Спомням си "гладните години"както ги нарича баща ми.Нямахме пари за хляб.Но аз гладна не останах.
Според съпругът ми обаче, те не ме уважават и най-вече баща ми не ме уважавал.
Преди една година баща ми остана без работа,единият от зимните месеци не им достигаха парите за сметките и им дадох на заем 200лв.,аз дори не исках да е заем,върнаха ми ги след два месеца.Според съпруга ми това било неуважение към мен.Неуважение било родителите да искали пари от дъщеря си.
Неуважение било, че се случва да забрави да се обади на някой от празниците.Никога не съм държала да ми звънят да ме поздравяват по празници.За мен е важно ако в 1ч през нощта звънна на баща ми и му кажа "Има проблем ела",да запали колата веднага и да дойде.И го е правил.
Според вас това неуважение ли е ?Вие какво приемате като уважение към вас от страна на родителите?
Считам, че идеализираш родителите си. Да не се чуете на празник, пък много да се уважавате, значи все пак има нещо. Гледах едно предаване по ТЛС млад мъж все разказва на приятелката си за страхотните си родители, обаче идва брат му на гости живеещ далече и докато си говорят вечерта той разказва точно обратното. Приятелката му е озадачена и когото остават сами, тя започва да го разпитва. Дават как мъжът става рано сутринта и тича, объркан, неориентиран и обяснението е, че всъщност това е някакъв механизъм на психиката за съхранение и брат му е прав. Подобно нещо слушах и от Аида Марковска, родов терапевт която казва, че идват при нея и казват примерно баба ми беше страхотна, добра и като разравят семейната история изникват неща във взаимоотношенията и бабата се оказва не толкова добра.