Явно не съм достатъчно зряла ли, не съм достъчно цинична ли или лицемерна може би....но когато някой сам те е потърсил и ти е казал, че те харесва като човек и можеш да разчиташ на него, поне аз приемам думите му за чиста монета. Въпреки че не съм виждала смисъл в познанството ни, се отнесох като човек към него накрая. Но въпреки че се озадачих, сега ми е едновременно и смешно. Сякаш съдбата се намеси и сама изхвърли "боклука" от живота ми...
Не търся съмишленици, моето мнение така или иначе тежи колкото мнението на други 10 човека. Търся обяснение на този тип поведение. Защото на мен като земна зодия такъв тип нелогично поведение ме кара да гледам на конкретния човек като на човек с личностно разстойство... Чувствам се като в небрано лозе и не знам как да реагирам просто.
И страшни латерни.
: joy: И то така си беше - брейн стормнахме за 30 мин с колегата. Не можехме нормално да обсъдим огледа. Девчото само се обаждаше през нас да дава акъли при условие, че не е специалист и да говори разни лакърдии
А аз поне 3 пъти му казах да млъкне
(познаваме се и си имаме приказката и майтапа) Препоръчани теми