Дискалкулия, психически стрес, вина , срам

Аз имам подобен проблем, но не изпитвам срам или нещо друго от него. Трудно ми е да смятам примерно в магазина рестото. Ако съм вкъщи сама мога без проблеми , сметки правя всякакви.
Мисля, че ми е останало от ученическите години - страх да не сбъркаш, да не ти се присмеят...
Въобще не ми пука честно казано. Не знам защо толкова сте се вторачили в това нещо.
Ако стане въпрос за сметки в разговор - казвам : о, това няма как да го сметна - вадя телефона и си смятам. Не мисля, че трябва това точно да ви притеснява. Проблемът е само във вашата глава. Сигурно 90% от хората не са добри в смятането.
Вие сте нормален човек, с нормални емоции и е нормално са имате притеснения за някакви неща, но като помислите, че видите, че няма смисъл. Приемете се, каквато сте - един уникален човек.

Не ми е интересна математиката и никога не ми е била силна. На работа спокойно си ползвам калкулатора и изобщо не си затормозявам мозъка с по сложни изчисления. Като цяло да ти пука какво си мислят хората е много грешно и може би трябва да работиш върху притесненията си. Сметките не са ти чак такъв проблем щом си се справяла и преди.

Аз съм с тежка дискалкулия - едвам избутах всичките си образования, но едно нещо научих е, че наистина трябва да си търсиш работа където да нямаш досег с числа (ежедневно).

Винаги съм мразела математиката. И не мога да смятам и винаги го казвам директно. В началото на професионалния си път се научих да работя с Ексел и забравих и малкото неща, които бях успяла да си набия в главата. В момента мога да изваждам, събирам и умножавам, но абсолютно съм забравила как се дели. Когато се налага, си правя табличка или си вадя телефона. Или ако съм с друг човек и се налага нещо да се смята, директно му казвам "ти го сметни, защото аз не мога и най-вероятно ще допусна грешка".

Съчувствам ти за тревожността, която изпитваш. Гадно е. Обаче всички имаме по нещо дето "ни хлопа". Фокусирай се, в нещата, в които си добра.

Не ги слушай за психиатри. Общото между депресия и дискалкулия е само в първата буква. Всеки си проектира проблемите върху другите. Как ще ти помогне психиатър с това? Няма хапче, за такова нещо. Че и по диспансери да лежиш  предложиха:)

На психолозите също се преписват свръх възможности. Не са панацея.

Дали са ти чудесни съвети. Има и други хора с този проблем. Живеят си. Опитай се да мислиш за друго и ползвай калкулатор.

И не живей за мнението на хората. Гледай на теб да ти е спокойно.

+1.
Много е  важно да се знае какво е дислексия (дискалколията е вид такава) и в училищата да разпознават и подпомагат такива деца чрез специални програми на обучение и усвояване на материала.

Препоръчвам един чудесен филм на тема дислексия от 2007 г. на Amir Khan - на английски "LIKE STARS ON EARTH", на италиански, който разбира, заглавието е "STELLE SULLA TERRA". Оригинално заглавие "TAARE ZAMEEN PAR" - как един преподавател може да преобрази живота на едно 8 годишно дете с дислексия.

И ,аз това казвам че няма лошо да потърсиш помощ,макар че не виждам никакъв проблем ако не можеш да смяташ.Аз като ходех все на поправителни по математика, трябваше да се гръмна сигурно.

Трудно ще ти е сама да се справиш с тази тревожност, особено като работиш и гледаш дете. Казваш, че се радваш на покупки, няма ли вариант да не купуваш тези неща, а предвидените за тях пари да отделиш за консултация? Дори 1-2 на месец пак ще са от полза, поне да има на кой да споделяш.

Иначе вече има повече търпимост и мисля, че е ок да споделяш за диагнозата си, когато усещаш натиск. Дори да ти се чудят преди това, ще им стане ясно и никой няма да го прави на въпрос. Пък и да решиш да не се обясняваш, ще кажеш да, чакай, не мога да го сметна така и вадиш калкулатора. Не е голяма работа всъщност. Всички го правим, за повечето е ясно, че като сто неща са ни на главата трудно се съсредоточаваме за сметки. И да си платим в ресторанта, пак вадим телефоните. Който е решил да се прави на интересен с това, че можел всичко да си сметне наум - браво на него, но далеч не е мнозинство и няма нужда да се съобразяваш с него.

Това, което е известно от последните 20-тина години е , че  специфичните нарушения в ученето (дислексия, дискалкулия, дисграфия), както и някои състояния (синдром на дефицит на внимание и/или хиперактивност), в изключителна висока честота се съчетават с тревожностни разстройства. Това е начин на работа на нервната система. И когато такива хора казват, че се притесняват, това не е "просто притеснение". Това е стрес, емоции и преживявания с висок интензитет, доста често трудно контролируеми. Поради тази причина е възможно авторката да не успява да се справи сама, а щом не се справила до сега ще й е трудно и занапред.
Това, върху което тя трябва да се концентрира, е разбирането, че всеки човек има силни и слаби страни. Нейната слаба страна са цифрите, но тя има и силни страни и те са тези, за които трябва да си спомня в противовес на слабите и от тях да е доволна. Всеки от нас е уникален, всеки от нас има право да не е перфектен. Един психолог би работил с нея именно това- приемане на себе си такъв какъвто си, за неща които не си в състояние да повлияеш. Все едно някой да се се сърди на себе си че пее фалшиво. ... Той пее фалшиво - голяма работа! За сметка на това пък готви като малък бог или е добър в бродерията. Или пък, ако няма някакви особено таланти е просто реализиран самостоятелен възрастен човек, което не е малко. Така, като го пиша, изглежда логично, но тревожностните състояния не се подчиняват на логика за съжаление. Налага се работа над себе си, но откъм понижаване на тревожността- дишане, йога, разпускане, приемане на своята несъвършенност, разбиране че не е необходимо постоянно да отговаряш на очакванията на другите за теб, в крайна сметка това не е нещо, което им пречи или ги засяга.