Успяхте ли да забравите и да продължите напред?

  • 5 947
  • 95
# 90
Много сме различни хората, една и съща ситуация всеки я отиграва по своя си начин. Щом не си реагирала веднага остро, безкомпромисно, ако искаш грубо  - каузата ти е загубена. Аз прекалих, признавам си, но го бях довела до здравословни проблеми вследствие на бесния скандал. Скъпата изчезна от града, децата нищо не разбраха. Това беше големият бонус. Разбрах, проследих, реших какво ще направя и кога, усмихвах се 4 дни докато му сервирах вечерята, (трудно ми беше да не му набия тенджерата в главата),  но нещата бяха или  - или. Сълзи и сополи имаше, но не от моя страна. Две години след това не можех да го гледам. Не знам какво значи да простиш, по- скоро продължаваш,  ако не си ревнива, като мен например. Лошото е, че после ще усетиш безразличието. След гнева, шока,  идва безразличието. Сега се питам дали си струваше? Не знам, честно,  не мога да ти отговоря. При това, аз получих онова, което ти много искаш,  извинението. Извиняваше се дълго време, казваше, че е най -  големият глупак, но не ми пукаше. Минаха много години, понякога се питам дали не трябваше въпреки всичко да му набия шута, дали пък не пропуснах възможността за нещо по - добро.
Помисли си добре, но спри с агонията, защото ще съсипеш и себе си,  и детето.
Виж целия пост
# 91
Много сме различни хората, една и съща ситуация всеки я отиграва по своя си начин. Щом не си реагирала веднага остро, безкомпромисно, ако искаш грубо  - каузата ти е загубена. Аз прекалих, признавам си, но го бях довела до здравословни проблеми вследствие на бесния скандал. Скъпата изчезна от града, децата нищо не разбраха. Това беше големият бонус. Разбрах, проследих, реших какво ще направя и кога, усмихвах се 4 дни докато му сервирах вечерята, (трудно ми беше да не му набия тенджерата в главата),  но нещата бяха или  - или. Сълзи и сополи имаше, но не от моя страна. Две години след това не можех да го гледам. Не знам какво значи да простиш, по- скоро продължаваш,  ако не си ревнива, като мен например. Лошото е, че после ще усетиш безразличието. След гнева, шока,  идва безразличието. Сега се питам дали си струваше? Не знам, честно,  не мога да ти отговоря. При това, аз получих онова, което ти много искаш,  извинението. Извиняваше се дълго време, казваше, че е най -  големият глупак, но не ми пукаше. Минаха много години, понякога се питам дали не трябваше въпреки всичко да му набия шута, дали пък не пропуснах възможността за нещо по - добро.
Помисли си добре, но спри с агонията, защото ще съсипеш и себе си,  и детето.

Хубаво казано. Когато го хванах веднага го изгоних, ама от раз - от днес за днес, влюбения боклук. Страдах, много страдах.... мина време....извинения, колко бил сгрешил, как не може без мен... След това уж простих /не, че някой ми происка прошка/, опитах се да продължим заедно, но не беше същото. След време го намразих, толкова го намразих, чак .... отвратих се от него...  Вече всичко приключи, платих си за това, че опитах да простя....
Виж целия пост
# 92
И това го има. Но в случая мъжът на авторката няма никакво намерение да се разкайва, съжалява, извинява. Та тя няма какво да прощава, а просто трябва да разбере, че той вече я е разказал.
Виж целия пост
# 93
Човекът има извънбрачна връзка - за жена му това е грешка, за него - не е. Ако продължава да бута в посока вселенско възмездие и търсене на извинение, може да чуе, че тяхната връзка е грешка, може и нещо за детето да да ѝ каже, ако е по-брутален и решен да я накара да си тръгне.

Относно тръгването - бих я посъветвала да опита да го накара той да си тръгне, да му изтъкне като довод колко излишно би било детето да си нарушава комфорта.
Виж целия пост
# 94
Какво тръгване бълнувате. Така както ги описва нещата авторката той ще доведе любовницата вкъщи и няма да му трепери окото.
Виж целия пост
# 95
Ключ по молба на автора.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия