Психически тормоз на работното място

  • 3 566
  • 133
# 75
Задължително оплакване иначе това никога няма да спре. Обикновено такива типажи понякога се уморяват, но след време пак започват.
Хич недей да щадиш прекият си началник - щом не може да реши проблема значи не е за тази позиция. Имах такъв шеф, който заради конфликт между мен и моя колежка си загуби работата, защото и той се правеше, че това не го засяга.
На него не му пука за теб, защо на теб ти пука за него?
Виж целия пост
# 76
Моята днес не е доволна, защото не говоря зад гърба й в нейно отсъствие. А аз по принцип и не го правя. Но тя си мисли, че всички са като нея. Жалкото е, че другите колежки продължават да не говорят с мен в нейно присъствие, а като я няма, ме заговарят.

Не се ли филмираш малко.
Как точно разбра от какво е недоволна?
Как точто тя е разбрала, че и говориш зад гърба?
Значи и ти говориш зад гърба на хората?
Тя ли дойде да ти каже, че е недоволна от това, че днес не и говориш зад гърба.
Там си да работиш. Не да търсиш с кой да си говориш.
Ми не им говори и ти. За нищо, освен за работа. Само като се налага.
Бъди усмихната. Вътрешно, личи си, когато човек и вътрешно е щастлив.
Виж целия пост
# 77
Моята днес не е доволна, защото не говоря зад гърба й в нейно отсъствие. А аз по принцип и не го правя. Но тя си мисли, че всички са като нея. Жалкото е, че другите колежки продължават да не говорят с мен в нейно присъствие, а като я няма, ме заговарят.

Не се ли филмираш малко.
Как точно разбра от какво е недоволна?
Как точто тя е разбрала, че и говориш зад гърба?
Значи и ти говориш зад гърба на хората?
Тя ли дойде да ти каже, че е недоволна от това, че днес не и говориш зад гърба.
Там си да работиш. Не да търсиш с кой да си говориш.
Ми не им говори и ти. За нищо, освен за работа. Само като се налага.
Бъди усмихната. Вътрешно, личи си, когато човек и вътрешно е щастлив.
[/quote
Не говоря зад гърба на хората. Тя разпитва колежките - чух го от запис, и се интересува. Тя си мисли, че щом тя го прави и другите го правят. Затова и го написах. Днес не говоря с никого и съм по-спокойна. Както и написах, говорих с началника и го предупредих, че ако не се спре, ще пусна жалба срещу нея. Засега ще изчакам малко
Виж целия пост
# 78
Ако тя не ти говори каква жалба ще пускаш?
Няма ли да се спреш с тези записи.
Макар че пък така разбираш кой какъв е.
И дали и другите на които говориш биха изтропали.
Абе говори си по работа да ти е мирна главата.
Виж целия пост
# 79
Василиса, има нещо много важно, което трябва да научиш и то е, че колегите на работното ти място не са ти приятели.
Щом научиш този урок, ще живееш много по-спокойно.
Аз също като теб научих този урок по трудният начин - работиш, свършваш работа и се прибираш вкъщи това е. Кой какво говори в твое отсъствие не виждам защо трябва да те вълнува.

П.С. И аз подкрепям да се спреш със записите, че да не ти излезе през носа. Знаеш, че е нелегално това, което правиш нали?
Виж целия пост
# 80
Да, знам, че е незаконно и смятам повече да не го правя.
Другите са като нея, веднага ще й кажат.
Благодаря на всички за мненията и съветите.
Засега смятам да започна аз да се променям и да спра да обръщам толкова внимание. Знам, че няма да бъде лесно, но мисля, че ще се справя.
Виж целия пост
# 81
Е да, ама ти и вчера така каза.
И утре май ще си правиш запис.
Накрая нещата ще излязат не такива каквито ги изкарваш.
Виж целия пост
# 82
Василиса, тези записи нямат смисъл. Ок, направила си го веднъж, чула си, не ти трябва повече. Не се вманиачавай.

Дали завиждат, дали е от друго, няма значение. Като си научиш работата и си абсолютно самостоятелна, ще ти е по-лесно, няма да има нужда да комуникираш изобщо с тях!
Виж целия пост
# 83
Мисля, че почвате пак да преекспонирате. Не авторката, а коментиращите. Достатъчно е веднъж да чуеш зад гърба си “Тая какво каза за мен докато ме нямаше” за да си направиш извода, че всеки път когато се върне, проблемната колежка очаква от останалите да ѝ докладват какво е било коментирано в нейно отсъствие. Естествено, че ще се дразни, че нищо не е било коментирано, понеже така няма интрига, няма храна за клюки и спорове. Това не значи, че авторката прави всеки ден записи, нали?
А колежките не говорят в нейно присъствие, защото другарката ще им се скара. Дъщеря ми на 12 точно такива проблеми имат сега в приятелските кръгове: ако си най-добър приятел с някого е голям проблем, че си говорил с други ….
Наистина заживей с мисълта, че на работа изобщо не са ни нужни приятелства, да си говорим и да си споделяме кой какво е готвил.
Виж целия пост
# 84
Оф, що не хванеш някой по интересен разговор да запишеш.
Например,как някоя от тия изневерява. И да започнеш изнудване Joy


Di Soleil, освен да се ядосва, друго с тия записи няма да постигне.
И вчера каза, че няма, ама днес пак записвала.
Явно и тя се дразни, че не и говорят, ама пък не е там да си говори, а да работи.
Разбрала е,че работи с някакви идиотки и да приключва.
И аз знам, че се говори за мен на работа, но един запис не съм направила.
Не ми дреме за тия хич.
Виж целия пост
# 85
Мисля, че почвате пак да преекспонирате. Не авторката, а коментиращите. Достатъчно е веднъж да чуеш зад гърба си “Тая какво каза за мен докато ме нямаше” за да си направиш извода, че всеки път когато се върне, проблемната колежка очаква от останалите да ѝ докладват какво е било коментирано в нейно отсъствие. Естествено, че ще се дразни, че нищо не е било коментирано, понеже така няма интрига, няма храна за клюки и спорове. Това не значи, че авторката прави всеки ден записи, нали?
А колежките не говорят в нейно присъствие, защото другарката ще им се скара. Дъщеря ми на 12 точно такива проблеми имат сега в приятелските кръгове: ако си най-добър приятел с някого е голям проблем, че си говорил с други ….
Наистина заживей с мисълта, че на работа изобщо не са ни нужни приятелства, да си говорим и да си споделяме кой какво е готвил.

Прави сте за всичко. Чух достатъчно. И повече няма да си го причинявам. Точно така е, че колежките също се страхуват от нея и затова й пригласят. Но когато няма да има какво да каже за мен, тя ще се насочи към тях. Така беше в началото, когато започнах.
Виж целия пост
# 86
Аз пък съм оптимист за колежките. Все пак говорят с теб, макар и в нейно отсъствие. С течение на времето ще те опознаят малко по-добре, ще се докажеш на работа щом имаш уменията и опита и малко по малко нещата с тях ще се обърнат в твоя полза. Все пак те не са напълно слепи и тъпи.
Виж целия пост
# 87


Joy

Те така са на много места колективите...
Виж целия пост
# 88
Е, то винаги като отидеш на ново място, има да се доказваш и да изтърпиш някакви простотии, докато си затвърдиш позициите. Поне при мен е било така винаги. Като се почувствам сигурна в работата си и като съм наблюдавала все пак и хората в екипа, започвам да си отстоявам моето. Примерно: да не ми дрънкат тъпотии в мое присъствие (зад гърба ми не ми пука); критиката да е без нападки на личностна основа; ако искат нещо да коригирам, да кажат направо и да не си губим времето; да не ми спъват работата; да съдействат /да обсъдим на уиклито/ за нещата, които се отнасят до отдела, ако после ще имат претенции дали съм минала по път А или Б за постигане на един и същ резултат; да не ме занимават извън работно време (доколкото е възможно). Всеки човек с личните си граници все пак. Недопустимото за мен е приемливо за друг, и обратно. Тъпунгери е имало, има и ще има и това е положението. Едната мрази живота си, другата работата си, третата с комплекси за основно образование. Аз нали защото кралица прекрасна Joy Нито съм им терапевт, нито имам амбиции да оправя проблемите на света. След време с голяма част от колегите, бивши и настоящи, сме развили прилични колегиални отношения. Естествено не с всички.
Виж целия пост
# 89
И от други съм чувала за островната работна атмосфера в администрацията. И от примитивното ниво. Аз бих си търсила друга работа, защото здравето ми е по- важно от която и да е работа. Тъй като в случая на авторката това не е опция щях да пиша оплаквания ежедневно, докато стане нещо. Наистина съчувствам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия