Трябва ли при изневяра да простим заради семейството и детето,а не заради себе си?
Мислех си,че мога да простя ,да простя всичко заради детето и да продължа,но не мога да го направя заради себе си.
Лутам се и не мога да се справя с емоциите си.
Обичам съпругът си ,винаги съм имала очи само за него.Но това което ми причини ме срина до основи.Гневна съм,искам само да чупя и да крещя.Тъжна съм,плача всяка вечер след като детето заспи.Не мога да ям,не мога да спя.Дори не мога да се съсредоточа да работя.
Едната част от мен иска да си събера багажа,да взема детето и да му кажа: Край, до тук бях!Другата част от мен обаче, търси все още нежността и топлината му.Стоя и чакам всяка вечер да се прибере от работа и да каже съжалявам,сгреших и да ме прегърне.Оставам си с надеждата.
Защо продължавам да вярвам ,че той ще си признае,че е виновен?
Защо не мога да го намразя?
Как да продължа напред без да загубя себе си ?