Въпрос към татковците, присъствали на раждането
- Публикувана: 7 юни 2024, 17:54 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2024, 17:43 ч.
7 юни 2024, 17:54 ч.
Повлия ли негативно на психиката ви / отношенията ви да сте в стаята с жена си, докато тя ражда?
Виж целия пост
# 1
7 юни 2024, 21:29 ч.
Не вярвам нито един татко да си признае подобно нещо, дори и скрит зад "анонимността'' на форума.
Виж целия пост
# 2
7 юни 2024, 21:59 ч.
то на моята повлия раждането, пък на ММ му стана май лошо по едно време... бях убедена, че ще си умра 
предполагам татковците също им става нещо, но нашият до ден днешен не си е признал
Виж целия пост
предполагам татковците също им става нещо, но нашият до ден днешен не си е признал
# 3
7 юни 2024, 23:15 ч.
Моя мъж толкова се гордее, сякаш той е раждал. СПоред него това било най-уникалното и велико нещо в живота му. Сина ми е медицинско лице. Още няма негови деца, но му се налага да присъства на раждания по някога, както нормални, така и секцио. Също е на мнение че по-уникално чувство от това да видиш началото на човешкия живот няма. Но айде да речем неговата гледна точка е друга сигурно. На моя позната мъжа ѝ пък припадна на тяхното раждане. Мъж 2 метра, канара, що за мъж е това не знам. Недай Боже се окаже на бойно поле, сигурно ще се гътне преди да е излязал на битка още. Не знам кое те кара да припадаш в крайна сметка. Не съм го и питала, че се разведоха не след дълго след раждането.....
Виж целия пост
# 4
8 юни 2024, 04:09 ч.
ММ беше на раждането на сина ни (преди 18г), не съм забелязала да му е повлияло. Доста дълго той води раждането, щото докторката вдигна ръце от мен 🤣
И с дъщеря ни щеше да присъства, ама докато паркира колата и бях родила вече 😊
Виж целия пост
И с дъщеря ни щеше да присъства, ама докато паркира колата и бях родила вече 😊
# 5
8 юни 2024, 07:44 ч.
Чувала съм, че се припада основно ако е много дълго раждане, без вода, храна и кибичене прав + напрежение... но може и от кръв да е. Браво на Вашия мъж!
Виж целия пост
Моя мъж толкова се гордее, сякаш той е раждал. СПоред него това било най-уникалното и велико нещо в живота му. Сина ми е медицинско лице. Още няма негови деца, но му се налага да присъства на раждания по някога, както нормални, така и секцио. Също е на мнение че по-уникално чувство от това да видиш началото на човешкия живот няма. Но айде да речем неговата гледна точка е друга сигурно. На моя позната мъжа ѝ пък припадна на тяхното раждане. Мъж 2 метра, канара, що за мъж е това не знам. Недай Боже се окаже на бойно поле, сигурно ще се гътне преди да е излязал на битка още. Не знам кое те кара да припадаш в крайна сметка. Не съм го и питала, че се разведоха не след дълго след раждането.....
Чувала съм, че се припада основно ако е много дълго раждане, без вода, храна и кибичене прав + напрежение... но може и от кръв да е. Браво на Вашия мъж!
# 6
8 юни 2024, 09:59 ч.
Няма много мъже в бг мама според мен, а от малкото потребители колко са присъствали не е ясно.
В България традицията мъжът да не се мъчи, а да пие в кръчмата докато жена му се гърчи.
Виж целия пост
В България традицията мъжът да не се мъчи, а да пие в кръчмата докато жена му се гърчи.
# 7
8 юни 2024, 13:20 ч.
И моят се гордее как е прерязал пъпната връв... Постоянно беше до главата ми и май нищо травмиращо не е видял. Беше ми голяма подкрепа. Не усещам някаква промяна в отношенията ни.
Виж целия пост
# 8
8 юни 2024, 15:15 ч.
Аз може би трябваше да спомена че не сме раждали в Бг, но това сякаш няма значение защото и в Бг предполагам в частните родилни таткото може да присъства. Иначе стоя при мен в стаята на едно кресло вечерта като ни приеха, цялата нощ и на другия ден до вечерта когато ме срязаха. Не беше ни ял, ни пил. Пращах го да си вземе нещо, не искаше да чуе. А после толкова се грижеше за бебето като се прибрахме, повече от мен. Не го пускаше от ръцете си. Къпане, обличане, подаваше ми го за хранене. Въобще не се е чудил как да го хване, как да го пипне…. А за кръчми и през ум не му е минавало. Но както казах това не в Бг и може би обстановката оказва различното мислене.
Виж целия пост
Няма много мъже в бг мама според мен, а от малкото потребители колко са присъствали не е ясно.
В България традицията мъжът да не се мъчи, а да пие в кръчмата докато жена му се гърчи.
В България традицията мъжът да не се мъчи, а да пие в кръчмата докато жена му се гърчи.
# 9
8 юни 2024, 15:28 ч.
На запад са на светлинни години в някои отношения. Тука още се пазят порядки от комунизма - раждането и отглеждането на децата е изцяло женска работа и мъжът няма място по време на раждането, трябва всичко да е скрито покрито, да не се разстройва, после 3 дена да е мъртво пиян и да черпи махалата. Жената гледа детето и много мъже не може да сменят памперс или да погледа половин един час. Да не говорим за ориенталските нрави-познати млади хора се събират и жените с децата в другата стая а мъжете пият.
За щастие вече нещата се променят и модерното мислене превзема.
Виж целия пост
За щастие вече нещата се променят и модерното мислене превзема.
# 10
8 юни 2024, 16:17 ч.
Има и жени, които са поддръжници на това статукво. Една дама из нета ми скри шапката, като определи раждането като нещо "изключително интимно", което не може да бъде споделено с мъжа 
Разбирам да си ги правехме сами, та да си ги къткаме за нас си, ама...
Виж целия пост
Разбирам да си ги правехме сами, та да си ги къткаме за нас си, ама... 
# 11
10 юни 2024, 08:12 ч.
Ето това е моят опит с раждането. Присъствал съм на раждането и на двамата ми синове. Не съжалявам, макар и да не бяха особено леки моменти за психиката ми. Предполагам защото мъжете не знаем какво да очакваме от такова събитие и затова ни се отразява малко по-шоково.
Виж целия пост
Цитат
Хайде сега да ви разведря малко - попадна ми едно клипче и се сетих за една моя ситуация. Нали знаете, че при естествено раждане понякога главата на новороденото може да е сплескана - е аз не знаех. Първия ми син се роди с нормална глава и си мислех че всички така се раждат. Обаче на, с втория нямахме такъв късмет - беше и тежко раждане при което аз съм на ръба на нервите си и в един момент ни казват честито и ми подават ПРИШЪЛЕЦА - в този момент явно вече нервите ми не са издържали и съм се строполил на земята. Дълго време жена ми ме гледаше накриво за това - слава богу кратунката на малкия скоропостижно се оправи и му е обла вече.
# 12
10 юни 2024, 09:49 ч.
Ето това е моят опит с раждането. Присъствал съм на раждането и на двамата ми синове. Не съжалявам, макар и да не бяха особено леки моменти за психиката ми. Предполагам защото мъжете не знаем какво да очакваме от такова събитие и затова ни се отразява малко по-шоково.
Благодаря за споделянето! Честно казано, допреди няколко седмици и аз не знаех това за главите... добре, че е интернет
Виж целия пост
Цитат
Хайде сега да ви разведря малко - попадна ми едно клипче и се сетих за една моя ситуация. Нали знаете, че при естествено раждане понякога главата на новороденото може да е сплескана - е аз не знаех. Първия ми син се роди с нормална глава и си мислех че всички така се раждат. Обаче на, с втория нямахме такъв късмет - беше и тежко раждане при което аз съм на ръба на нервите си и в един момент ни казват честито и ми подават ПРИШЪЛЕЦА - в този момент явно вече нервите ми не са издържали и съм се строполил на земята. Дълго време жена ми ме гледаше накриво за това - слава богу кратунката на малкия скоропостижно се оправи и му е обла вече.
Благодаря за споделянето! Честно казано, допреди няколко седмици и аз не знаех това за главите... добре, че е интернет
# 13
11 юни 2024, 09:34 ч.
Аз присъствах на раждането и по мои преценки не ми повлия (ама не съм и психолог де). Много тежко раждане - 23-24 часа, тръгнаха да правят спешно секцио, защото пулсът на детето падна до около 35-40, то пък се беше заклещило. Първата лекарка, която почна да прави секциото изпадна в паник атака и почна да вика "Губим го, губим го", аз през това време говоря тъпотии в ухото на жена ми, че да не чува, че лекарката вече е тотал щета. Извика някакъв професор, който направи още един разрез и изкара детето живо и здраво, макар и месец преди термина и само 2,5 кг.
От началото до края бях с жена ми в болницата, май около 1 час поспах де, и за дюнери и кафе ходих
И да съм имал психо трамви, вече 2 години и малко с малкото диване са ме излекували
Виж целия пост
От началото до края бях с жена ми в болницата, май около 1 час поспах де, и за дюнери и кафе ходих
И да съм имал психо трамви, вече 2 години и малко с малкото диване са ме излекували
# 14
11 юни 2024, 14:37 ч.
Ето за такива моменти на подкрепа говоря! Как щеше да се чувства жената, сама, докато лекарката крещи, че губи бебето ѝ, не искам и да знам... Браво, че сте бил там и сте направили този стресиращ момент по-поносим!
Виж целия пост
Аз присъствах на раждането и по мои преценки не ми повлия (ама не съм и психолог де). Много тежко раждане - 23-24 часа, тръгнаха да правят спешно секцио, защото пулсът на детето падна до около 35-40, то пък се беше заклещило. Първата лекарка, която почна да прави секциото изпадна в паник атака и почна да вика "Губим го, губим го", аз през това време говоря тъпотии в ухото на жена ми, че да не чува, че лекарката вече е тотал щета. Извика някакъв професор, който направи още един разрез и изкара детето живо и здраво, макар и месец преди термина и само 2,5 кг.
От началото до края бях с жена ми в болницата, май около 1 час поспах де, и за дюнери и кафе ходих
И да съм имал психо трамви, вече 2 години и малко с малкото диване са ме излекували
От началото до края бях с жена ми в болницата, май около 1 час поспах де, и за дюнери и кафе ходих
И да съм имал психо трамви, вече 2 години и малко с малкото диване са ме излекували
Ето за такива моменти на подкрепа говоря! Как щеше да се чувства жената, сама, докато лекарката крещи, че губи бебето ѝ, не искам и да знам... Браво, че сте бил там и сте направили този стресиращ момент по-поносим!
Препоръчани теми