Уважавате ли родителите си?

  • 6 626
  • 151
# 45
Като родител бих се притеснила, ако се окаже, че детето ми просто ме уважава. Уважение се дава и на не толкова близки хора.

Да, аз уважавам родителите си. Ценя много баба си и дядо си. Това са хората, които са ме подкрепяли безусловно.
Виж целия пост
# 46
Не. И не ги обичам също. Нападайте ме колкото искате. Нямам хубави спомени с тях, само кошмарни. Не го приемайте като оплакване от моя страна или комплекси някакви - няма такова нещо. Благодарение на всичко, което не бяха в този живот, аз се амбицирах и надхвърлих и мечтите си даже. Но не ги усещам близки и не съм привързана към тях, понеже не са имали душа за мен. Не мога да заповядам на сърцето си, то само си пуска тази бариера за двамата, нищо не мога да направя. Безотговорни хора са, егоисти, а за мен това не е правилно. Постъпките им спрямо мен са непростими, а дори не съжаляват. Помагала съм им, сигурно винаги ще им помагам, когато имат нужда, но от съжаление, не от обич, а това е различно. Не може някой постоянно да ти е нанасял удари и да го обичаш, помниш тези очи и тези гласове с лошо.  Колкото до децата, те са много умни и се справят чудесно и сами с определянето на стойността на хората като цяло, не само на роднините. Няма нужда някой да им казва нещо, и сами виждат кой колко струва.
Виж целия пост
# 47
Уважавам всички хора - независимо дали са ми родители, приятели, колеги, непознати в метрото. На това уча и сина си.
Чак пък всички хора...Серийни убийци, изнасилвачи, престъпници, наркодилъри и да не продължавам, не заслужават никакво уважение. И като цяло възпитанието и уважението са различни неща. "Уважение означава положителни чувства, засвидетелстващи висока оценка и почит към човек или група, общност, нация"
Виж целия пост
# 48
Rumi, аз не те съдя, разбирам те. Аз също помагам по-скоро заради себе си и собствената си съвест, не от обич, за съжаление.
Виж целия пост
# 49
Уважение се заслужава, а не дава по презумпция защото някой ти е роднина. Моите родители са загубили уважението ми много отдавна. Така са си постлали, на това са легнали.
Старая се да се поуча от техните грешки и съм съвсем различен тип родител.
Виж целия пост
# 50
Знаете ли, че уважението към вашите родители е основният критерий за това дали ще ви уважават децата ви? Не, не е кръгова икономика или черна магия, просто правило на живота. Дали вярвате и вие в това? Как можем да поправим грешките си в тази насока и да започнем отначало да градим отношенията си?
Не съм чела цялата тема.
Не, не мисля, че има такова правило. Уважението не е даденост и не всеки го заслужава. Ако ти уважаваш децата си, ще получиш уважението им. А ако твоите родители не са заслужили уважението ти, много ясно, че не им го дължиш.
Виж целия пост
# 51
Не просто уважавам майка ми, а я поставям на пиедестал.
Когато разбрах, че баща ми е починал, абсолютно нищо не ми трепна. Непознат човек, никога не е бил фактор в живота ми. Който каквото си е надробил...
Виж целия пост
# 52
Не. И не ги обичам също. Нападайте ме колкото искате. Нямам хубави спомени с тях, само кошмарни. Не го приемайте като оплакване от моя страна или комплекси някакви - няма такова нещо. Благодарение на всичко, което не бяха в този живот, аз се амбицирах и надхвърлих и мечтите си даже. Но не ги усещам близки и не съм привързана към тях, понеже не са имали душа за мен. Не мога да заповядам на сърцето си, то само си пуска тази бариера за двамата, нищо не мога да направя. Безотговорни хора са, егоисти, а за мен това не е правилно. Постъпките им спрямо мен са непростими, а дори не съжаляват. Помагала съм им, сигурно винаги ще им помагам, когато имат нужда, но от съжаление, не от обич, а това е различно. Не може някой постоянно да ти е нанасял удари и да го обичаш, помниш тези очи и тези гласове с лошо.  Колкото до децата, те са много умни и се справят чудесно и сами с определянето на стойността на хората като цяло, не само на роднините. Няма нужда някой да им казва нещо, и сами виждат кой колко струва.

Изобщо не те нападам, напротив. И аз съм така с моята майка. Не я обичам и не я уважавам. Поддържам някакви отношения но не заради нея че го заслужава а заради съвестта ми. Това е цялата работа.
Заради нея взимам Анти депресанти и имам сериозно психически проблеми но тя дори не го осъзнава и се смята за най добрата майка под слънцето. Но това е нормално при токсични хора.

Да, ако и трябва помощ, аз ще помогна но дотам.
Виж целия пост
# 53
Не ги уважавам. Това се заслужава, а не се полага. Цял живот са ме мачкали и са ме пълнили с комплекси уж "за мое добро". Накрая се превърнах в неуверен и нестабилен възрастен, нещо за което според тях пак аз бях виновна.
Виж целия пост
# 54
Не ги уважавам. Това се заслужава, а не се полага. Цял живот са ме мачкали и са ме пълнили с комплекси уж "за мое добро". Накрая се превърнах в неуверен и нестабилен възрастен, нещо за което според тях пак аз бях виновна.

Оффф това “всичко е за твое добро”
И “всеки родител иска най доброто за детето си”

Е пълен булшит.

Само ще кажа, като доста краен пример
Йозеф фрицл, от Австрия, затворил собствената си дъщеря 24 години в мазето и е направил 7 деца с нея, също казал пред съда после: “ами аз направих всичко това, защото исках най доброто за дъщеря си, като всеки баща”
Дрън дрън, абсолютно психическо отклонение.
Това естествено краен вариант.

Което искам да кажа е че: един баща или майка може да си мисли че прави май доброто за детето си, а действително да се окаже тотално обратното.
Виж целия пост
# 55
Което искам да кажа е че: един баща или майка може да си мисли че прави май доброто за детето си, а действително да се окаже тотално обратното.

Това е безспорен факт, но не значи, че родителят не е имал добри намерения. Например практиката да се повиват стегнато бебетата. Правено е с най-добрите намерения да не им се изкривят краката, но всъщност е водело до луксация на ставите. Или майка ми, която от много лекуване с капки за нос ми съсипа носната лигавица. Или друга я натиснали да се омъжи за да не се посрами пред хората и да си провали живота. Много примери има на лош резултат с добри намерения.
Виж целия пост
# 56
Това с омъжването не е от добри намерения към дъщерята, а от притеснение да не ги одумват хората каква разхайтена дъщеря имат. Само казвам.
Виж целия пост
# 57
Много болна тема. Уважавам, но с дистанция, разговорите не водят до нищо конструктивно, дори отричане на очевидни факти. Доста неща съм прочела по темата включително, че ние избираме в какво семейство и родители да се родим, уроците които получаваме от това и т.н. Факт е, че тези отношения много болят, но родителите са едни. Решението не е да се прекъсне контакта с тях, от духовна гледна точка ние сме свързани с тях каквото и да стане, може да няма контакт и някой да ти каже не ми пука, обаче това реално не е така. Някой беше написал тук във форума, че в Библията пише уважавай родителите, но защо не пише уважавай децата. Рядко детето е причина да се стигне до лоши отношения според мен, общо взето всичко започва от родителя в повечето случай, от детството и т.н.  Да има свестни родители и дете тръгнало по пътя на дрогата и какви ли не примери могат да се дадат, но истината е, че когато дойде едно невинно, чисто дете на този свят и се сблъска с лошо отношение, това остава за цял живот. Каквото и да стане, трябва да има уважение, макар, че за мен има непростими неща и родителя не се променя и осъзнава, за да се хармонизират отношенията, а напротив заема отбранителна позиция в стил, ако не бях аз, ако.....
И аз съм чела, че всеки родител дава най-доброто на което е способен, но реалността за мен е друга.
Освен това родовата система е свързана система, не случайно се казва до девета колно, и тези отношения се отразяват в поколенията, те са в нас и се предават нататък. Ако може да се преодолее, преработи но трябва усилие от всички. Иначе много родители имат най-добри намерения, като например да кове дъщеря ги, че този не е за нея, онзи не е за нея и да я оставиш стара мома без поколение, да сигурно са били добри намеренията. Затова децата трябва да се оставят да следват пътят си, да не меси родителя след определена възраст, да е добронамерен и дава безусловна любов, а най-важното е да се "мери" приказките от ранна възраст на детето, защото тези думи имат невероятна сила и отражение в живота на всеки.
Виж целия пост
# 58
Това с омъжването не е от добри намерения към дъщерята, а от притеснение да не ги одумват хората каква разхайтена дъщеря имат. Само казвам.

Или пък обратното - да не харесваш нито един партньор на детето си. После като остане сам/сама и без деца воя е голям.
Виж целия пост
# 59
Това с омъжването не е от добри намерения към дъщерята, а от притеснение да не ги одумват хората каква разхайтена дъщеря имат. Само казвам.

И това го има, но и мома с лошо име после не може никога да се омъжи. Така е било някога и родителите са треперели да не им излезе такова има на дъщерите. Затова са ги и женили рано.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия