С какво ви дразнят свекървите? - 157

А какво всъщност се случи?
Когато оставях моето дете да го гледа свекърва ми, то в началото от  моето излизане в 8 часа лягаше между парното и леглото и ревеше до 10 часа. Горката жена, как изтърпя това не знам, после се регулираха нещата. При вас явно е било доста по драстично, защото не вярвам толкова да се обиди някой от изявление на петгодишно, че не го обича, че е лош, или нещо подобно. Да не сте се разправяли как ги гледа - хранене, наказания?

RoseVine, единственото, което трябва да направиш в тази ситуация е да разкараш и да се отървеш от чувството за вина. Не си виновна за чужд избор, този на свекървата.  Не си виновна за чуждото държание. Не си виновна за чуждо решение. Не си отговорна за създалата се ситуация, създала я е свекървата, не ти. Само това си набий в главата и всичко ще се нареди. Децата също не са отговорни
Тя като не иска, ти колкото и силно желание да имаш, нищо няма да постигнеш. Не можеш да промениш чувствата, мирогледа и простотията на друг. Ако беше нормална баба, щеше да реагира като майка ти. Айде, внуци не е гледала явно, с вашите деца опита ѝ е провал, ама поне едно дете е отгледала. Ако не помни, информация има вече достъпна по няколко канала, можеше да си припомни елементарни неща

Ако няма драма между теб и ТМ заради отсъствието на майка му от живота ви и той не те обвинява за това, живей си живота и не се занимавай с глупости. За цупливи и сърдити баби, време няма. Ако й дойде друг акъл, добре дошла, но в тази ситуация не бих се хабила повече.
Баба ми не ми говори от 8 месеца, защото вместо да й благодаря за подарък чрез телефонно обаждане (в работно време беше) аз наглата съм й написала съобщение във фейсбук 😂 като разбрах защо не ми вдига телефона (след 20-30 повиквания), почнах да й честитя на фейсбук за Бабинден, имен ден, Великден, дори на прошки й се извиних и тн, не и не. Търпението ми окончателно се изчерпа на рождения ми ден, когато тотално ме игнорираха и тя, и дядо ми. Безумно поведение за подобна глупост. Ми отказах се. Да, знам че няма да са вечни, но животът ми е достатъчно натоварен и нервите ми се опъват редовно, та не мога и това да си слагам на сърце. Извинила съм се многократно, продължава се с тенденциозното им поведение, окей. Те изпускат да видят правнучката си (единствена впрочем) как расте, изпускат да видят мен като голям човек, отраснал пред очите им, те губят. По същия начин е и с твоята свеки.

ММ ще ходи на санаториум по мед.причини и днес ми предлага мама да дойдела на гости да ми помага с детето. Казах му, че гостито може да е само в негово присъствие. Само тя ми липсва, да й готвя и да я обслужвам и нея, та после да се оплаква каква съм на децата си и да настройва моето срещу мен. От такава помощ - мерси..

Колко млади превариха нагоре бабите, това с вечността въобще игнорирам. Лафче е само.
 Там ред няма.
 

Не разбирам това “натискане” да се оправят отношения. Тя жената се чуди какви оправдания да си измисли, за да излезе невинна и добра, но и да не се занимава с деца, да излезе снахата виновна… Самият ѝ син не предприема мерки, което е достатъчно показно.
От 3 години сме в кофти отношения със свекърите, последния път, в който гостувахме (миналия уикенд) аз бях инициатора, но по-скоро го направих заради ММ, за да се срещнем с приятели в родния му град и замазахме очите, че ни видяха. ММ сам не иска да ходи при родителите си, а аз откакто съм бременна отказвам на почти всякакви визити. Те тея хора един път не са ме питали аз как съм, не се интересуват бебето как е, при положение, че ще е първо внуче. Все едно да почна да се бутам сега с мен, с моите здравословни проблеми, с бебето и тн. Те дори не знаят, че нещо се случва с мен и защо излязох по-рано болничен. Обвиниха ме мен, разбира се. Ако някой се сеща - свекърва ми и майка ѝ, когато разбраха новината, почнаха да ми говорят за аборт, проблеми при бременността, как съм щяла “пак да хвана” ако нещо станело и тн. При което аз спрях да разговарям с тях. Ами виновна съм много, защото аз не съм им разбрала думите. Те жените така си били говорили, аз защо навътре съм приемала думите им не знаели…. Ама щом така ще разбирам всяка дума грешно, нямало изобщо да си говорят с мен на тази тема. Ама още по-добре за мен! Отидохме на обяд в събота, хората хапнали, нас не ни питаха гладни ли сме, жадни ли сме… към 16ч сипаха по една супа и в неделя към 12ч  ни нахраниха с по две питки със сирене. Ами аз ако не знам къде отивам гладна щях да остана. Подготвено отидохме закусили, обядвали, към 20ч излязохме и хапнахме навън, на другия ден тръгнахме към 15ч и обядвахме по пътя. И тази жена демонстративно праща 5 домата и 2 глави чесън по беатовчед тази вечер, за да говори на хората как ни изхранва и колко ѝ пука за нас. Гладни ни държи иначе у бащината къща, не ни е пратила нищо от близо 4 години и сега изведнъж ще праща “колети”. И се ядосвам, а защо? Няма смисъл. Жената си прави сценариите както си реши, хората, които не ни познават сигурно ѝ вярват, но аз нямам намерение и да ги превъзпитавам, нямам намерение да им се харесвам… аз давах за тях толкова много и не получих уважението им, камо ли сега след всичко… Счупеното не се оправя. Издържам 20тина часа заради ММ, но съм сигурна, че ще дойде момент, в който и толкова няма оставам там. Както ММ каза наскоро, те нас не уважават, защо да очакваме да уважават детето ни. А ние толкова време чакаме да си имаме рожба, лошо отношение към нея няма да изтърпя.
Същото е и в случая - бабата има лошо отношение не само към родителите, а и към децата. Тя ги неглижира, не се интересува от тях. Защо на сила трябва да се правят такива усилия? Снахата пак ще е виновна в нейните очи, независимо какво се случи.

Боряна, просто около мен и майка ми, и други близки ми го казват, че един вид да оценявам хората, докато са тук. Ама как да ги оценя като са далеч и дори по телефона не искат да се чуваме?! Иначе факт, никой не знае какво му е писано.

Пак ги оценявам. Но с годините взех да ценя себе си ,че не остана.  Подхлъзвам се  , но гледам да намалявам тези хлъзгави отношения. А и моите , дето няма да са вечни наистина не са. Та нямам към такива задължение и желание. Мойта е  друга ,на края  на пътя се опомняш и  променяш.
 Само на сина не мога да откажа, децата идват, той няма избор, повече от мен, и аз нямам, но ...ако няма нужда няма да се унижава да моли.
 Не мен, да сме наясно, майка  не се моли.
 Сложно нещо е животът.

Понякога сами си усложняваме живота - от глупост, от инат или просто от някакво недоразумение. Има и други баби и дядовци, които не общуват с деца и внуци.  Бащата на зет ми е сърдит от 10 години, че внукът ни не носи неговото име, а е кръстен на бившата му жена. Не го е виждал нито него, нито другия внук/7г/. Никакви отношения със сина си, въпреки направени опити. Децата питаха с какво са обидили дядо им, че не иска да ги види. Не говорим вече за това, моят род компенсира с достатъчно роднини, с които сме близки. Но да зет ми преполагам е болезнено...Сърдитият дядо няма други внуци, явно си е самодостатъчен.

А защо изобщо деца, които дядото не е виждал трябва да са наясно, че е сърдит? Децата не питат за хора, които не познават или не им е говорено за тях, камо ли да питат с какво са го обидили
Сърдити баби и дядовци губят от липса на връзка с деца и внуци, не губят децата и внуците

Ужас. Защо вменяваш вина и на децата си заради кривата им баба? Едно е да им направиш забележка на момента, да си вземат поука, друго е да им обясняваш, че не идвала заради отношението им. Не идва, защото не й пука и защото се държи инфантилно. Един възрастен човек знае кога да прости, кога да преглътне.
Не въвличай децата си в този бабин цирк. И без това бабата не е най-важната роднина пък в крайна сметка. Хората си живеят добре и без незаинтересовани и токсични баби.

ма ко, точно! Моите деца нямаше да знаят за обидения дядо, защото за тях щеше да е оглупял, ослепял и оглушал и живеещ далеч в чужбина със симпатична баба, която се грижи за него.

Много е глупаво да ги лъжеш тия деца. Защото те все някога порастват. Аз например бих казала нещо от ипа "Не се разбираме с Х, нямаме близки отношения и затова не се виждаме."

Пак да повторя, децата не питат за някой, когото не познават. Съответно отпада нуждата да ги лъжеш, като няма и да те питат.
Децата знаят за някой, който не познават, само и единствено ако целенасочено им се казва/разказва за него. Да, идва момент в който питат за родителите на другия си родител, ако контактуват с едните, но това е само евентуално. В повечето случаи са приели, че го няма. А причините изобщо не са им важни

И аз съм против да се казва на децата, че баба не искала да ги види, защото е обидена. Това е безумие, изобщо не са виновни те, но точно това ще чуят, като това им се каже. Децата се обвиняват дори като нямат вина (например ако родителите се разведат), пък какво остава, ако такова нещо им се каже!!

Децата растат и разбират, че техните приятели имат по двама дядовци и две баби /в повечето случаи/ и задават въпроси.

Да, по-добре като пораснат и са в състояние да осъзнаят, че не са виновни. Ако са малки, по-добре тази инормация да им бъде спестена.