(емоционално) здраве след раждане

Щом вече не кърмите си вземете биотин за косата, може да е в комбинация с цинк. Помага страхотно и за косата, и за здравето на ноктите.
Твърде млада сте, полека и теглото, и бюста и кожата ще се възстановят.
Наслаждавайте се на детето си, прекрасни мигове, които няма да се върнат .

Прегръдки!

Мъжете няма как да разберат какво е цял живот светът да ти повтаря как, като жена, трябва да си слаба, секси, поддържана и пъргава кукличка, и едновременно с това "най-женственото нещо на тая земя" да те превръща в едра, тромава биологична единица с бабешки болки, кофти кожа, гадна коса и течове между краката и от гърдите. Тоя дисонанс ни съсипва допълнително, колкото и да не го осъзнаваме.

На мен все ми повтаряха как бременността и майчинството ще ме превърнат в богиня едва ли не. Аз не вярвах, всъщност ми беше много страшно и отлагах поне 10 години. Еми, права бях (за себе си). Никога през живота си не съм се чувствала по-грозна, по-ограничена и по-неестествено в тялото си. То си върши нещо голямо и важно без мое участие, мозъкът ми гледа отстрани и се справя както може. Или не се справя.

Най-страшното е, че хормоните могат да те извисят в небето или да те съсипят, и ти нямаш ама грам контрол над това. Особено пък след раждането, където все още нямам опит, но се готвя за най-лошото, защото се познавам. Готова съм веднага да се върна при терапевта си, защото знам как по време на бременността се будех в 3-4 през нощта с мисли как искам да ме няма, и осъзнавам колко истински бяха тея чувства и как след някакви дни просто изчезваха, само за да се появят пак в някакъв момент. Мозъкът не е шега работа с това колко е мощен и в същото време колко е уязвим, хормоните го обливат както си решат, а той само седи и наблюдава това, което телата ни правят автоматично.

Това, че си млада майка, изобщо не е лошо. Мен ме кълвяха за това, че съм "стара" майка, така че угода за другите няма. И двете си имат плюсове и минуси. Но ти препоръчвам когато минусите почнат да ти падат върху главата повече от обичайното, да се осланяш на професионалисти - пускай си редовно изследвания (особено на щитовидните хормони), помисли за работа с психолог (за спорадични несгоди) или психотерапевт (ако има нещо, което те мъчи цял живот). Лекарствата ги изписва психиатър - не скачай веднага на тях, но дори да се стигне дотам, няма нищо срамно. Терапевтът ще те насочи.

Ще се справиш, не е нужно да победиш всички бури на живота наведнъж. Една по една, ден за ден.

Първо, начинът, по който се чувстваш е абсолютно нормален, чудесно е, че имаш смелостта да го заявиш, въпреки че обществото очаква да скачаш от радост, че си станала майка и напълно да забравиш за себе си и своите нужди и чувства!

Второ, чувствах се адски зле и физически и емоционално и след двете раждания. Второто беше преди 8 месеца и все още не се чувствам напълно добре, защото изобщо не спя, кърмя и често изпадам в депресивни състояния, а ако ми се съберат няколко нощи с много лош и накъсан сън, дори и в нервни кризи.

По въпросите конкретно:
За косопада нищо не правя, защото е хормонален и ще мине от самосебе си. Преди време съм ползвала ампули на Виши при косопад по друг повод и имаха много добър ефект. Също и Ревалид хранителна добавка.

Пъпки нямам, стрии има някоя друга, но за тях няма какво да се направи. Ще свикнеш и ще се приемеш така, но трябва време. Аз си мразех тялото първите 3-4 месеца след раждането и що рев изревах. После се свиква...Пъпките ако са хормонални ще преминат, ако не - дерматолог.

За половите органи - ами при мен има разлика във визията и трудно я приех. Направо се депресирах отначало, но с времето става по-добре, а и спираш да го мислиш. Имах болки в продължение на 5 месеца след раждането при сядане на твърда повърхност и ми беше много по-важно те да минат, отколкото това как точно изглеждам. Радвам се, че се чувствам добре и не го мисля вече, а и след няколко месеца ще изглеждаш по-добре, вероятно.

За секса не се притеснявай, след първите няколко пъти нещата се нормализират. И там имах проблеми и след двете раждания, но бяха временни, за щастие. Сега всичко е наред, сигурна съм, че и при теб ще бъде. И аз много се тревожех затова, но е било напразно.

Колкото и банално да звучи опитай да се помириш с тялото си и да бъдеш търпелива с него. То е извършило нещо огромно като е създало, износило и дало живот на  бебето и има нуждаот време да се възстанови. Не става изведнъж, но съм сигурна, че след няколко месеца няма да ги мислиш толкова нещата.

МНоголистна....

А какво значи, че "отдолу сте заприличала на Читанка"? Това не го разбрах...

МНоголистна....