Паническо разстройство - 62

Аз в момента съм на ципралекс но само с него нещата не са ок .По същия начин съм като вас постоянно си мисля че ако излезна ще припадна и такива неща сега психиатърката ми включи сутрин половинка флуанксол следобед също половинка каза но аз съм решила от понеделник да го започна

Здравейте, преди време бях писала.
Страдам от тревожно разстройство.
Няколко години бях пила деанксит и бях почти напълно добре.
Миналата година го спрях рязко имах най различни физически симптоми.
20 дена искарах без хапчета, после отидох на психиатър и ми изписа золофт.
4 месеца го пих и започнах да ходя на психолог, с нейна помощ спрях золофт, защото исках да забременея.
Забременях много бързо, имах трудна бременност 3 пъти лежах в Аг болница за задържане, много ми беше трудно в болницата и ходенето на прегледи, защото най силна ми е тревожноста кат ходя на лекар. Успях да искарам бременноста без никакви лекарства за тревожното ми разстройство.
Спях си много добре, кат симптоми имах само лесно разтреперване на ръцете и понякога мускулни потрепвания, но не им обръщах внимание и си мислех как да износя бебето.
Радвах се, че мога без хапчета , макар че на всеки преглед на който ходих получавах сърцебиене, разтрепервах се, но кат излизах от лекар всичко минаваше.
След раждането обаче изпаднах в много голяма дупка.
Родих на 14 май, много се стресирах кат ми дадоха бебето в болницата.
Тревожноста много ми се вдигна след раждането, няколко дни след раждането имах мозъчна мъгла, за пръв път ми се случи и доста се уплаших.
Много ме плашат новите симптоми на тревожноста.
Добре, че живеем с родителите ми и сега майка много помага с бебето, направо без нея незнам какво щях да правя.
Изпаднах в депресия, от това че тревожноста много ми се вдигна и от това че, организма ми неиздържа на липса на сън и на физическо натоварване.
Отидох при психиатъра и му казах, че много ми се вдигна тревожноста и искам пак да пия золофт.
15 ден ми е днес на золофт, треперят ми краката, ръцете, имам потрепвания по тялото.
Много съм подтисната, все едно съм болна с тез физически оплаквания.
Немога да се зарадвам на бебето си, постоянно мисля, как ще се отърва от таз тревожност, много ми пречи това, че все едно физически съм болна, имала съм най различни симптоми.
Започнах пак да ходя при моята психоложка,
каза ми да не вярвам на мислите си.
В моята глава ми се въртят мислите, че зарад таз тревожнист, немога да си гледам бебето, немога да се справя с тревожноста, не съм добра майка, и се определям като болна, зарад физическите симптоми.
Знам че, ако ми намалее тревожноста и симптомите ще отшумят.
Много почнах да се отчайвам, как ще се отърва от това тревожно разстройство, а вече си имам и бебе, за което трябва да се грижа😒

Но пък аз наистина имам световъртеж замайване незнам флуанксола помага ли за тях

Belgin Mehmedova 660965, правила ли си снимка на прешлените на врата? Още бях на 23-24г, когато се бяха докарала до безпомощно състояние от тях...залитане, гадене, виене на свят. Сега ми се случва по цял ден да ми е замаяно и да ми се вие свят при калпава възглавница напр. В болницата ми казаха да изследвам по-обстойно видяното на снимката...оросяване, кръвоснабдяване, прищипване...може да е причина за доста състояния.

djuls86, само да ти кажа, че за детето няма по-добра майка от неговата! Независимо каква е тя в собствените си очи или очите на другите. Така, че си избий всякакви мисли дали си добра, колко си добра, ами си обичай детенцето и се съсредоточи върху него. Успокой се. Няма нищо по-естествено от майка с бебе. Защо се стресираш? Я гледай разни девойчета на по 12-13г. имат бебета, отглеждат си ги, стават големи и здрави хора, щастливи...а ти задълбаваш в някакви шашави мисли. Преди колко време роди? След раждането се получават страхотни хормонални бури...аз що рев изревах, че първите дни не си чувах бебето нощем, та мъжа ми будеше. Сега ми е смешно, ама ако не беше мъжа ми да ме успокои, сигурно щях да задълбая. Щом си била без хапчета и то по време на бременност, значи и сега можеш да пробваш да ги спреш, да не мислиш за тях. Но внимавай как ги спираш, все пак. Лекар да ти каже. Изследвай си хормоните, кортизола, витамините, снимай хипофизата. Отиди на невролог, търси причината. Ако не се открие- тогава вече мислете за хапчета. И пак да се върна на майчинството...запомни че ти винаги ще си слънцето в очите на детето ти и без да си перфектна. Само си го обичай и гледай със спокойствие. Пък след време и още едно детенце си имай...

Оф и за лекарите...сега обработвам баща ми, който установих, че се държи направо неадекватно при лекарите. В резултат му изписват хапчета за кръвно, защото кръвно, кардиограми...всичко е мазало на прегледа., а като започне лекарствата се влошава, пулсът му падна до 50, кръвно ниско...та, да не се отклонявам, ама лекарите са хората, които ще ни помогнат. Не  са там за да ни правят страшни неща и да ни наказват...трябва да сме щастливи, че имаме лекари, при които да отидем и да им кажем всичко честно, без да крием или премълчаваме, а те ще направят всичко правилно и необходимо за да ни помогнат. Да, сега болшинството са пълни боклуци, но тук-там останаха професионалисти със сърце и малък портфейл. Така, че с радост и щастие при лекарите. Кой друг, ако не те ще ни помогне със здравето?

Не съм правила много пъти съм била на невролог гледаше на доплер казва че е от тревожността ,освен да си направя сама

Здравейте, искам да ви споделя моята история. На 20 години съм. След 12 клас много исках да кандидатствам психология, направих го не бях приета, бях много разочарована. За да не загубя 1 година, кандидатствах във Варна с друга специалност, имаше близки неща до психологията. Казвах си, колко нали може да е трудно, ще се справя някак, досега съм имала високи оценки и така. Започна, първоначално беше добре, но след време ми ставаше тъжно, плачеше ми се. Но в началото на ноември 2022 към средата, събудих с една сутрин и ми беше много болно, сякаш имах треска, взех нурофен и тръгнах на лекции. Прибрах се за уикенда вкъщи, и просто не успях да спя, треперех. Мама ме заведе на лекар, даде ми алора и някакви добавки и така. Споделих на нашите, че май искам да се отпиша, но докато реша напълно минаха ден два, през тези дни, просто не можех да спя, треперех, плачех, повръщаше ми се дори ит мириса на храната не можех една хапка да изям и два пъти само леко повърнах сякаш. След като реших напълно да се отпиша, сякаш симптомите леко се подобриха, само остана притеснението, не исках да излизам вънка и никой да не ме пита нищо.. отидохме и на психиатър написа ми тритико и нещо друго, но не остана нужда да ги пия. Започнах работа, кандидатствах пак и с намесата на познати на баща ми, ме приеха. Всичко беше прекрасно, от една година имах и приятел, който ми беше толкова голяма подкрепа. Някак се напрягах малко да успявам все повече, и една сутрин пак в ноември станах сутринта имах коремни болки, изпих хапче първо не ми мина, после още едно и ми мина. Учих, подготвях се за презентация и бях доволна от деня си, леко нямах апетит. Онази вечер не мигнах… треперех, и не успях да заспя… сутринта отидох на силата с хапчета и мина някак презентацията. Не исках да ям нищо, повръщаше ми се от мириса на храната, не можех да спя, треперех, повръщах след храна, плачех, сърцето и стовахът ми се свиваха нямах никаква енергия. Започна кошмара, лекари, гастроентеролози, изследвания всякакви, ендоскопия… отидох и на психиатър в Търново имах диагноза тревожно- депресивно разстройство, каза ми, че това е защитен механизъм на тялото ми, за да ми даде причина реална, за да не се напрягам с многото учене.. както и да е не ми помогна много започнах да повръщам всяка сутрин и да ставам с коремни болки, беше ми трудно и да спя.. отидах на друг психиатър в Търговище д-р Рачев… в края на януари началото на февруари, даде ми дуласолан 30 мг, не знам дали действаше или не.. но имах замъглено мислене, не можех да се съсредоточа, това много ме напрягаше плачех.. всичко това.. нямах надежда, постоянно посещавах Рачев, добавяше махаше.. исках да се самоубия, от януари даже.. просто исках всичко да свърши.. не само аз, а хората всички около мен страдаха и не знаеха какво да направят… бях на ръба.. нямах сиили дори да говоря.. към края на март последно се разбрахме да пия 2 пъти дулосолан от 30 мг, една седмица и после забравях и ни ми беше добре да пия второто. Останах само на 1, можех да спя, всичко стана бавно, имах главаболие, но някак със сутрешни ставания и помаща на приятеля ми и повръщането и коремните болки сякаш отшумяха малко по малко, само главаболието остана… два месеца бях сравнително добре, само леки главоболия имах. До миналата седмица, понеделник изпих дуласолан, и си бях изгубила рецептата.. аз понякога пак забравях да го взема. 3-4 дена бях добре, петък ми се гадеше и повърнах два пъти после имах малко апетит и ядох.. не знаех дали и вирус или пак нещо се връща бях многоооо уплашена… ужасена… после не повърнах, но не ми се ядеше много и сутрините ми се гади не ми се яде и ми се плаче от това.. също от няколко сутрини насам се събуждам в 08:20 с някакво неспокойство и ми се плаче…посетих и психиатъра ми, каза, че още два месеца минимум трябва да продължа и да не спирам на своя глава… хора много ме е страх, че може да се върне нещо, живота ми беше ад… бях на ръба… треперя от страх, че пак може да се повтори… посещавах и психолог, от два месеца не съм.. ще започна пак… моля ви, имаше ли някой в моята ситуация…. Искам да чуя и вашето мнение.. искам само здрвето си… 😮💨

tridigi
Родих преди 1 месец, през бременноста си бях много добре, въобще не ми е минавало през акъла, че ще съм тъй кат родя.
От много години имам проблем с тревожноста, всичко започна след стрес на работа.
Най силна ми е тревожноста при ходене на лекар, зъболекар и при някои социални ситуации.
Много обичам да общувам с хора, но от както получих таз тревожност , много лесно се разтрепервам и от това ме е срам и се притеснявам.
А иначе на всипки казвам, че страдам от тревожност, че се разтрепервам.
Ходила съм много пъти на невролог, за треперенето и мускулните потрепвания, изтръпвания, парене казват че е на психична основа.
И наистина, когато съм по спокойна,симптомите отшумяват.
През бременноста имах гестационен диабет, ендоктинолог ми пусна хормони на щитовидната всичко беше наред.
След кат родих, получих мозъчна мъгла, и много се уплаших, после си втълпих, че зарад тревожноста и физическите ми симптоми немога да я гледам.
По точно си мисля, че кат се грижа за бебето се стресирвам и че много ще ми се повиши тревожноста и ще съм зле физически.
Преди да имам проблем с тревожноста, никога не съм мислила , че човек може да има най различни оплаквания от тревожност.
Преди да започна золофт, кат симптоми имах силна умора, изтощение, липса на концентрация и усещах че нервната ми система е превъзбудена, леки потрепвания имах.
Кат запопнах золофт се влоших, нали в началото при някои хора има влошаване.
Днес ми е 16 ден на золофт, доскоро сутрин изпитвах много силна тревожност, сутрин ревях.
Тез дни тез неща отшумяха, но сутрин се усещам подтисната.
Иначе се засилиха мускулните потрепвания, треперене и съм кат пияна.
И тез неща също ме тревожат, а знам че нетрябва.

Здравейте! От 30 г. страдам от депресия, като най- силна беше преди години. После се подобрих и заживях що- годе нормален живот. Но тя- депресията си е в мен, просто се опитвам да я контролирам. Пия деанксит и четвъртина клонарекс. Притесняват ме обаче физическите симптоми и най- вече стягане в гръдния кош и гърба, понякога с болки, а отскоро и изтръпване в ръцете.Какви са физическите симптоми при вас?

Физическите симптоми са безброй- замайване, световъртеж, потене, главоболие, мравучкане, умора, безсилие и т.н. Интересно ми е какво визирате под мозъчна мъгла-какво усещате?

Аз за пръв път получих мозъчна мъгла преди месец, след кат родих сигурно от стрес и това че неможах да спя няколко вечери.
И бях все едно спя в будно състояние, неможех да се концентрирам, изтощена, спеше ми се , за секунди неможех да се сетя примерно някой магазин къде се намира, все едно мозъка беше блокирал.
И кат прочетох в нета, пишеше че било мозъчна мъгла.

Belgin Mehmedova 660965 , правя упражнения за шийки прешлени, които намерих в нета, и много се подобрих от тях, което никак не очаквах. Не вярвах, че тези упражнения могат да ме направят бодра, да нямам световъртеж, замайване. Те са много в интернета и всичките са ефикасни.

Явно сме на вълна всички да си кажем Надявам се моя пост да ви даде надежда Ще гледам да съм колкото може лаконична, преди две години изживях първата си (осъзната) брутална паник атака, бях сигурна, че това е краят. Бях в колата, обърнах се към децата си (по това време на 3 и 5 години) и се сбогувах. Не им говорех, но сигурно погледът ми е казвал всичко. Извиних им се, че толкова рано ги напускам, пожелах им най-прекрасния живот, който биха си пожелали… Е, ето ме тук през одисеята на антидепресанти, успокоителни, 1 година ежедневна (без изключение) сутрешна  тахикардия с 130 пулс легнала или седнала, паник атаки, брутална хипохондрия, ежедневни изтръпвания, виене на свят, усещане за изгаряне по тялото, въпросното ужасно сърцебиене и куп още физиологични симптоми + пълна ментална дестабилизация, липса на каквато и да е самоувереност, страшни страхове, от разговор с хора, от вземане на решения, от пълен провал до смърт…. В момента не пия нищо, но ако трябва , ще започна, без да се замислям. Добре съм. Радвам се на децата си, радвам се на себе си… Усмихвам се на малките неща, както преди Това, което днес знам, е че трябва да съм винаги внимателна… към себе си Все още се уча да приемам слабите си моменти, все още се се уча да се обичам… все още на моменти се обаждат и физическите симптоми, но за щастие все по-рядко всичко съм изчела от този форум, смяла съм се и съм плакала с някои от вас, едва ли ще сме някога съвсем “нормални”  но има шанс, поне от време на време да живеем истински пълноценно не губете надежда, където и да сте по пътя, ето ме мен, жива, че и и даже щастлива и усмихната пожелавам на всички нас повече от тези емоции и съм безкрайно благодарна за съществуването на този форум ❤

Puke123, от това, което знам от детето е, че от тези вайпове 2 дръпвания за ужасно много...а ти ако си пушиш 10 дена... не знам. Или имаш системен опит с опиатите, или не си знаела къде си. Моят съвет е да спреш всякакви влияещи на мозъка неща, освен това, което лекар ти назначава. А и да му казваш честно всичко, което приемаш, както и ако имаш нужда да приемаш нещо.
Belgin Mehmedova 660965, обсъди го с лекар...аз не правя нещо, ако не намеря лекар "съмишленик". Но понеже лично аз се опитвам да отхвърля всички други причини и чак тогава да започвам въртележката с различни хапчета, затова и споделям при мен как е било. Вероятно, тогава, ако фармацията беше на сегашното ниво, директно щяха да ми кажат "бърнаут", депресия, тревожност и т.н., но за щастие се оправих с 20 дена лежане на тъмно, хапчета за разреждане на кръвта, тишина, никакви компютри, радио и телевизия. А после- процедури на врата в поликлиниката.

И като написах компютри....прочетете в нет-а изследванията за това как синята светлина влияе изключително силно на нервната система! При продължително излагане е направо фатална. Тя е в мониторите, телефоните, енергоспестяващите лампи, а вече и в уличните ЛЕД лампи. Имайте си едно наум.

A.mehmedova, Като те чета, направо късмет си извадила, че не си записала психология. Според мен това не е за всеки.
maca-niki2008, такива симптоми има и при съдечни проблеми, и при проблем с гръбнака...При мен това го имаше сега при проблемите с периферната нервна система и от там- със сърцето. Болката в гръдния кош, между гърдите, беше толкова силна, че не можех да се пипна...и бодежи в гърдите. Откакто започнах да пия лекарства за сърцето и изчезнаха симптомите. Ръцете ми изтръпват от шиповете на врата и смачканите прешлени...особено пролет, есен и зима. В момента борбата ми е да се стабилизирам със силна храна, психически и постепенно да спра назначената ми терапия...ще видим. Но поне нямам тези "схващания на гърба", бодежи в и около гърдите.
Цвета_М, хубаво е да се прочете нещо такова. Все така и по-добре да си! При мен още на първата тахикардия ми изписаха бета блокери...и сега, макар и в символична доза, си трая и ги пия. И ми е адски странно, как се оказва, че при много жени първата паник атака е, докато карат автомобил. Или аз си внушавам, или понеже при мен беше така и ми прави впечатление...

Tridigi, какъв е твоят проблем със сърцето? Каква диагноза? Защото аз от години си пия лекарства за високо кръвно, като някои от тях са и за сърце, пия Бизогама, неодипин ,тулура,  аторвистат за холестерола.ходих на кардиолог, моят л.л.е и кардиолог, гледа ми на ехограф сърцето и уж сърцето било добре, но аз имам и задух на моменти, но това също може да е от депресията, освен да ходя пак на друг кардиолог и на белодробен,защото имам проблеми и там. Диагнозата ми е хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Шипове във врата и гърба имам. Даже миналия месец бях в болница за плексит и сега хоря на физиотерапия.

maca-niki2008, диагнозата ми е, като твоята. Но пък всички смятат, че имам абсолютно здраво сърце...Обиколих доста кардиолози, защото винаги търся минимум 3 мнения. В крайна сметка от нерви за сърцето пия конкор  (блокира бета 1 и 2), предуктал (това, според мен, спря бодежите и болките), розвера ( от лошата диета съм вдигнала холестерола), за кръвно арета при нужда, и витамините, които не са в норма. В момента, от всичко което пия и правя съм с доста ниско кръвно и нисък пулс, та ми се иска да скоро да спирам терапията. Засега уж избягах от лекарствата на психиатъра ( диагнозата е паническо разстройство и епизодична пароксизмална тревожност), пък ще видим. В края на месеца пак ще правя пълни кръвни изследвания за да видим дали всичко, което беше извън норма вече е ОК. И при мен има дни, в които не поемам напълно въздух, и въздишам доста, когато се развълнувам от нещо. Ще трябва време за да се възстановя от този срив. И, да...трябва йога, упражнения, дишане...а така не обичам и не искам...още не мога да се наканя да ходя.