Мамин син ли е?

  • 7 066
  • 123
# 90
Никой не попита дали мама  е доволна да и носят пране, или да прави закуски. Да и водят приятелки синовете с пренощуване.
Мамин ли е  ? Не зная. Може тя да е Синова.
Виж целия пост
# 91
Няма начин нормална майка на нормален син да приеме за нормално паразитът да си носи дрешките за пране, ако има работеща пералня вкъщи. Тя си го е отгледала такъв търтей. Щом още го търпи, значи й харесва.
Виж целия пост
# 92
Живяхме заедно година и половина, докато следвам. Като наближи завършването ми, той реши, че се отказва от компютрите и ще работи ремонтни дейности с баща си. И се върна в родния град. Аз останах в другия град, за да си довърша образованието и изпитите. Предстои и аз да се върна, защото там има повече възможности за работа като лекар. Отново ще сме заедно с него.
Относно моите родители, отношенията с тях са нормални, но те са образовани, не са така фиксирани върху мен, както неговите и си имат и собствен живот. Не се месят, не ми се обаждат да ми казват кое е женска работа и кое мъжка- както прави неговият баща. Как не трябвало той да готви и подобни...
А приятелят ми цялостно е добър човек, благ характер и няма лоши пороци. Единственото е тази зависимост от родителите. За работа- при тати, да му се изпраща храничка в кутийки от мама и на почивките с тях и прекарването на всеки уикенд с родителите. От петък до неделя си е там. Уж имало работа по дворчето, а там дори няма заленчуци- само райграс и няколко овошки. Беше ми предложил да живеем на горния етаж на село, но знаеше, че ще откажа и след това само е споменавал, но не е настоявал.
Вероятно аз съм лошата и неблагодарна и много жени биха се радвали да имат такъв спокоен мъж. Но на мен тези зависими отношения много ми бъркат в здравето. Сякаш не го виждам като човек, който може сам да се грижи за себе си, а винаги ще е по- лесно мама да го свърши и след време да се прехвърли на мен. Докато живяхме заедно не е имало големи драми от към това кой какво ще върши у дома, докато техните не взеха да се обаждат и месят кое е женско и кое мъжко. Понякога си мисля, че нямам място в такова "помашко" общество и може би нивото ни е доста различно. Вероятно ще има друга жена, която би била щастлива да живее в стаята от етажа на село и да е домакинята, която си бъде вкъщи и гледа децата. Просто аз с моето образование не мога да бъда тази жена за него и винаги ще се дразня, когато ме поставят в съответната рамка.
Когато го конфронтирах за тези мръсни дрехи, които се оказва, че днес пак й е занесъл да му бъдат изпрани, отговорът е, че не е моя работа. Че и той можел да изкаже много негативи за мен, да съм се фокусирала върху изпитите, да намеря по- добър и да съм бягала от него докато мога. Дори не смятам, че вижда проблем в себе си.
Идеята ми не е да го командвам и контролирам, а по- скоро да ми покаже, че може да бъде повече от дете на родителите си. Благодарна съм, че ги има тези хора и че му помагат, но сякаш искам да видя силата в него и мъжеството. Поемане на отговорност, грижа на първо място за себе си. Защото и моята професия изисква сила на личността и характера, за да успееш. И е добре партньора също да има тези характеристики. Може би просто сме несъвместими и от далечни светове и когато съм близо до завършване, това започва да личи още повече. Или съм прекалено дребнава. Наистина не мога да си дам сметка. А относно домашните задължения- на мен тези неща не са ми тежали да ги върша, докато бях студентка. Когато започна работа в кабинета, не знам как ще бъде.
Може би единствено имах нужда да споделя това, което е в главата ми постоянно и да го видя написано, за да успея да претегля кое е по- важно за мен и дали проблемите, които аз виждам са истински или плод на моята фантазия.
Виж целия пост
# 93
Живяхме заедно година и половина, докато следвам. Като наближи завършването ми, той реши, че се отказва от компютрите и ще работи ремонтни дейности с баща си. И се върна в родния град. Аз останах в другия град, за да си довърша образованието и изпитите. Предстои и аз да се върна, защото там има повече възможности за работа като лекар. Отново ще сме заедно с него.
Относно моите родители, отношенията с тях са нормални, но те са образовани, не са така фиксирани върху мен, както неговите и си имат и собствен живот. Не се месят, не ми се обаждат да ми казват кое е женска работа и кое мъжка- както прави неговият баща. Как не трябвало той да готви и подобни...
А приятелят ми цялостно е добър човек, благ характер и няма лоши пороци. Единственото е тази зависимост от родителите. За работа- при тати, да му се изпраща храничка в кутийки от мама и на почивките с тях. Беше ми предложил да живеем на горния етаж на село, но знаеше, че ще откажа и след това само е споменавал, но не е настоявал.
Вероятно аз съм лошата и неблагодарна и много жени биха се радвали да имат такъв спокоен мъж. Но на мен тези зависими отношения много ми бъркат в здравето. Сякаш не го виждам като човек, който може сам да се грижи за себе си, а винаги ще е по- лесно мама да го свърши и след време да се прехвърли на мен. Докато живяхме заедно не е имало големи драми от към това кой какво ще върши у дома, докато техните не взеха да се обаждат и месят кое е женско и кое мъжко. Понякога си мисля, че нямам място в такова "помашко" общество и може би нивото ни е доста различно. Вероятно ще има друга жена, която би била щастлива да живее в стаята от етажа на село и да е домакинята, която си бъде вкъщи и гледа децата. Просто аз с моето образование не мога да бъда тази жена за него и винаги ще се дразня, когато ме поставят в съответната рамка.
Когато го конфронтирах за тези мръсни дрехи, които се оказва, че днес пак й е занесъл да му бъдат изпрани, отговорът е, че не е моя работа. Че и той можел да изкаже много негативи за мен, да съм се фокусирала върху изпитите, да намеря по- добър и да съм бягала от него докато мога. Дори не смятам, че вижда проблем в себе си.
Идеята ми не е да го командвам и контролирам, а по- скоро да ми покаже, че може да бъде повече от дете на родителите си. Благодарна съм, че ги има тези хора и че му помагат, но сякаш искам да видя силата в него и мъжеството. Поемане на отговорност, грижа на първо място за себе си. Защото и моята професия изисква сила на личността и характера, за да успееш. И е добре партньора също да има тези характеристики. Може би просто сме несъвместими и от далечни светове и когато съм близо до завършване, това започва да личи още повече. Или съм прекалено дребнава. Наистина не мога да си дам сметка. А относно домашните задължения- на мен тези неща не са ми тежали да ги върша, докато бях студентка. Когато започна работа в кабинета, не знам как ще бъде.
Може би единствено имах нужда да споделя това, което е в главата ми постоянно и да го видя написано, за да успея да претегля кое е по- важно за мен и дали проблемите, които аз виждам са истински или плод на моята фантазия.

Охххх,авторке той "помак" ли е !!!!Бягай с мръсна газ от там ,а особено ти ако си християнка !Бившият ми беше помак и техните колкото и да казват че са Ок ,с това че съм от друг етнос лъжат .Може би ще вземат да те приемат ,ако вземеш да се молиш по пет пъти на ден ,както моята вече бивша свекърва се опитваше да ме накара .Аз като ги поканех на някой празник в църква ги беше гнус.Това за тях е нормална традиция , на мъжкото да се построй етаж отгоре и снахата да гледа свекървата в устата.А ,женското като се омъжи няма право на етаж отгоре защото той е чуждо.А,повярвай ми това ви стига да скъсате и да си угорчите живота като вашия живот се диктува от свекървата и свекара
А,ПРИ ТЯХ ТОВА Е ТРАДИЦИЯ!!!!!
Виж целия пост
# 94
Християни сме и двете семейства. Казвам, че държанието им е на такива. И фамилията им звучи леко помашки. Но уж не са. Само поведението им е. Бащата определя всичко. Майката няма право на мнение/образование, само на работа...
Не целя да обидя никого.
Виж целия пост
# 95
... да съм се фокусирала върху изпитите, да намеря по- добър и да съм бягала от него докато мога...

Той директно ти е казал, че не желае да е с теб, но чака ти сама да се сетиш да го оставиш на мира.
Виж целия пост
# 96
Този му отговор още повече ме обърква, защото открих фактура с капаро за пръстен в чантата му...
Виж целия пост
# 97
Голям автогол ще си вкараш, ако се омъжиш за него. Разкарвай го този льольо докато не е станало късно.
Виж целия пост
# 98
Може да е за майка му. Тя да няма скоро някоя кръгла годишнина?
Или да си е поръчал за себе си.
Изобщо защо му ровиш по чантите? Той знае ли, че ровиш?
Виж целия пост
# 99
Не съм ровила тайно, а пред него търсих ключ за мазето. Иначе нейният юбилей мина преди няколко месеца.
Виж целия пост
# 100
Помисли си добре какъв би бил животът ти, ако родиш дете от този човек. Ако сега не ти харесва намесата на родителите му (и с право), нали знаеш каква лудница ще бъде, ако имат внуче? Ще се побъркаш.
Виж целия пост
# 101
Т.е. той е видял, че си намерила бележката за капарото и изобщо не е реагирал? Но ти си мислиш, че ще ти предложи.
Въпросът е дали ти ще приемеш. Аз не бих. При такова разминаване на характерите и разбиранията.
Виж целия пост
# 102
Християни сме и двете семейства. Казвам, че държанието им е на такива. И фамилията им звучи леко помашки. Но уж не са. Само поведението им е. Бащата определя всичко. Майката няма право на мнение/образование, само на работа...
Не целя да обидя никого.
Имай в предвид че много помаци са се интегрирали и нищо чудно да са такива ,вече много малко ще срещнеш помак с помашко име
Виж целия пост
# 103
Момиче, гледай си изпитите и работата, не се занимавай с глупости. Търси човек на твоето ниво и с твоите ценности.
Виж целия пост
# 104
Определено сте несъвместими. А той отгоре всичко ти наглее. При него е ясно, хич не го интересува каква си, щото очаква да те натисне ти са се съобразяваш. Ама ти с кой акъл стоиш с такъв? Че и пръстена май обмисляш да приемеш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия