ДВАНАДЕСЕТИ клас - 2024/2025

  • 46 600
  • 760
# 45
Знам, че Виена много се харесва на бъдещите студенти, но наистина да се отиде на място, да се види градът, университетът и да се говори с някой, който учи там, е най-полезното.
Зазу, в Щатите няма ли да пробва?
Виж целия пост
# 46
Мне.
Финансово не може да си го позволим, струва ми се твърде далеч, а и не е достатъчно убеден, че иска там, за да има смисъл да пробваме каквото и да е.
Виж целия пост
# 47
Това с екскурзиите в определени градове е нож с две остриета. След една такава, моят син отсече, че не иска Германия. Категорично. А учи в немска гимназия.
Всичко било много красиво, подредено, уредено, зелено, но НЕ иска да учи там.
Виж целия пост
# 48
Това с екскурзиите в определени градове е нож с две остриета. След една такава, моят син отсече, че не иска Германия. Категорично. А учи в немска гимназия.
Всичко било много красиво, подредено, уредено, зелено, но НЕ иска да учи там.
Не е ли по-добре, че го е разбрал преди да замине?
И съученици на сина ми от ФЛ година преди завършването като отидат за няколко седмици във Франция и рязко размислят. На теория е едно, като го видиш вече е друго. Твоят с немски може във Виена, там наистина много по-хубаво за студент и за живеене като цяло.
Виж целия пост
# 49
Е, по-добре е да разбере, че не иска в Германия преди да се е записал студент и да сте наели квартира.
Виж целия пост
# 50
Бояна, от една страна е добре.
Аз съм от средно голям град в провинцията. Много исках да уча в Търново или Пловдив. В София - не. Е, приеха ме само в София в желаната специалност. Първите месеци бях в ужас. Още помня как броях спирките от Централна гара до Студентски град и как нямах търпение да се прибера уикенда.
В групата ми 80 % от студентите бяха  от София, синове и дъщери на видни лекари, съдии, журналисти.
Много ми беше трудно в началото, но в крайна сметка се справих и не съжалявам.
Затова не ми е логично да се отказва/решава само на база екскурзия.
Виж целия пост
# 51
Бояна, от една страна е добре.
Аз съм от средно голям град в провинцията. Много исках да уча в Търново или Пловдив. В София - не. Е, приеха ме само в София в желаната специалност. Първите месеци бях в ужас. Още помня как броях спирките от Централна гара до Студентски град и как нямах търпение да се прибера уикенда.
В групата ми 80 % от студентите бяха  от София, синове и дъщери на видни лекари, съдии, журналисти.
Много ми беше трудно в началото, но в крайна сметка се справих и не съжалявам.
Затова не ми е логично да се отказва/решава само на база екскурзия.

Е, като не иска, не става насила. Не и на тяхната възраст. Нещо не му е харесало. А и Германия е едно, София - друго.
Аз не убеждавам, защото няма аз да съм студент, а криви физиономии и безкрайни сръдни няма да си причиня. Да учи, каквото е решила, и да си понася последствията от решенията, крайно време е.
Иначе и аз бях като теб в началото на студентството - ужас, мъка и потрес, беше ми мъчно до болка за родния град и приятелите, чак го преболедувах първия семестър, все бях настинала, тресеше ме, имах херпеси. Абе мъчна адаптация в София, в Студентски град, тясно, мизерно, депресия.
Но това беше до първата сесия. После свикнах и повече не исках връщане назад, останах си в София до ден-днешен.
Допада им да са самостоятелни, дори и първоначално да има трудно свикване. Пораснаха си децата, на моменти ми е сладко-горчиво, пълнят ми се очите. А догодина по това време доста ще се наплача, от радост и малко тъга.
Виж целия пост
# 52
Именно - всяко начало е трудно и е стрес.
Много деца искат да учат в чужбина и пак се отказват след първите три месеца. Няма гаранция за нищо.
Аз не се меся в избора му. Давам информация, осигурявам възможности за пътуване, курсове и тн.
Да похваля програмата Mentor the young. Той попадна на чудесен ментор и има огромна полза от срещите си с него, и напътствията, които му дава.
Виж целия пост
# 53
Нож с две остриета е. Но по-добре да го осъзнае сега, отколкото след като направи избор, за който после евентуално да съжалява.
Виж целия пост
# 54
Ох, зазу, кой ми е по-на сърце Мюнхен или Виена? 😀Ей това е въпроса на живота ми🤣🤣🤣Е, нямам отговор и днес😅
Виж целия пост
# 55
Ами Виена безкрайно много ни хареса и на двамата. Аз се надявам да хареса и Мюнхен, защото университетът там е доста по-напред в класацията за компютърни науки. Но каквото - такова.
Виж целия пост
# 56
Все пак винаги трябва да се има предвид, че едно е на екскурзия, друго е да живееш в даден град.
Според мене вероятно няма концептуална разлика между Мюнхен и Виена по отношение на дългосрочно живеене.
Виж целия пост
# 57
Аз съм живяла на 1 ч път от Мюнхен, бих казала, че няма голяма разлика между двете места като начин на живот, че даже и като диалект.
Виж целия пост
# 58
Ами Виена безкрайно много ни хареса и на двамата. Аз се надявам да хареса и Мюнхен, защото университетът там е доста по-напред в класацията за компютърни науки. Но каквото - такова.
Зазу, много близко дете е втора година, инженерна специалност във ТУ Виена. Много е доволен, често си идва. Щастлив е. Тук завърши НЕГ, но не лайстунг паралелката.
Виж целия пост
# 59
Това е студентски живот, все пак.
Имаме и приятелски деца, които година-две напуснали университета в чужбина, родителите не разбрали, а те си прибират издръжката, поработват нещо за допълване на бюджета за удоволствия и така.
И аз стартирах в университета в Благоевград и помня прекрасно какъв кошмар беше. Прехвърлих се после в Софийския, където завърших, но това е част от порастването и един чудесен урок.
Нямам представа, обаче, моята разглезена дъщеря дали ще се справи с чужбина и студентски живот там.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия