Психически тормоз на работното място

Май повечето хора, особено пък жените, не могат да си изкарат мирно и тихо работното време, все трябва да има интрига. Е, зависи и каква е работата.

Знам една частна фирма /името го забравих/, където са такива връзкари, че и в държавата няма такова нещо. Нещо като роднина-полицай.
Буквално там много са роднини и приятели, изпоженват се помежду си.
Там почнеш ли, не напускаш. То и добре плащали са ми казвали.

Банките са нещо подобно, особено българските. Хората на ръководни позиции са от по 20 години и няма мърдане.Оплели са се във връзки и само хората на ниските нива се сменят през няколко месеца.

Не е банка

Да, не е банка. По-лошо е, че е държавно и че цари анархия и всеки се мисли за велик

Не говоря за теб и твоята работа Василиса.

Извинявам се

В поста ми по-нагоре съм написала ясно за какво говоря.
Няма проблем, ама просто не следиш явно собствената си тема

Темата ме развълнува. Преди години шефката ми, с която дотогава имах почти приятелски отношения, нещо полудя и започна да ме нарича " източноевропейка". Два пъти го каза пред свидетели, дори не знам дали с лош умисъл. Отидох веднага при Betriebsrat ( не знам в България кой изпълнява тази работа). Казах, че ако се повтори отивам в полицията. Шефката ми стана мека като памук и след няколко месеца напусна. 
В историята на авторката: не бих искала да работя с такива хора, за такъв работодател, който не иска или не може да ме защити, при толкова долно ниво. Аз съм "момиче" от малък град, който не ме удовлетворяваше. Отидох в София, поживях там много години, после избрах Германия.

В Германия е различно, там хората имат респект и спазват правилата. Тук в много от случаите нахалната госпожа ще стане още по-нагла, особено ако има "връзки".

Имах колежка на предишната работа.
Не особено умна. Много бавно стопляла ново инфо + е мързелива, а и е 150 кг и това си има значение за качеството на живот и работа.
Едвам е изкарала изпитателния срок преди години. Минала е м/у капките, защото не е имало хора.
С годините се сменяли хора, тя остава, все минава м/у капките, но почва да разбирала и хората си мислят, че много може и знае, защото е уж старо куче. Реално вече наистина знае и може /има си хас след толкова време/, но е изключително мързелива.
Заради многото си кила едвам ходеше. Идваше 2 часа по-късно. Едвам работеше, което значи, че огромна част от работата и се вършеше от другите. Така рече шефката. Защото смяташе въпросната за много знаеща и се занимавала с уж по-сложни неща. Което не беше така.
Имаше и семейни драми, та не идваше на работа, взимаше лаптопа и уж от вкъщи работеше. Но 90 % от работата и вършеха другите колеги. Нямахме право на дистанционна работа. Покрай ковида, можеше на моменти. Но тя беше с предимство.
С мазнене на правилните хора  началниците - я смятаха за много добър работник и даже я направиха началник.
Ако работата за втора смяна предполагам 3-ма, то когато беше тя, не я брояхме, защото тя просто не вършеше работата  на втора смяна, а гледаше втренчено монитора и правеше някакви други неща. Уж по работа, ама кой знае. През останалото време ние давахме газ до дупка и вършехме един тон неща.
А когато имаше отпуск и се паднеш с тази личност да си само с нея, беше ужас. Ще се прибереш 3 часа по-късно.
Това е частна фирма. Международна.
Представям си в държавните институции какво е.

Реших да пиша жалба, но не съм сигурна какво да трябва да се съдържа в нея. Имам  познат юрист, който ми е бивш колега - дали е удачно да отида при него, за да ми помогне. Днес разговарях с бивша колежка, която е работила преди мен в отдела. С нея са се държали по същия начин. Каза ми - или те харесват и те приемат / което ми се струва, че няма как да стане/ , или трябва да си ходиш. Тази възрастната колежка и с нея се е държала по същия начин. Затова, колкото и да ми е тежко, по-добре да разбутам кошера преди да си тръгна.

Добре де, нали последно не ти говореха? Като не ти говорят, не е ли ок?

Също те питах, ама не видях отговор - нали работите с клиенти, кога се случват тези разговори и пред клиентите ли?

Вчера имаше скандал с една друга колежка от друг отдел не във връзка с работата и ме намесиха и  обвиниха неоснователно. Позволиха си да крещят и обиждат - и да, това се случи и пред клиенти. Няма как да продължа да работя в такава среда. просто вече не виждам смисъл. Тази седмица ходих два пъти при началника и нищо. Всичко продължава по старому. По принцип не говорят с мен, но цял ден правят подмятания и говорят помежду си. Когато изляза от стаята се чуват оживени разговори, а в момента, в който отворя вратата, рязко спират.

Чудо голямо. Нека си приказват. Стига да не те намесват директно. Иначе е супер грозно пред клиентите да се разправяте.