С какво ви дразнят свекървите? - 157

Здравейте на всички👋
Не съм очаквала, че ще пиша точно тук и точно за това, но животът е пъстър и прекрасен.
От 4г. имам прекрасна връзка със съпругът си, в началото естествено не бяхме женени, но още от първите месеци разбрахме, че гледаме в една посока и искаме бебче.
Трудно ни се случиха нещата, понеже аз имах проблем, та си почакахме.
Баща му е починал, има по-голяма сестра и майка, които са в чужбина.
Моите родители са разведени от 22г (бях на 5, когато майка ми, ни изостави).
Баща ми също беше в чужбина преди 2г.
Когато видяхме заветните две черти юли месец,  веднага съобщихме на всички още с теста, понеже всички бяха в чужбина.
От моята страна -  бебче е първороден внук, от страната на ММ е второ внуче.
Имахме планове да правим сватба, но малка и семпличка, никога не съм искала фамозни празненства.
Имах предложение за брак - докато мия чиниите, с пръстен от фолио (цял живот ще си пазя годежното пръстенче).
Исках просто да подпишем, за да не се налага ММ да признава бебче.
Септември свекърва ми пристигна от чужбина, като аз вече бях в края на 4ти месец.
Седнахме на обикновено кафе, по път за морето (понеже живея в София, ММ ми е от София, а аз съм от малък град).
Отбихме се да се видя с татко.
Докато тя не повдигна въпроса - “какво ще правим, предлагам ДА ГИ ОЖЕНИМ!”
Баща ми е възпитан, още повече е женска страна, погледна ме и каза - “нека те си решат, аз ще подкрепя детето си”.
С манипулации, налагане на мнение и много нерви - сключихме брак (както аз си го представях),  но в последствие разбрах, че тя е минала през главата на ММ (не с говорили нищо предварително), както и с моят баща, ядосах се, но докато не разбрахме от сестрата на ММ, че майка им тръгнала от съответната държава - С РОКЛИ И КОСТЮМИ, с думите - “отивам на сватба”!
Тя е тръгнала с този си “план” и изобщо не се е интересувала от нашите мнения (явно).
За първи път в живота ми, неосъзнато се поддавам на манипулация за нещо, а какво остава за сватбата ми.
Като разбрах, изпаднах в криза, бях много ядосана и ми беше много тежко, че други хора, минават през главите ни и са решили вместо нас.
До ден днешен НЯМАМ годежен пръстен заради това.
Както казах ММ е от СФ, аз от друг град, НО няма имот, всичко е разпродадено заради сестра му и той в принуден да е по квартири!
Аз имам стабилен доход и прекрасно ЦКР, исках да купим апартамент, преди да изляза в болничен, но “златната” ми свекърва след сватбата каза - “спокойно, аз ще купя, на мен ще плащате😅😂”.
Мм е много добър и повярва на думите й.
Многократно питах дали е сигурна работата, преди да изляза в болничен, понеже имах много тежка бременност и обстоятелствата го налагаха, като мм с надежда в очите казваше - излизай в болничен, майка е казала - ще купи.
Предполагам няма да изненадам никого, като кажа, че не само, че не купи, а и ми дава акъл как да спестявам и да живея “по-умно”, докато тя продължава да бърше задника на дъщеря й и зет й, да им гледа детето, но и до там ще стигна.
Направих паник атака, придружена с предстои в болницата, защото имах възможност да купя 2 апартамента на стойност 300€ преди да изляза в болничен, бях ядосана, че тя ни върти на малкия си пръст и иска да завися от нея, което ме влудява.
Примирих се с факта, че бебче ще го гледаме под наем (който плащам аз), понеже съпругът ми опитва да развие бизнес и едва сега вече започва да има нормален приход.
От декември месец до раждането на бебче, постоянно бях с контракции от нерви, лежах за задържане в 31г.с, след изписване от болницата - 4 седмици САМО лежах и плачех, че не мога да се подготвя за нашето човече и тогава пак ми направи коментар - “баба всичко ще оправи🙄”, като й обясних, че никой нищо няма да пипне освен мен, в краен случай ММ.
Имахме уверението, че “баба ще купи количката, всичко, защото съм баба” - пак познайте дали купи🥲🪓
С течение на бременноста - започна да препитва как и къде ще раждам.
Отговорът ми беше, че искам естествено, но нещата клонят към секцио (понеже съм много ниска, малка, а бебче върви голямо за мен) и че ще раждам в частна болница.
Започна пак да ми ръси мозъци, как трябвало да родя нормално, защото било по-хубаво, възстановяването било по-лесно и защо ми била тая частна болница, да давам една маса пари.
Пак казвам, имам изключително стабилни доходи - АЗ, ММ взимаше много минимални средства до преди месец!
Тогава предупредила ММ, че “да не ми купува златно синджирче с бебе момче, че тя щяла да ми купи.”
С термин края на март; едва влязла в 36 г.с бебчо започна да напъва да излиза, ММ имаше надежда, че майка му ще дойде за 1м за помага с бебче, като му обясних, че детето ми никой не искам да го гледа, помощ - само в домакинството евентуално.
Та в края на февруари, както щях да раждам - нещата спряха, но ММ беше купил самолетен билет на майка си, изписаха ме, тя дойде и ни увисна на главите в двустайния ни апартамент, с кученце сме - само тя ми липсваше с големия корем, постоянни контракции.
Стана ми много тежко, че видиш ли -“сме я разходили напразно” и се чувствах длъжна да родя ей сега, веднага.
Седнах да говоря с ММ с много сълзи и му казах да я праща да си ходи, че не съм си представяла раждането такова, да ми виси на главата и че искам да бъда най-спокойна като дойде момента, не да ми е напрегнато.
Айде, купихме пак билет, като тя с насмешка каза - “ще се върна до няколко дни, багажа ще ми е на вратата.”
На 14.3 родих естествено нашето бебче, като всичко тогава беше цветя и рози, но действителността била друга, раждането било много тежко, загубила съм страшно много кръв, показателите ми не бяха добри, но ме изписаха.
В деня на изписване, предвид тежкото ми състояние, имахме нужда от помощ -  не ми даваха изобщо да пипна детето, защото за секунди припадах.
Преди да ни изпишат - ми изписала огроооомен ферман, как тя трябвало да работи и че щяла да дойде след 10 дни😂
Както казах, аз изобщо мераци за нейна помощ не съм имала и й казах, да заповяда на погачата за 2 дни, че ще се справим, но не знаех, че съм в толкова тежко състояние (все пак в болницата си ме обезболяваха, бебче беше в детска стая и розовия балон не се беше спукал).
 Мм я беше наредил сериозно, та цъфна 2 дни по-късно.
Дойде, даже едно цветенце не ми донесе, една вафла… след тежко раждане, аз видимо труп, първородна мъжка внука - нищо!
По време на престоят й вкъщи, преминахме от спор за даване на вода (детето ми е изцяло кърмаче), обработване на атрибут (момче е), баба щяла да му прави ваничка, а бебче беше още с пъпчето, а мама е лукова глава и няма нужда да я пита, явно…
Детето беше на 4ри дни като посегна да му обработва пишлето - без да пита, като аз естествено се развиках.
Получих кръвоизлив и много силни болки, като тя предната вечер не беше вкъщи, а при сестра си.
Мм веднага я повика, за да може да поеме бебето и да отидем в болница.
На вратата обменяме информация за бебето, като аз се превивам от болка, а тя в цялата ситуация ме пита - “детето вода пи ли?” При което аз откачих и отговорът ми беше - “искаш ли да видим дали ще живея и детето дали ще има майка, а от дехидратация няма да умре?” Та тогава направи физиономия и до там.
Балшой театър не приключи и трябваше да си тръгне по-рано, щото видиш ли някой трябва да избърше дупетата на щерка й и зет й, па и детето да им гледа, мм беше ядосан, защото оставахме на двете му ръце - новородено бебче и аз… в разговор вечерта преди да тръгне им казах, че ще звънна на сестра ми (имам по-голяма сестра), за да дойде и да ми помага поне в домакинството и да разхожда кучето.
Премина тежкия ни период, вече бях на крака - човек и започнах да се грижа за бебче и дом, както исках, а таткото е неотлъчно с нас и ми помага много.
Имах вечер на чудене - да не би бебче да е гладно и звъннахме на сестрата на ММ да я питаме как се прави АМ, веднага отговорът беше - “оооо, аз имам приятелка а нехранителна кърма, ей така държеше гладна малката”  - и аз откачих! Звъня с конкретен въпрос, а отговор……. Съвсеееееем различен.
После звъня на ММ няколко пъти, за да ми обяснявал да не се инатя, а да си храня детето с АМ очевидно било, че кърмата ми е нехранителна и бебче стои гладно😡 а тя не е кърмила и минута дъщеря си, не знам как разбра от 10,000км, че кърмата ми не е хранителна…
Дойде момента за погачата, като тогава дойде стс заявка за 3 седмичен предстои, веднага казах на ММ, че у нас не я искам - ама то нахално!
Сестра ми беше вкъщи, като ми сподели, че тогава когато съм й звъннала за помощ, свекърва ми й е писала ЗАД ГЪРБОВЕТЕ НИ и й е казала, че е длъжна да дойде да ме гледа, че тя трябвало да работи, иначе щяла да си загуби работата.
Много се ядосах и веднага казах на мм, питах дали знае - НЕ!
Жената си върти тояжката, както й падне!
Бяхме на заведение със сестра ми и малкия, мм отиде да вземе майка си и още с идването (понеже бях изкарала бебче от количката, защото плаче от колики), тя го вижда и няма здравейте, как сте, а директно ме пита - “дохранваш ли го” и аз я питах - “да го дохранвам ли, че той няма нужда?!” И тя ми отговаря - “имах предвид дали го кърмиш от двете гърди?” И аз й казах, че това не е дохранване, а кърмене, но нищо.. тя като е кърмила, явно не е знаела, че кърми🤦♀, за престой 30 мин на заведението, тя не спря да намеква, че държа бебето гладно и че кърмата ми е недостатъчна, много се ядосах и запалих с 300 към вкъщи.
Прибирайки се в нас, започна да мрънка на ММ, че искала да купи злато на детето, а сега кой щял да я заведе🙄 (и да, тя за втори път дойде при малкия - без подарък😂 моят рожден ден беше минал преди седмица и За мен нямаше пак цветенце).
На следващия ден (деня на погачата) исках да си купя някаква дреха, понеже нищо не ми ставаше, излязохме за 30 мин с ММ като умишлено оставих сестра ми вкъщи, понеже ми е ясно, че тая жена си прави квото си науми и ще “дохрани” малкия с АМ, без да има нужда.
Имало е опит, но неуспешен, понеже сестра ми беше вкъщи, та е размразила кърма.
На погачата вече тотално ми беше опънала всяка нервичка с кърменето и че държа детето си гладно.
По принцип когато е в БГ кара моята кола (имаше престой с 1м, тогава ми е ударила колата и не ни е казала), на погачата пак я дадох, за да пренесем багаж, понеже бяхме извън града.
Дойдоха роднините и на ММ, като още с влизането в хотелската стая се започна - дохранваш ли го, на колко часа го кърмиш, май е гладен, а?!
Всичко беше поносимо, докато не изплющяха на масата, че детето го храня през 1ч и имало нещо нередно, всички гости се споглеждаха, въртяха очи… абе неудобна работа!
Полудях, много се ядосах, че не спират да засягат толкова мила и деликатна тема, хора които изобщо не са кърмили (леля му и братовчедка му).
Изкарахме деня с много нерви, едва в прибрах от рев, бяхме с двете коли, като имахме нужда да ни се помогне - кучето трябваше да се разходи, бебче да се къпе и евентуално ние да хапнем нещо, сестра ми беше тръгнала понеже на следващия ден е на работа, а живее в Бургас.
Естествено, че свекърва ми отиде да оправя клюките у сестра си и ни заряза да се чудим кое по-напред, но в суматохата съм изтървала тънкия момент, че тя няма вече нужда да пита за колата дали може и направо си я взима😳
Научих по трудния начин на следващия ден, като цъфна в парка с моята кола и племенницата си, ММ се чуди кво да ми обяснява, та си поисках колата ей сега - веднага!
Тя се прибра у нас с хрема, навира се в детето, то от своя страна си загуби гласчето, започнахме да звъним на педи много притеснени, а тя се наконти да излиза, тогава й обясних, че ако е болна да си ограничи достъпа до детето и тогава реши да ходи пак в сестра си.
Мм й каза, че си искам колата щото ми трябва и ей тогава настана въстание, сълзи - сополи, то приказки, тръшка, блъска - щяла да си тръгва, как не го е срам ММ да ми вземе колата, той много добре знаел, че на нея й трябвало кола в БГ😂 ние като бяхме при тях се молихме за кола, ама стояхме като затворници 1 седмица, без да мръднем.
Балшой театър не спря, дойде да си вземе багажа на следващия ден, с рев се сбогува с детето, много го обичала😂 и от там започнаха ежедневните коментари и подхвърляния.

Всяка вечер е въпроса - колко наддава, най е гладен, бил обезводнен, чупи стойки, а златната й внучка е постоянно при нея на отглеждане 😂
Баща ми всяка вечер чува всичко относно как си гледам детето; че едва ли не баща му го гледа повече от мен, а а съм откачалка, която си държи детето гладно.
Онзи ден изпраща памперси, мокри кърпи и дрехи на малкия, оглеждайки нещата - махнах етикетите и ги подготвих за пране, отворих друга торбичка с обувки, пантофки, дрехи и бодита - ИЗПОЛЗВАНИ!
Преди няколко месеца ми беше изпратила гризалки, шишета и биби използвани, сега дрехи…
Обувките миришеха, съответно веднага затворих торбичката и я хвърлих на терасата, с крясъци събудих ММ и му казах, че тая жена за пореден път си мисли, че е много хитра и през главата ми, макар да сме казали, че не искам нищо използвано - го изпраща, ако мине номера и се прави на ударена!
Отделно 1000 пъти казах, че не искам сини дрехи, а нарочно се купуват само сини и зелени, щото аз не ги искам…
Вечерта в разговора докато къпехме малкия, най-демонстративно напусна, чак баща ми се притесни и после звънна на ММ, тогава той я пита какви са тия дрехи, като тя пак е разчитала, че ще й мине номера, но накрая признала, че имало малко използвани такива, но те били от внучка й, категорично не вярвам на тая теория, защото както купува само синьо на нашето дете, така и на внучка й всичко е розово, даже бельото и бибероните!
Не искам да говоря с нея, но е нахална и търси диалог с мен, кажете момичета, аз ли нещо не мисля трезво или твърде много искам да си предпазя детето?
В моето тежко състояние ми беше най-лесно да спра да кърмя, но мен това ме държеше и ми беше мотивация да се оправя по-бързо и да не губя връзката с детето си.

Наддава си прекрасно, расте щастлив и обгрижван от мама и тате, много хора ни се възхищават как си го гледаме, няма да допусна някой да ми се меси как да си го гледам…
Стана дълъг пост, съжалявам.