Проблем при отглеждането на бебе

Проходилка, бънджи, люлка?

Здравей, мила!Много добре те разбирам. В същото положение съм. И моята бебка е на 8 месеца и е някакъв ад. Таткото работи ужасно много и аз от раждането си я отглеждам сама. Таткото като си дойде я взима и си играят доста, но през цялото време търси мен, трябва да ме вижда, само да стана, без да съм излязла от стаята започва да плаче. Таткото ме съветва да я оставям да си поплаква по-мъничко. Защото аз не я оставям гък да каже. Уж плаче и като я взема на ръце, млъква на секундата. Нямам никаква идея как ще се справя. Точно и за това реших да си направя профил тук и за потърся информация дали някой е преминал през това.
Понеже живеем в Германия и си нямаме никого тук нито родители, нито роднини, нито приятели... просто нямам на кого да я оставям за известно време за да свикне и с други хора. Мисля в краен случай да се консултирам с педито, но все още не съм усвоила езика до такава степен за да обясня подробно ситуацията.
Но аз след толкова неща, които изчетох, рових за информация, пробвах някои неща като да я оставям да поплаче. Принудих се и детски филмчета да й пускам, но и те не и привличат вниманието. Планирам да я пусна на ясла за няколко часа за да започне да свиква и с други лица, да се заиграва, да не ме вижда известно време, а аз през това време да свърша нещо вкъщи, защото буквално психиката ми се срина.
Ще се свържа най-вероятно с педиатъра и ще ти предам нейния съвет.

Абсолютно всичко има,както и по-горе го описах  по-подробно,но за съжаление не се задържа повече от 10-тина минути в добрия случай.

Не го вислете това,това е най-малкия проблем и аз моя все го друсах и не искаше друго,бях направила биципси 🤣 когато се научи да седи стабилно на дупе започна да се заиграва с колички на пода и се преродих

И моето дете донякъде беше така, отдавах го на това, че в първите месеци само кърмене,т.е. все с мен, че и с пандемия, основно двамата се гледахме. Имаше период, когато едва можех да го оставя за няколко минути с баща му, но искаше да е в ръцете ми, докато се храня. И това отмина.

За помощта - дете на 9 години не изисква постоянно внимание. Всъщност моето като бебе мрънкаше и ревеше за мен, но като го оставях за няколко часа след като го захраних, се примиряваше и с майка ми и леля ми, и спираше да реве. По едно време имахме проблеми с количката, а като беше едричък и тежък му беше тясно, счупи се няколко пъти, така че от сравнително рано я сменихме с триколка. Там стоеше много повече.

Бих завела детето на пълни изследвания, за да се изключи здравословен проблем. Скоро имаше тема тук от мама, чието дете след много нерви, рев и безпокойство се оказало с две хернии. Познавам и други деца, които са били така - буквално само на ръце и рев, тръшкане, не искат количка, не искат да заспиват, макар видимо да се хранят нормално - оказва се херния. Лесно поправимо е с операция, възстановяват се бързо.

Все трябва да има момент, в който да оставяш детето да се занимава само. Пробвай да го оставиш на обезопасено място, на одеало с интересна играчка, в кошарка за игра, остави му нещо, което изисква то да пипа и да работи с играчката - да натисне бутон и да пусне песничка, да светва, да си променя формата или да се мести.... Даваш му я и много внимателно му обясняваш, че мама е наблизо, излизаш от стаята. В началото ще реве и няма да разбира какво става. Като се върнеш след няколко минути ще те види и ще се успокои. И така ден след ден то ще свикне и ще види, че мама се връща, че си има занимавка, че не е толкова страшно. На тази възраст все още смятат, че ако някой не е до него, е изоставено, не разбира понятие за време, но ще разбере постепенно, че ще се върнеш.

Майка ти може поне да ти помогне с домакинска работа, да не се мъчиш и да чистиш, да готвиш. Пробвай някои неща да ги вършиш с бебето покрай теб, но без да е на ръце. Показваш му - "Мама сега слага дрехите в пералнята, там ще се изперат". След това го слагаш на едно одеало, докато простираш, даваш му кошницата с щипки.

А храната не му ли е малко?

От 7.30 до към 11.30, ако тогава обядва, са 4 часа. Обядът от детската кухня е предвиден за едно хранене - супа и основно пюре, евентуално десерта да остане за следобед. Само веднъж ли пие мляко дневно? Нощем спи ли спокойно?

Здравейте!
На въпроса дали и стига храната понеже сте забелязали,че сутрин яде на 4 часа това е,защото заспива преди другото хранене. Сутрин се храни или с попара или мляко,мляко с бисквитки,които измервам за 180-200гр или милилитра,за да се уверя,че и стига. Пълни изследвания са правени,след които се видя,че всичко е наред. Спи непробудно от 21:00 до 07:30.

Извън постоянния рев - предлагам ви да започнете да разнообразявате храните. Да не е все попара и мляко с бисквити сутрин. Стои ли в столче за хранене?

Постепенно ще яде повече неща, може да се пробвате да му давате да си хваща парченце варен зеленчук примерно (вижте темата за захранвания), да си се занимава и да свиква лека-полека самичко да яде някои храни. Ще се маже и ще хвърля, но така пак ще имате някакво спокойствие.

Няма друг начин - постепенно го свиквайте да се заиграва самичко, дори да сте в другия край на стаята. Сега рефлексът му е "Мама е постоянно до мен или ме носи, щом ревна, тя идва и няма да правя нищо друго".

Има ли кой да ви даде назаем друга количка да пробвате дали няма да е по-удобно и да стои?

Здравейте! Не разнообразявам,защото само това и харесва. Понякога и правя кус кус с мляко и плодово пюре или каша,но тя ни е почти забранена,защото е повече килограми. Стои в столчето за хранене,но когато и омръзне,което се случва често,след като я сложа отново я нося на ръце.

АМ не даваш ли?
Гладно е детето според мен и затова реве.

Както вече споменах тя си е по-едра от обичайните килограми за възрастта и. На 8 месеца е 10кг. и 200гр. Забранили са ни дори кашите. Мляко пие сутрин и вечер. Предимно вечер,защото сутрин и давам попара,грис,кус кус или мляко с бисквити и плодово пюре.. Кисела също го разреждам с мляко. Останалите хранения вече са заместени и няма нужда от дохранване.

Попара, грис, мляко с бисквити и кус-кус са доста калорични. Да не ви се меся в мнението на педиатъра, ама не ми изглежда да е чак толкова едро за възрастта си, около 8 кг. на 8 месеца е средното, при 68-69 см ръст. Така че не се притеснявай и за това. Каша от различни зърна, елда, ръж, пълнозърнеста, с добавки от плодове, зеленчуци, а готовите са обогатени и с витамини и минерали и могат да се правят и с АМ, ми се струва доста по-полезна и със сигурност не е по-калорична от попара или кус-кус.

Скоро ще започне да пълзи, да се движи и да прави опити да пълзи и да ходи, ще хаби енергия. Пробвайте да му давате да си хапва колкото иска, да не би наистина да е гладно детето? Кус-кус и грис с обикновено мляко ли варите? Да не би да му дразни стомахчето?

Хубаво е, че форума ви подкрепя, поне да имате морална подкрепа в този момент.
Ясно е, че сте си завъртяли страшна каша.
След няколкото години борба и желание за дете, така сте се слели с него, че ще загубите изцяло семейството си.
Мъжа бил кофти, бабата не помагала, сестрата не знам какво си правела на детето.
Само вие сте перфектната майка да ви кажа, че вие винаги ще бъдете най-добрата майка за детето си.
Даже и ако го оставите да плаче, ако го оставите на бабата или ако деже го оставите на бащата за някой и друг час.
Видно е, че не можете изобщо да се окъснете от детето, но това само ще ви побърка.
Дете харесва само една закуска, детето не харесва да се разхожда, детето харесва да заспива на ръце, детето не харесва да стои с бабата....разберете, че това е детет на 8 месеца и вие сте тази, която определя нещата.

Има по-капризни деца, ясно е. Но при вас отглеждането явно е фикс идея.
Започнете да го оставяте на бабата. И излизайте с някоя приятелка за час - два.
Нищо няма да му стане на детето.

Благодаря на всеки включил се в молбата ми за съдействие и помощ,но първо ще отговоря на Вас. Аз не претендирам,че съм добра майка,старая се да бъда. Мъжът е кофти,защото вместо да влага пари за семейството глася детето най-вече той ги дава за свои потребности и забавления,като електрическа тротинетка и др. Нека ме линчуват,ако това за Вас е ок. Неговата собствена майка е в пререкания с него и застъпила се за мен по тази причина. Майка ми и като цяло моето семейство хиляди пъти са били свидетели на грозни сцени още,докато бях бременна, но си мълчат, заради толерантност. Щом и това Ви е ок,добре. Само за едно сте права в случая, тъй като не Ви се вярва подобна човешка съдба освен на филм ще Ви кажа,че най-малко Ви го желая.. но да се,върна на това за кое сте права,а именно за това,че ще загубя себе си.

Заключвам по молба на автора.