Здравейте! Ще ви помоля да разтълкуваме от женска страна една моя раздяла, ще се постарая да съм максимално обективен. Годеницата ми на 30г. се изнесе от нас преди 4 месеца. Преживях вече раздялата и си живея си живота, но продължава да ме гложди причината.
С нея бяхме почти 2 години заедно, като от 1 година живеехме заедно. Тя си имаше своите особености в характера, но като цяло между нас беше голяма любов, имахме химия и разбирателство, пътувахме много, взаимна грижа, планове за дете (инициирани от нея). Както се казва, твърде добро за да е истина. През това време и двамата бяхме повишени на работните ни места, винаги съм поемал по-големия дял от домакинските задачи, организирах забавни уикенд планове, романтични изненади, стараех се за нея, защото от отсрещната страна получавах същото. Издънките ми през тези 2 години бяха, че в началото я критикувах за пушенето и че излъгах за флирт чатове с бивша колежка в самото начало на връзката ни. С първото тя направи компромис, като ограничи пушенето, а второто - никога повече не си писах с колежката и я разкарах от живота си.
1 месец преди да раздялата възникна спор относно екскурзия в чужбина - родителите ми имаха празник и исках да съм при тях (виждам се с родителите си 3-4 пъти годишно, тъй като живеят на другия край на България), но празника съвпадаше с с почивни дни, които тя искаше да оползотворим на екскурзия в чужбина. Тя направи голям проблем, но в крайна сметка след голямо мърморене постигнахме компромис, организирахме по-кратка екскурзия и оставихме 2 дни за семейния празник. Трябва да отбележа, че тя се разбираше отлично с моите родители, дори понякога им се обаждаше да си говори с тях, но родителите на бившия й са я тормозили и не са я харесвали. Казах й, че не ни прави услуга като пренася стари травми в нашата връзка.
По време на спора ни тя каза някои неща, които ми се сториха странни - стояли сме си само вкъщи и това било първия етап за раздялата с бившия й, за какво сме изкарвали пари, ако не пътуваме редовно. Казвам странни, защото ние пътувахме поне веднъж чужбина на всеки 2 месеца, всеки петък излизахме на ресторант с приятели и поне веднъж в месеца бямхе някъде екскурзия в България. Отделно, не сме се ограничавали да излизаме и поотделно. Това беше моя максимум капацитет, тъй като се опитвах да поддържам приятелствата си, да спортувам и да имам някакво време за себе си. Обясних и това, но тя отвърна, че чувствала, че нещо не било наред с нея и не се чувствала добре генерално. Разтълкувах за себе си, че реагира така, защото спря противозачатъчните, отделно имаше напрежение в работата. Препоръчах й мой приятел психолог, отказа.
Следващите дни и двамата бяхме дистанцирани, отидохме уикенда на СПА хотел по моя инициатива и нещата се нормализираха. Или поне привидно ми се стори така. Тук може би е добре да отбележа, че от третата ни среща до деня на раздялата сексуалният ни живот винаги е бил редовен и пълоценен и за двамата.
Имахме още един скандал - 2 седмици преди изнасянето. Шефът й я беше критикувал на работа и тъй като тя не понася критика леко, след работа плачеше в спалнята. Отидох да я успокоя, да я мотивирам, убедих я да се разходим в парка и й казах ако иска да напусне за работа, но тя категорично отказа, тъй като е много привързана към колегите си и и заплатата й е добра. Като цяло беше доста кисела по време на разходката, въпреки, че се опитвах да й бъда опора. Навръщане от парка с едно момиче от фитнеса се засякохме на светофара и се махнахме, при което тя се разяри от ревност и се скарахме пак, този път и двамата си крещяхме. Може би аз не трябваше да й отвръщам на крясъците, ама тогава ми кипна и на мен.
Следващите 2 седмици вече депресираните вкъщи бяха двама и прекарвахме минимално време заедно. Прочетох в интернет, че е добре да се даде пространство на другия в такива моменти, а и аз самия има нужда от уединение, тъй като вътрешно се чувствах подразнен от тези драми. Една нощ тя ми съобщи, че на другия ден се изнася и като цяло беше много студена и не искаше изобщо да говорим. Аз единствено я питах дали мога да направя нещо да размисли, тя отговори отрицателно и уважих желанието й да не дискутираме ситуацията, тъй като не ми е за първи път и само по погледа мога да преценя кога е безнадеждно. Цялата нощ ни беше сексуална, а на сутринта се изнесе като дори не каза чао и ме блокира във фейсбук. Никой от нас не е инициирал контакт оттогава. Не я искам обратно в никакъв случай, дори от един месец се виждам с нов човек, но ми се ще да разбера къде сгреших за да те стигне до това, тъй като тя не пожела да ми каже. Приятелите ми, които ни познават като двойка казват, че съм се отвървал за добро, но все пак са приятели и не знам доколкото може да са обективни, затова реших да питам тук.
Виж целия пост
С нея бяхме почти 2 години заедно, като от 1 година живеехме заедно. Тя си имаше своите особености в характера, но като цяло между нас беше голяма любов, имахме химия и разбирателство, пътувахме много, взаимна грижа, планове за дете (инициирани от нея). Както се казва, твърде добро за да е истина. През това време и двамата бяхме повишени на работните ни места, винаги съм поемал по-големия дял от домакинските задачи, организирах забавни уикенд планове, романтични изненади, стараех се за нея, защото от отсрещната страна получавах същото. Издънките ми през тези 2 години бяха, че в началото я критикувах за пушенето и че излъгах за флирт чатове с бивша колежка в самото начало на връзката ни. С първото тя направи компромис, като ограничи пушенето, а второто - никога повече не си писах с колежката и я разкарах от живота си.
1 месец преди да раздялата възникна спор относно екскурзия в чужбина - родителите ми имаха празник и исках да съм при тях (виждам се с родителите си 3-4 пъти годишно, тъй като живеят на другия край на България), но празника съвпадаше с с почивни дни, които тя искаше да оползотворим на екскурзия в чужбина. Тя направи голям проблем, но в крайна сметка след голямо мърморене постигнахме компромис, организирахме по-кратка екскурзия и оставихме 2 дни за семейния празник. Трябва да отбележа, че тя се разбираше отлично с моите родители, дори понякога им се обаждаше да си говори с тях, но родителите на бившия й са я тормозили и не са я харесвали. Казах й, че не ни прави услуга като пренася стари травми в нашата връзка.
По време на спора ни тя каза някои неща, които ми се сториха странни - стояли сме си само вкъщи и това било първия етап за раздялата с бившия й, за какво сме изкарвали пари, ако не пътуваме редовно. Казвам странни, защото ние пътувахме поне веднъж чужбина на всеки 2 месеца, всеки петък излизахме на ресторант с приятели и поне веднъж в месеца бямхе някъде екскурзия в България. Отделно, не сме се ограничавали да излизаме и поотделно. Това беше моя максимум капацитет, тъй като се опитвах да поддържам приятелствата си, да спортувам и да имам някакво време за себе си. Обясних и това, но тя отвърна, че чувствала, че нещо не било наред с нея и не се чувствала добре генерално. Разтълкувах за себе си, че реагира така, защото спря противозачатъчните, отделно имаше напрежение в работата. Препоръчах й мой приятел психолог, отказа.
Следващите дни и двамата бяхме дистанцирани, отидохме уикенда на СПА хотел по моя инициатива и нещата се нормализираха. Или поне привидно ми се стори така. Тук може би е добре да отбележа, че от третата ни среща до деня на раздялата сексуалният ни живот винаги е бил редовен и пълоценен и за двамата.
Имахме още един скандал - 2 седмици преди изнасянето. Шефът й я беше критикувал на работа и тъй като тя не понася критика леко, след работа плачеше в спалнята. Отидох да я успокоя, да я мотивирам, убедих я да се разходим в парка и й казах ако иска да напусне за работа, но тя категорично отказа, тъй като е много привързана към колегите си и и заплатата й е добра. Като цяло беше доста кисела по време на разходката, въпреки, че се опитвах да й бъда опора. Навръщане от парка с едно момиче от фитнеса се засякохме на светофара и се махнахме, при което тя се разяри от ревност и се скарахме пак, този път и двамата си крещяхме. Може би аз не трябваше да й отвръщам на крясъците, ама тогава ми кипна и на мен.
Следващите 2 седмици вече депресираните вкъщи бяха двама и прекарвахме минимално време заедно. Прочетох в интернет, че е добре да се даде пространство на другия в такива моменти, а и аз самия има нужда от уединение, тъй като вътрешно се чувствах подразнен от тези драми. Една нощ тя ми съобщи, че на другия ден се изнася и като цяло беше много студена и не искаше изобщо да говорим. Аз единствено я питах дали мога да направя нещо да размисли, тя отговори отрицателно и уважих желанието й да не дискутираме ситуацията, тъй като не ми е за първи път и само по погледа мога да преценя кога е безнадеждно. Цялата нощ ни беше сексуална, а на сутринта се изнесе като дори не каза чао и ме блокира във фейсбук. Никой от нас не е инициирал контакт оттогава. Не я искам обратно в никакъв случай, дори от един месец се виждам с нов човек, но ми се ще да разбера къде сгреших за да те стигне до това, тъй като тя не пожела да ми каже. Приятелите ми, които ни познават като двойка казват, че съм се отвървал за добро, но все пак са приятели и не знам доколкото може да са обективни, затова реших да питам тук.
