Приеха ме на 23.05 сутринта за индукция. Направиха ми клизма и ми пуснаха система. В началото започна да предизвиква контракции и направихме разкритие от 1.5 до 4см. Пукнаха ми мехура и водите и тапата си заминаха. Дойде анестезиолог да ме обезболява и започна мъката. 5 6 опита направи и накрая уж успя. Според мен не успя, защото нямаше обезболяване и болките си се усещаха с интензитет. Свърши банката и контракциите спряха. Пуснаха ми 2-ра банка и контракции дори не се появиха. АГ каза, че оставам за през нощта и че тази нощ нещата няма да се случат. Донесоха ми супа и вода. Цяла нощ не спах, защото почнаха контракции, но през 20-25 мин., които реално не вършат работа.
Сутринта в 6 ме събудиха за втора клизма и ми включиха пак система. Започнаха леки контракции, но нищо по-силно. До разкритие не се стигна и понеже имаше доста часове с изтекли води Аг каза, че се налага секцио.
Рухнах психически, защото 2 дни мъки и накрая секцио.
Подготвиха ме и решиха да използват катетъра от епидуралната. Наляха ми конска доза, но не ме хвана. Тук се разбра, че явно не е поставен добре катетъра и се наложи да го махнат и да поставят на ново отделна упойка с игла. Стана от раз, анестезиоложката беше феноменална. Постоянно ме гледаше и галеше по лицето. Не усетих кога извадиха бебата, само я чух как изплака и се разплаках и аз.
Зашиха ме и ме преместиха в реанимация, като повикаха ММ да ни види и двете.
Сега ми дадоха да пия вода на малки глътки и след половин час мога да пия повече. Утре сутринта в 6 ще ни бият обезболяващи с момичето преди мен и ще ни раздвижат.
Сега ни биха нещо като успокоително за да заспим, защото трябвало да сме свежи, а в 00 фраксипарин.
Нямам търпение да я видя утре, сега я гледам само на снимки.
Като цяло е това от мен.
Дени, честит рожден ден! Бъди здрава, щастлива, уважаванс и адски обичана. ❤️🍀💐