна среда (доколкото въобще е възможно), повече наблягане на развитие на социалните му и емоционални умения, не само на академичните, детето да е по-спокойно и да се чувства добре. И не на последно място - допълнителните дейности, събрани на едно място - спестих си изключително много време да се правя на маршрутка и да тичам от един урок на друг и от един спорт на друг. За мен лично това са важни неща, които са били определящи при избора на училище.
Извинявам се за дъглия пост - не осъзнах колко много съм написала.
