Поради лично усещане обаче, установих, че проявявам повече спокойствие към метода и характера на д-р Кръстев и от тогава насам си го избрах за АГ. Преживях 1 мисед с кюртаж при него и сега се следя за втората бременост. Спокоен, уверен, с деликатно чувство за хумор, силен характер и когато се наложи с първото раждане да притиска корема ми и да подпомогне контракциите, беше уверен без да причинява болка и внимателен. На мисед беше безкрайно човечен, а сега при следенето на тази бременност е уравповесен, не настоява за излишни глупости, поддържа всичко като естествено и спокойно гледане напред.
Имам обаче няколко въпроса.
1. Дали е било случайност, че първия път след зашиването ме оставиха сама в родилна зала поне час, което беше доста разстройващо и на втората ми молба към двете мили санитарки да намине лекар и да ми каже колко време ще стоя и какво ще стане нататък влетя един кисел и много пиян друг лекар, който ми се накрещя да не занимавам цялата болница със себе си (напълно бих разбрала, ако поначало бяха казали, че ще трябва да изчакам кървенето за утихне поне два часа и примерно да знам, че ще почивам там, да се отпусна или пък, че трябва да се обърне внимание и на други родилки, макар да бях единствената нея вечер, но то ясно има и други лекарски задължения). Разбирам, че виках от болка и се ядосвах много, но четейки из нета, съвсем не съм била крайна или фрапантна, та не мисля, че са се обидили лекарите, д-р Кръстев дори не помнеше тези неща, когато го запитах. Все пак пияният лекар си остана неприятно изживяване с циничните си думи, макар да знам, че е от другите предпочитани от майките АГ-та.
2. Как разбирате имената на акушерките помагали в процеса, после не помнех нищо, дори да съм питала за имената им.
3. Как подхождате - кога, какво и колко се подарява в знак на признателност към екипа. Общ или индивидуален за всеки е подбора? Аз първият път изпратих кошница с неща за почерпка в отделението за акушерките, но не беше индивидуализирано. А за двамата лекари поднесох на лично в кабинетите им по 1 кутия с по 2 бутилки хубави вина и картичка с плик отстрани. Може би е било ексцесивно, но разделих тогавашната сума по избор на екип наполовина (т.е. равностойното на нея) и това приложих. Не е супер ок да се дават така, но пък и не е ок при труда, който и двамата положиха с мен да си бях затворила очите. Освен това знам, че лекарите не взимат това, което е редно за цялостната им професия, а за тази болница виждам, че цените са високи, но не виждам да отиват при лекарите дори новите повишения (сега месечния видеозон стана от 60 на 80 внезапно).
4. Има ли как да се мине без проклетия окситоцин, обвинявам него за ексцесивните си болки( и малко и избързването на д-р Узунова, само с 2 дни закъснение от термина и без промяна в тонове и виталност да се юрна на раждането - бях с 1см разкритие на 1 ден закъснение и 2 см на втория ден, никакви контракции, тапата стоеше, други жени са с разкритие до 5 см поне седмица вкъщи).
5. Храната след раждане все още ли е безумния ориз и подобни запичащи или газообразуващи, които са недопустими за след коремна интервенция (размера на раната на матката след раждането е ок 10-20см диаметър и не е като да е ок да се напъваш допълнително с перисталтика).
6. Има ли как детето да остане при мен след раждане за първи контакт, кърмене, да не споменавам отложено клампиране, разни промодерни методи? Първия път само го поднесоха за целувка и отнесоха към неонатологията?
Честно, неонатолозите посетих на вечерта след изписването заради неспирен с часове плач, та оценявам приема по нощите и нежността и обясненията на докторката, но при все това бих предпочела поне първите усещания от раждането ми да не са самотност и кравата е родило телето, взехме го и я зарязваме в обора. Ако не бяха добрите АГ с тази организация на родилния процес, никога не бих избрала болницата, но пък имам върховно доверие в д-р Кръстев и ще изтърпя и втория път, може пък проблема с тези виждания да си е само в мен.
Благодаря предварително за помощта тук и успех на всички други бременни навсякъде!