Страх от раждане - нормално ли е?

  • 9 875
  • 62
# 15
И аз доста се страхувах за раждането! Колебаех се дали да е секцио или нормално, но в крайна сметка родих нормално!
Мислех си "щом толкова жени раждат и издържат болката, значи и аз мога"

Наистина най- вожното е положителната нагласа!
Леко раждане bouquet
Виж целия пост
# 16
Ние сега мислим за второ,и въпреки е вече родих веднъж при това леко,и въпреки че още не съм бременна,пак ме обзема онзи познатия страх......
Виж целия пост
# 17
Сигурно си чела достатъчно и знаеш, че да се настроиш положително преди самото раждане е много важно за това, как то ще протече. Няма нищо страшно, повярвай ми!!! Аз родих нормално без упойка, така исках. Някои мислят това за мазохизъм, разни хора-разни идеали. Просто минава толкова бързо всичко, целия процес на раждането при който нещата следват едно след друго и сравнено с мъките на бременността аз оценявам няколкото часа раждане като нищожни. Наистина има болка и тя е неповторима, но се търпи, това е!!!УСПЕХ!!! Simple Smile
Виж целия пост
# 18
не се тревожи. това ще бъде най-хубавото ти изжиявване.
ще се справиш. не съм чула досега някоя да не се е справила и бебето да не е излязло.
а секциото хич не е толкова гадно. верно е, че боли малко после като шаваш. обаче не е нищо кой знае какво. и въпреки че и аз бях откачила от страх, всичко мина толкова бързо.
болката минава, а прекрасния бебок остава Joy
пс - пазарувай за бебчо !

И не слушай чужди разкази...
Виж целия пост
# 19
Много е важно да имаш положителна нагласа и да не те е страх.
Ако болката те притеснява, разбери се с анестезиолог за епидурална упойка и си свиркай Simple Smile
Изобщо не го мисли това, всичко ще е наред!
Виж целия пост
# 20
Нормално е!
И мен ме беше страх: нали сефте щях раждам, ама докато се страхувах родих по спешност със секцио.
Ето ти една тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=122253.0. След като я прочетох - вече не ме е страх от раждането! Simple Smile
Виж целия пост
# 21
Не си открила топлата вода, мила. Няма жена, която да не се е страхувала от раждането, най-малкото страх от неизвестното - не знаеш дали всичко ще мине ок, дали ще боли много, дали детето ще е добре и т.н.
Виж целия пост
# 22
Не съм се страхувала от раждането,а дали бебето ще е добре. Simple Smile
Виж целия пост
# 23
Сигурно няма жена на която й предстои раждане да не се страхува, важното е да си с положителна нагласа, че всичко ще е ок, да слушаш какво ти казват акушерките и да изпълняваш / при нормално раждане/ .Болката я има, но като видиш бебчо - забравяш. Hug Аз съвсем скоро родих и вече говоря за раждането като за едно голямо и щастливо събитие в моя живот.Стискам палци всичко да мине нормално при теб и не се шашкай, знаеш че назад няма, бебо трябва да излезе, а коя жена не си мечтае за момента в който ще си гушне съкровището ?
Успех и леко раждане ти желая. Peace
Виж целия пост
# 24
От раждане се страхувах като млада. Като забременях първия път радостта ми беше толкова голяма, че забравих за страха. Иначе през цялата бременност ме е било страх за бебето и докато раждах също предимно за него мислех. Така че ако има нещо по-важно от болката, върху което да се концентрираш ще ти помогне да преодолееш донякъде страхът от нея. Аз имам навик гадните неща да ги обръщам на базик - явно ми помага да ги преживея или просто не искам да си призная пред другите, че ме боли или ми е зле. И почвам да играя театър, да се базикам и да се хиля. Помага, покрай другите залъгвам и себе си донякъде. Така правех и като раждах, и при първия секс и при много други случаи.
Но на въпроса ти -  да, нормално е разбира се. Като се има предвид, че родилната болка се приема за третата по сила след болката след ампутация и още една ама помня каква беше. А мъжете - всички ги е страх от раждане и са много доволни, че не им се налага да го правят. Всички признават, че ако бяха имали нещастието да се родят жени, никога не биха се подложили на такива мъки - по-добре без деца отколкото това.
Все пак е нормално такова щастливо събитие като раждането на дете да е съпроводено с нещо болезнено за да има равновесие.  Simple Smile А като почне кърменето, безсънните нощи и изпитания на нервите ще осъзнаеш безспорния факт, че самото раждане е било песен в сравнение с това, което те чака. В крайна сметка колкото и тежко да беше първото ми раждане от него имам само прекрасни спомени  Peace
Виж целия пост
# 25
Имах малки притеснения,които се пораждаха от това,че не знаех какво ме чака,защото за мен това беше първо раждане.А от самото раждане не ме беше страх.Исках да мине колкото се може по-бързо.
Виж целия пост
# 26
Нормално е да те е страх. Мен също ме обзамаха такива мисли докато бях бременна, но трябва да мислиш за предстоящата среща с бебето. И аз бях изплашена че не знаех за какво става въпрос, но като отидох в болницата, в един момент страхът ми изчезна и нямах търпение да гушна и видя какво съкровище се е криело в мен 9 месеца. То без болка не може, но не е толкова страшно. И аз бих те посъветвала да не слушаш хората, които ти казват колко е ужасно раждането. При всеки е различно, но е важно да мислиш позитивно.Успех и леко раждане!
Виж целия пост
# 27
мен не ме беше страх, а нямах търпение да видя бебенцето си. отидох да раждам с радост(никой освен мъжа ми не повярва че раждам, защото се хилех през цялото време) и в крайна сметка раждането ми беше по-скоро приятно изживяване,страшно и трудно е само ако ти си го представяш така и имаш тази нагласа, особено от толкова рано. насочи мислите си към факта, че няма нищо по-красиво от личицето на бебенцето ти когато се ражда(аз гледах към нея докато се измъкваше от мен - доста сърдита беше Stuck Out Tongue). настрой се за чудото което те очаква - твоето дете, раждането е само начина, по който осъществяваш това чудо .
Виж целия пост
# 28
Мен също не ме беше страх,още повече че преносвах и вече бях изгубила всякакво търпение да си видя бебчето smile3541Раждай си нормално и така по бързо че се въстановиш PeaceА относно болката при мен беше повече от поносима,пожелавам ти леко раждане Laughing
Виж целия пост
# 29
Страхувах се от първия миг до последния на бременността си. Дори когато ми бяха най-силни контракциите и вече почти раждах, плачех от страх  Mr. Green
Ами мога да ти кажа, че болката се забравя, минути след като родих дъщеря си, забравих всичко и бях готова да родя още едно.
Иначе паниката ми беше голямау, както пишеш, страх ме беше и от секцио и от нормално раждане, но всичко минава и се забравя.
Успешно и леко раждане ти желая.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия