Уважавате ли родителите си?

  • 6 400
  • 151
# 120
Уважавам родителите си.Те ме направиха човека който съм вмомента.
Спомням си "гладните години"както ги нарича баща ми.Нямахме пари за хляб.Но аз гладна не останах.
Според съпругът ми обаче, те не ме уважават и най-вече баща ми не ме уважавал.
Преди една година баща ми остана без работа,единият от зимните месеци не им достигаха парите за сметките и им дадох на заем 200лв.,аз дори не исках да е заем,върнаха ми ги след два месеца.Според съпруга ми това било неуважение към мен.Неуважение било родителите да искали пари от дъщеря си.
Неуважение било, че се случва да забрави да се обади на някой от празниците.Никога не съм държала да ми звънят да ме поздравяват по празници.За мен е важно ако в 1ч през нощта звънна на баща ми и му кажа "Има проблем ела",да запали колата веднага и да дойде.И го е правил.
Според вас това неуважение ли е ?Вие какво приемате като уважение към вас от страна на родителите?

Считам, че идеализираш родителите си. Да не се чуете на празник, пък много да се уважавате, значи все пак има нещо. Гледах едно предаване по ТЛС млад мъж все разказва на приятелката си за страхотните си родители, обаче идва брат му на гости живеещ далече и докато си говорят вечерта той разказва точно обратното. Приятелката му е озадачена и когото остават сами, тя започва да го разпитва. Дават как мъжът става рано сутринта и тича, объркан, неориентиран и обяснението е, че всъщност това е някакъв механизъм на психиката за съхранение и брат му е прав.  Подобно нещо слушах и от Аида Марковска, родов терапевт която казва, че идват при нея и казват примерно баба ми беше страхотна, добра и като разравят семейната история изникват неща във взаимоотношенията и бабата се оказва не толкова добра.
Виж целия пост
# 121
Уважавам родителите си.Те ме направиха човека който съм вмомента.
Спомням си "гладните години"както ги нарича баща ми.Нямахме пари за хляб.Но аз гладна не останах.
Според съпругът ми обаче, те не ме уважават и най-вече баща ми не ме уважавал.
Преди една година баща ми остана без работа,единият от зимните месеци не им достигаха парите за сметките и им дадох на заем 200лв.,аз дори не исках да е заем,върнаха ми ги след два месеца.Според съпруга ми това било неуважение към мен.Неуважение било родителите да искали пари от дъщеря си.
Неуважение било, че се случва да забрави да се обади на някой от празниците.Никога не съм държала да ми звънят да ме поздравяват по празници.За мен е важно ако в 1ч през нощта звънна на баща ми и му кажа "Има проблем ела",да запали колата веднага и да дойде.И го е правил.
Според вас това неуважение ли е ?Вие какво приемате като уважение към вас от страна на родителите?
Зависи какъв е празникът. За мен е редно по-младите, да честитят на по-възрастните. Ако е рожден ден или имен ден на някой от вашето семейство и не се е обадил, приемете, че човекът е имал проблем и е пропуснал.
 И не смятам, че не е уважително родител при нужда/случило се е еднократно/ да потърси парична помощ от детето си.  Аз в момента се грижа да подпомагам финансово майка ми и баща ми, защото с техните пенсии не могат да изкарат месеца, предвид разходите за лекарства и комунални плащания.
Виж целия пост
# 122
Уважавам родителите си.Те ме направиха човека който съм вмомента.
Спомням си "гладните години"както ги нарича баща ми.Нямахме пари за хляб.Но аз гладна не останах.
Според съпругът ми обаче, те не ме уважават и най-вече баща ми не ме уважавал.
Преди една година баща ми остана без работа,единият от зимните месеци не им достигаха парите за сметките и им дадох на заем 200лв.,аз дори не исках да е заем,върнаха ми ги след два месеца.Според съпруга ми това било неуважение към мен.Неуважение било родителите да искали пари от дъщеря си.
Неуважение било, че се случва да забрави да се обади на някой от празниците.Никога не съм държала да ми звънят да ме поздравяват по празници.За мен е важно ако в 1ч през нощта звънна на баща ми и му кажа "Има проблем ела",да запали колата веднага и да дойде.И го е правил.
Според вас това неуважение ли е ?Вие какво приемате като уважение към вас от страна на родителите?
Зависи какъв е празникът. За мен е редно по-младите, да честитят на по-възрастните. Ако е рожден ден или имен ден на някой от вашето семейство и не се е обадил, приемете, че човекът е имал проблем и е пропуснал.
 И не смятам, че не е уважително родител при нужда/случило се е еднократно/ да потърси парична помощ от детето си.  Аз в момента се грижа да подпомагам финансово майка ми и баща ми, защото с техните пенсии не могат да изкарат месеца, предвид разходите за лекарства и комунални плащания.


Става въпрос за рожденият ми ден.Баща ми не се обади на деня,а на следващият ден.
За мен не е неуважително това.
Родителите на мъжът ми пък държат да си честитим всички празници,вкл.национални празници.Постоянно се пращат картички по фейсбук.За мен това вече е прекалено.
Виж целия пост
# 123
Уважавам родителите си.Те ме направиха човека който съм вмомента.
Спомням си "гладните години"както ги нарича баща ми.Нямахме пари за хляб.Но аз гладна не останах.
Според съпругът ми обаче, те не ме уважават и най-вече баща ми не ме уважавал.
Преди една година баща ми остана без работа,единият от зимните месеци не им достигаха парите за сметките и им дадох на заем 200лв.,аз дори не исках да е заем,върнаха ми ги след два месеца.Според съпруга ми това било неуважение към мен.Неуважение било родителите да искали пари от дъщеря си.
Неуважение било, че се случва да забрави да се обади на някой от празниците.Никога не съм държала да ми звънят да ме поздравяват по празници.За мен е важно ако в 1ч през нощта звънна на баща ми и му кажа "Има проблем ела",да запали колата веднага и да дойде.И го е правил.
Според вас това неуважение ли е ?Вие какво приемате като уважение към вас от страна на родителите?
От гледна точка на енергетиката, мъжът ти е прав - потоците вървят от предците към потомците, никога обратно. Ти си жена и това е чисто пилеене на ресурс. Ти си родена от своите родители без да искаш и задоволяваш техните потребности да бъдат родители. Когато ти имаш деца, насочваш енергията си към тях. Ако се раздвоиш, се превръщаш в родител на родителите си и от това губи потомството. От гледна точка на хуманизма и християнските ценности, нещата изглеждат по друг начин. Всеки има право да разбира нещата по своя начин.
Виж целия пост
# 124
Да дадеш пари на родителите си при нужда не смятам, че е нередно. Няма да ги оставиш гладни, я. Да не ти честитят рожден ден (или ти на тях) или друг празник е проява на неуважение. Освен ако няма основателна причина за пропуска. А мъжът как се държи с родителите си, те с него?
Виж целия пост
# 125
Да дадеш пари на родителите си при нужда не смятам, че е нередно. Няма да ги оставиш гладни, я. Да не ти честитят рожден ден (или ти на тях) или друг празник е проява на неуважение. Освен ако няма основателна причина за пропуска. А мъжът как се държи с родителите си, те с него?
Не знам кои ще са тези родители, здрави и прави, които ще се оставят на подаянията на децата си. Да, всеки има трудни моменти. Но да си родител е отговорност, която сам си си определил и може да си позволиш да се огънеш точно преди финала. В останалите случаи не товариш децата си, не им вменяваш усещане за синовен дълг и не ги отклоняваш от пътя им да си гледат своя живот и поколението, което са създали. От гледна точка на децата нещата са различни. Не може да отречем, че има и пораснали хора, които са си останали с детските настройки. От там идват и обърканите отношения.
Виж целия пост
# 126
Познавам много възрастни хора, които приемат пари от деца и внуци, дори разчитат на тях основно. Не знам колко е редно, но е често срещано.
Виж целия пост
# 127
Познавам много възрастни хора, които приемат пари от деца и внуци, дори разчитат на тях основно. Не знам колко е редно, но е често срещано.
Говориш за пари. Аз говоря за малко по-различни неща. Парите са нещо, което всеки, който ги има, решава как да похарчи. Очевидно парите, които отиват за възрастните, не са чак такъв незаменим ресурс за младите и не ощетяват по никакъв начин децата им. Защото, ако ги ощетяваха, нещата щяха да изглеждат различно.

Да, има възрастни болни хора, които се нуждаят от скъпо лечение, от което няма как да бъдат лишени. Тогава потомството има ресурса - младостта и здравето и се справя някак си. Да, биха могло да го прави и по-добре, но в момента е на това положение и няма особен избор.

Има и деца, които боледуват, но и цялата рода да тръгне да подкрепя семейството, което става много често, пак може да се окаже, че няма положителен изход и лечение на болестта, а само подобряване на стандарта на живот на болното дете.

Тук не говорим за такива случаи, а за здрави и прави родители, на които е дадена еднокранта малка сума  в момент на затруднение. Родителите би следвало да я възстановят при първа възможност. Първо, защото е еднократна и второ, защото е малка. А децата имат пълното право да откажат да си я вземат, ако в дадения момент са им били вповече. Това е моята гледна точка. Не казвам, че е трябва да е приета от всеки.
Виж целия пост
# 128
Разбира се, че не е неуважение да подпомогнеш родителите си със заем. Откъде накъде изобщо ще се категоризира с тази дума, неуместно е. Щом имат нужда хората, естествено е да се обърнат към най-близките си, в случая ти. Освен това страшно много хора подпомагат родителите си финансово, не вярвам мъжъг ти за пръв път да го чува. Неуважение е по-скоро че ти прави рекламации, задето със своите пари си дала заем на родителите си.

За празниците съм със специфично мнение, аз самата имам бяло петно по отношение на всякакви празници, в семейството май всички сме небрежни по отношение на сакралните дати. Да, знам, че има хора с тефтери и начини да се напомнят, но мен това ме затормозява, а още повече ме затормозяват дежурните по презници, които сън не ги хваща да честитят всички празници на близки и далечни познати. Толкова е укорително, че не можеш да отвърнеш със същото, защото Те дебнат, че се и сърдят, ако не ги поздравиш.

С други думи, голям праз, че забравят празници, просто има такива хора.
Виж целия пост
# 129
Не знам кои ще са тези родители, здрави и прави, които ще се оставят на подаянията на децата си. Да, всеки има трудни моменти. Но да си родител е отговорност, която сам си си определил и може да си позволиш да се огънеш точно преди финала. В останалите случаи не товариш децата си, не им вменяваш усещане за синовен дълг и не ги отклоняваш от пътя им да си гледат своя живот и поколението, което са създали. От гледна точка на децата нещата са различни. Не може да отречем, че има и пораснали хора, които са си останали с детските настройки. От там идват и обърканите отношения.

Май нямаш родители пенсионери на 80 години. Пенсиите не стигат за извънредни разходи и се налага да им се помага. И финансово, и организационно, и логистично... И не виждам нищо ненормално да им се помага. Пък ако някой е много дребнав нека не забравяме, че и в повечето случаи все пак когато си замине възрастният човек той оставя наследство, което пак в повечето случаи е повече от помощта.
Виж целия пост
# 130
Аз лично не се засягам, ако близък забрави мой празник. Но винаги са ми били странни хора, които не могат да запомнят няколко дати. Сякаш е нещо много сложно при все, че помним всевъзможни глупости.
Виж целия пост
# 131
Някои от вас пишат, сякаш цял живот ще са млади, здрави и заможни. Е де наистина да беше така...
Виж целия пост
# 132
Разбира се, че не е неуважение да подпомогнеш родителите си със заем. Откъде накъде изобщо ще се категоризира с тази дума, неуместно е. Щом имат нужда хората, естествено е да се обърнат към най-близките си, в случая ти. Освен това страшно много хора подпомагат родителите си финансово, не вярвам мъжъг ти за пръв път да го чува. Неуважение е по-скоро че ти прави рекламации, задето със своите пари си дала заем на родителите си.

За празниците съм със специфично мнение, аз самата имам бяло петно по отношение на всякакви празници, в семейството май всички сме небрежни по отношение на сакралните дати. Да, знам, че има хора с тефтери и начини да се напомнят, но мен това ме затормозява, а още повече ме затормозяват дежурните по презници, които сън не ги хваща да честитят всички празници на близки и далечни познати. Толкова е укорително, че не можеш да отвърнеш със същото, защото Те дебнат, че се и сърдят, ако не ги поздравиш.

С други думи, голям праз, че забравят празници, просто има такива хора.

Неуважение било моите родители  да ми искат пари.А уважение било той да плаща сметките  на прабаба си,тъй като неговите родители отказаха.
За моите 30+ години това е първият път в който са ме помолили да им помогна финансово.Не исках да ми връщат парите ,но баща ми държеше и още след два месеца ми ги върна.
Относно празниците както казах неговите родители са точно от този тип който ти описваш с тефтерите и сън не спят да ти честитят баба Марта например.
Ако пропусна да честитя и му дуднат на него и после той се обръща и казва :е,ти не се ли сети, че днес е баба Марта,да се обадиш на майка ми да и честитиш.
А в същото време те веднъж не са звъннали на сватовете си (моите родители )да честитят нечий рожден ден.
Мъжът ми на майка си праща цветя за 8ми март,ама казва: Е,на майка ти защо да й пращам?
Виж целия пост
# 133
На мен това ми е изключително досадно. Лични празници да си честитим - ок, но цупенето за Баба Марта (в случая свекърва ми е така) и разни други такива... ужасно е.
Виж целия пост
# 134
Въобще как траеш мъжът ти да коментира родителите ти? Аз не бих го допуснала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия