Здравейте и от мен!
Реших да пусна нова тема,защото другите теми с подобни “оплаквания” са от преди години.
Пише Ви една обезпокоена майка .
Имам дъщеричка точно на две години.
Започна да посещава ясла от преди няколко седмици. За сега е до обяд . Не е отделяна до сега ,гледала съм си я само аз ,много привързана е към мен.
Нормално,доста плаче в яслата ,но я успокояват ,прегръщат ,започва да свиква и да се заиграва понякога .
Проблемът дойде преди 4 дни със едно зверско пищене малко след като заспа вечерта(може би два часа по-късно) .
Опитах се да я успокоя ,да я гушна ,да и говоря тихо ,нищо не помага. Крещя ,рита и говори несвързани неща почти 30 минути ,накрая явно осъзна какво се случва и заспа .
Снощи пак се случи същата история на два пъти . Малко след заспиване стана със страшен рев , говори някакви неща че ме няма ,че иска сок,че кучето бяга и други . Едва я успокоих ,заспа ,след час пак се събуди неутешима . Иска да бяга по стаите ,да отваря вратите ,объркана е. Опитвам се да не й говоря ,само да я успокоя ,но не се получава . Принудих се да светна лампата ,да я седна срещу мен и да й покажа ,че съм аз ,да ме види,да се свести малко. Имам чувството ,че това помогна ,защото се поуспокои след това .
Изключвам това нещо да я боли,да е гладна ,жадна и тн ,питам я дали иска водичка,казва да,после при даването на шишето пак започва пищене и крещене : Не искам ,махай го …
Прочетох ,че най-вероятно става въпрос за нощни терори . Отдавам го на новия период в яслата и на евентуалния стрес без мен .
Сутрин се събужда сякаш нищо не е станало, комуникира си ,играе си . Е..естествено ,малко недоспала и мрънкаща ,но при условие ,че не е спала през цялата вечер …мисля ,че е нормално. Усещам понякога обаче ,един страх да ме изпусне от поглед . Дори като отида в тоалетната взе да ме търси и да става страхлива да не ме изгуби.
Много съм объркана ,тъжно ми е ,рева постоянно, не знам дали постъпвам правилно. Обвинявам се ,че не съм добра майка . Мога да си я гледам вкъщи, но уж за нейно добро я записах , да има повече контакти , разнообразие от игри и тн .
Частна е яслата и групата е малка …
Говорих с детска психоложка ,каза в никакъв случай да не я спирам от яслата ,нуждаела се от контакти в тази възраст ,период е ,нормално е ,изживявяла ги е нещата и щяло да отмине .
Моля Ви,някоя от Вас минавала ли е през подобно нещо? Ще се радвам да споделите . Страх ме е да не би този стрес да вземе да повлияе и на дневното и състояние и изобщо на нейната психика като цяло. 🥺
Да я спра ли от яслата ,да продължава ли? Плюсове ,минуси…? Тези въпроси ме измъчват доста последните дни и искам да прочета и други мнения на по-опитни майки.
На ръба на силите съм си…старая се да не показвам ,че ми е тъжно и мисля постоянно ,но не се получава вече . Да го гледаш как реве и как повтаря ,че мама я няма и чао-чао мамо ,мама ще дойде ,ще дойде и тн (и неща ,които сме говорили преди яслата) ,а ти да си срещу нея през нощите ми къса сърцето.
Благодаря Ви предварително ,че ме изчетохте и на тези ,които ще споделят мнения. 🙏
Виж целия пост
Реших да пусна нова тема,защото другите теми с подобни “оплаквания” са от преди години.
Пише Ви една обезпокоена майка .
Имам дъщеричка точно на две години.
Започна да посещава ясла от преди няколко седмици. За сега е до обяд . Не е отделяна до сега ,гледала съм си я само аз ,много привързана е към мен.
Нормално,доста плаче в яслата ,но я успокояват ,прегръщат ,започва да свиква и да се заиграва понякога .
Проблемът дойде преди 4 дни със едно зверско пищене малко след като заспа вечерта(може би два часа по-късно) .
Опитах се да я успокоя ,да я гушна ,да и говоря тихо ,нищо не помага. Крещя ,рита и говори несвързани неща почти 30 минути ,накрая явно осъзна какво се случва и заспа .
Снощи пак се случи същата история на два пъти . Малко след заспиване стана със страшен рев , говори някакви неща че ме няма ,че иска сок,че кучето бяга и други . Едва я успокоих ,заспа ,след час пак се събуди неутешима . Иска да бяга по стаите ,да отваря вратите ,объркана е. Опитвам се да не й говоря ,само да я успокоя ,но не се получава . Принудих се да светна лампата ,да я седна срещу мен и да й покажа ,че съм аз ,да ме види,да се свести малко. Имам чувството ,че това помогна ,защото се поуспокои след това .
Изключвам това нещо да я боли,да е гладна ,жадна и тн ,питам я дали иска водичка,казва да,после при даването на шишето пак започва пищене и крещене : Не искам ,махай го …
Прочетох ,че най-вероятно става въпрос за нощни терори . Отдавам го на новия период в яслата и на евентуалния стрес без мен .
Сутрин се събужда сякаш нищо не е станало, комуникира си ,играе си . Е..естествено ,малко недоспала и мрънкаща ,но при условие ,че не е спала през цялата вечер …мисля ,че е нормално. Усещам понякога обаче ,един страх да ме изпусне от поглед . Дори като отида в тоалетната взе да ме търси и да става страхлива да не ме изгуби.
Много съм объркана ,тъжно ми е ,рева постоянно, не знам дали постъпвам правилно. Обвинявам се ,че не съм добра майка . Мога да си я гледам вкъщи, но уж за нейно добро я записах , да има повече контакти , разнообразие от игри и тн .
Частна е яслата и групата е малка …
Говорих с детска психоложка ,каза в никакъв случай да не я спирам от яслата ,нуждаела се от контакти в тази възраст ,период е ,нормално е ,изживявяла ги е нещата и щяло да отмине .
Моля Ви,някоя от Вас минавала ли е през подобно нещо? Ще се радвам да споделите . Страх ме е да не би този стрес да вземе да повлияе и на дневното и състояние и изобщо на нейната психика като цяло. 🥺
Да я спра ли от яслата ,да продължава ли? Плюсове ,минуси…? Тези въпроси ме измъчват доста последните дни и искам да прочета и други мнения на по-опитни майки.
На ръба на силите съм си…старая се да не показвам ,че ми е тъжно и мисля постоянно ,но не се получава вече . Да го гледаш как реве и как повтаря ,че мама я няма и чао-чао мамо ,мама ще дойде ,ще дойде и тн (и неща ,които сме говорили преди яслата) ,а ти да си срещу нея през нощите ми къса сърцето.
Благодаря Ви предварително ,че ме изчетохте и на тези ,които ще споделят мнения. 🙏
