(емоционално) здраве след раждане

  • 626
  • 22
Здравейте! Млада майка съм, на 21 години, първо дете, трудна бременност и в пъти по-трудно естествено раждане. След раждането влезнах в следродилна депресия поради няколко причини: болка, невъзможност да се движа, съответно невъзможност за изпълнение на жизнените си нужди, като хранене, нормално ходене до тоалетна, сън; случвало се е да не мога да се помръдна от леглото от болка и страх, че ще скъсам шев, а детето да плаче, после се обвинявам и т.н. Благодарение на майка ми вече не съм в такова страшно състояние, но продължавам да се боря с негативни емоции и ми е трудно да възприема всички промени по тялото си. Случвало ми се е да си мисля, че може би трябваше да почакам още няколко години, не заради това, че не се справям с детенцето, (напротив, той е най-голямото ми щастие наравно с баща му), а заради това, че не се справям с отражението в огледалото.
Имам проблем с имиджа си, любовта към себе си и самочувствието от дете (съученици, спорт, проблеми в семейството). Мъжа ми помогна да превъзмогна тези проблеми, започнах да се храня добре, да не проявявам автоагресия, да се "нося" както се харесвам, да съм общителна. Въпреки това на него му се наложи да замине за чужбина (работа) три-четири месеца преди раждането на детето и нямам тази топлота до себе си.
Всеки път, когато се гледам в огледалото или влизам под душа пускам по някоя сълза... Рядка, капеща коса, пъпки, стрии, излишни килограми, деформирани и отпуснати гърди и полови органи, с толкова шевове отдолу съм заприличала на Читанка...
Това с излишните килограми се коригира, но всичко останало... Вие как се справихте с хормоните, с пъпките, с косопада? Какви продукти използвате? А гърдите дали се връщат в обратната си форма? Аз лично виждам промяна откакто (за съжаление) спрях да кърмя, но е съвсем малка...
А с мислите?
Мъжът ми казва, че всичко е наред, че изглеждам прекрасно, но на снимки е друго, детайлите не се виждат добре, а и от къде да знам, че тези думи не са само, за да се почувствам по-добре? Друг е въпросът, колко се притеснявам относно качеството на интимните ни преживявания след раждането... Дали няма да бъде болезнено или пък да не усещаме нищо.
Моля ви, споделете вашият опит и мнение, продукти, начини, също съветите са повече от добре дошли!
Виж целия пост
# 1
Горе главата!
Всички от тези неща са поправими. Просто трябва време и последователност! Но възстановяването след раждане протича бавно. Дайте си време и по възможност търпение към себе си.
Концентрирайте се предимно над грижите за детето си и следродилното възстановяване. Намирайте време за почивка или се възползвайте и от най-малкото такова. Почивка на тялото и ума по възможност. Тревогите ги има, няма как да ги избегнете, но не бъдете толкова самокритична и стъпка по стъпка действайте над себе си и тялото си. Постепенно и с постоянство.
Има упражнения за стягане на цялото тяло, както и на вагината. С гърдите, ако е мега трагично положението - има импланти все пак. Кожа, коса, нокти се оправят като отмине хормоналната буря и при приемане на определени храни, витамини и минерали, добавки.
Вие сте само на 21! Ще се възстановите бързо. Гарантирам ви!
Виж целия пост
# 2
Мила, не се притеснявай! Нито гърдите ти ще "увиснат" на 21г, нито ще имаш интимен проблем. Ако беше така, нямаше да сме създадени да раждаме нормално. Замисли се, бебето и ти сте добре, какво по-хубаво може да искаш? Трябва време, всичко ще си дойде на мястото. Аз раждах секцио, имам 18 шева, другите жени имаха по 4. На масата сърцето ми е спряло, на бебето също. Лекарите са направили всичко възможно да ни спасят, и съм благодарна. 56часа бях в реанимация, изпуснах раздвижването, едва ме вкараха в стаята после, а недай си Боже да кихна или да се изкашлям.... беше страшно. Неможех да нжся 1кг, само бебето не ми тежеше, но го дондурках на леглото в нас, нямах помощ от никъде, освен от ММ. След 8 месеца, започнах да се чувствам по-добре, след 1г и половина си върнах "старото тяло", всичко се прибра. Сега 2г и 10 м по-късно, мислим за второ, но много ме е страх. Не от кг, не от възтановяването, а чисто и просто от гледането на бебе, трудно е. На 25г съм.
Виж целия пост
# 3
Ще се възстановите физически, ще свалите килограми, толкова сте млада. Всичко се забравя и след време ще си спомняте с умиление този период, в който детето е бебе.
Почивайте при всяка възможност, спете достатъчно, разхождайте се, вече времето позволява това.
Доставяйте си малки радости, защото емоциите се хранят с много дребни неща от ежедневието.
И помислете жените раждат от векове при това по повече от едно дете. Природата и еволюцията са го измислили.
Виж целия пост
# 4
Аз минах през две бременности.
Косата ми беше необичайно блестяща и гъста и през двете, но започна да капе веднага след раждането. След няколко месеца нещата се нормализираха.
Пъпките също ще ти изчезнат - хормоните ти ще се наместят с времето.
Относно килограмите и гърдите, ние жените сме много по-критични от мъжете. Ако с мъжа ти имате хармонични отношения и той принципно държи на теб, това няма да е проблем. Това не е проблем, не и за нормалните мъже!
Дай си време! Аз родих второто на 40, т.е. не съм млад организъм като теб, и ей ме на - нищо ми няма Simple Smile
Ти си още млада-младина!
Успех и кураж!
Виж целия пост
# 5
Дай си време. 8 месеца бременност не може да изчезнат за 2-3 месеца. Повечето жени са раждали и като гледам си видят пълноценен полов живот. Секса е 90% в главата. Успокой се и ще се оправят нещата. Нали знаеш какво казва народа? Мъж без казарма и нераждала жена не ми ги хвали.
Виж целия пост
# 6
Кога си родила? Млада си, много по-бързо ще се възстановиш.
Виж целия пост
# 7
Прегръдки!

Мъжете няма как да разберат какво е цял живот светът да ти повтаря как, като жена, трябва да си слаба, секси, поддържана и пъргава кукличка, и едновременно с това "най-женственото нещо на тая земя" да те превръща в едра, тромава биологична единица с бабешки болки, кофти кожа, гадна коса и течове между краката и от гърдите. Тоя дисонанс ни съсипва допълнително, колкото и да не го осъзнаваме.

На мен все ми повтаряха как бременността и майчинството ще ме превърнат в богиня едва ли не. Аз не вярвах, всъщност ми беше много страшно и отлагах поне 10 години. Еми, права бях (за себе си). Никога през живота си не съм се чувствала по-грозна, по-ограничена и по-неестествено в тялото си. То си върши нещо голямо и важно без мое участие, мозъкът ми гледа отстрани и се справя както може. Или не се справя.

Най-страшното е, че хормоните могат да те извисят в небето или да те съсипят, и ти нямаш ама грам контрол над това. Особено пък след раждането, където все още нямам опит, но се готвя за най-лошото, защото се познавам. Готова съм веднага да се върна при терапевта си, защото знам как по време на бременността се будех в 3-4 през нощта с мисли как искам да ме няма, и осъзнавам колко истински бяха тея чувства и как след някакви дни просто изчезваха, само за да се появят пак в някакъв момент. Мозъкът не е шега работа с това колко е мощен и в същото време колко е уязвим, хормоните го обливат както си решат, а той само седи и наблюдава това, което телата ни правят автоматично.

Това, че си млада майка, изобщо не е лошо. Мен ме кълвяха за това, че съм "стара" майка, така че угода за другите няма. И двете си имат плюсове и минуси. Но ти препоръчвам когато минусите почнат да ти падат върху главата повече от обичайното, да се осланяш на професионалисти - пускай си редовно изследвания (особено на щитовидните хормони), помисли за работа с психолог (за спорадични несгоди) или психотерапевт (ако има нещо, което те мъчи цял живот). Лекарствата ги изписва психиатър - не скачай веднага на тях, но дори да се стигне дотам, няма нищо срамно. Терапевтът ще те насочи.

Ще се справиш, не е нужно да победиш всички бури на живота наведнъж. Една по една, ден за ден.
Виж целия пост
# 8
Най-хубавото е, че си станала майка. Не написа една дума за бебчето, а то има най-много нужда от теб,  не от бабите си. Бебето познава тоновете на сърцето ти. Когато не е близо до теб, е тъжно, уплашено. Дай му малко обич, моля те.
Виж целия пост
# 9
Кога си родила? Млада си, много по-бързо ще се възстановиш.
Благодаря на теб и на всички останали за милите думи и куража! Heart
Бебокът е на 3 месеца и седмица. Знам, че е кратко време, че съм млада и знам, че всичко е в главата. Именно там е проблема Sweat

Най-хубавото е, че си станала майка. Не написа една дума за бебчето, а то има най-много нужда от теб,  не от бабите си. Бебето познава тоновете на сърцето ти. Когато не е близо до теб, е тъжно, уплашено. Дай му малко обич, моля те.

Споменах и за детето си, но не съм споменавала, че то е далеч от мен, или че му липсват грижи от моя страна. Никога няма да разбера, защо, когато майка сподели за собственото си емоционално здраве и относно това, че иска да се погрижи за себе си веднага се започва с предразсъдъците. Не съм споменала, че бабите гледат бебенцето, споменах, че майка ми е помогнала да излезна от депресията, което изобщо не означава, че едва ли не е била предназначена за детегледачка. Да, тя несъмнено ми помага, например, когато ходя на изпити, или когато ходя на работа вечер го наблюдава, докато спи. Безкрайно съм благодарна за което. Другата баба пък е в чужбина и все пак помага със словесна подкрепа.
Споменах, че се е случвало да не мога да стана от леглото, заради болки, а бебенцето е плакало. Това не означава, че в крайна сметка не съм намерила начин да го направя, да, след като е поплакал повече, да, след като чувствам вина, за това, че не съм достатъчно бърза, но, и да, лично съм дала нужните грижи и ласки на сина си.
Детенцето ми има цялата ми обич, това че съм родила рано не означава, че е нежелано. Това, че се боря със себе си не означава, че дава отражение на детенцето ми. Причината, поради която не съм написала нищо за мъничето е именно, че проблемът по никакъв начин не е обвързан с него. Мисля, че подобни коментари са леко безсмислени Simple Smile. А относно изказвания от типа "станала си майка, това е най-хубавото", да несъмнено е така, но това не означава, че съм спряла да бъда човек, личност със собствен живот и проблеми. И далеч не мисля, че когато една жена стане майка и е безкрайно щастлива от този факт, тя няма право да обсъжда проблемите си и да поиска съвет.
Студентка съм по социална педагогика, уча за развитие на децата, психиката им, запозната съм с емоционалните нужди на едно бебе и т.н. Отлично знам какво би повлияло негативно на детето ми, съответно не правя неща, които ще му се отразят така Simple Smile.
Виж целия пост
# 10
Съвет от мен ,това са бели кахъри пред моите проблеми .
Родих секцио по време на раждането усещах всичко -не ме хванаха упойките .
Както и да е -родих момиченце ,но живея при приятеля ми ,Първите месеци бяха ок ,тя спинкаше по цял ден почти -вършех си дом .работи(гледах я на камерата) ...но след 4-5 м.
спеше по -малко ,и мн мн рев.
Аз рева повече от нея ,защото не знаех ,защо реве (първи зъбки били )не очаквах изобщо ..свекърва ми пък никакво внимание от нея ,живеем заедно .Детето се къса от рев нея никаква я няма (има мн добър слух).
Имах страх от системното плачене на малката и двойно не Ами тройно напрежение от "баба й".
И не само това ,създаваха конфликти между мен и бащата .
И това продължаваше месеци ,по ред причини не можех да я свалям по стълбите .
И седя сама по цял ден (бабата е пенсионерка,но си има животни и градини )..детето е последната цигулка а тя се дере!!!!!
По-голям кошмар нямах в живота -не мога да я утеша като родител ..А  тя не искаше в леглото си -започва да пищи ,в шезлонг не иска ,абсолютно никъде .
Едвам ходех на тоал .Моята майка е в друг град и идва но по рядко ...
Колко съм ревала заедно с нея ,колко съм травмирана ,че с изписването беше болничка и лежахме в болница .Мн дълго стана извинявам се .
Виж целия пост
# 11
Съвет от мен ,това са бели кахъри пред моите проблеми .
Родих секцио по време на раждането усещах всичко -не ме хванаха упойките .
Както и да е -родих момиченце ,но живея при приятеля ми ,Първите месеци бяха ок ,тя спинкаше по цял ден почти -вършех си дом .работи(гледах я на камерата) ...но след 4-5 м.
спеше по -малко ,и мн мн рев.
Аз рева повече от нея ,защото не знаех ,защо реве (първи зъбки били )не очаквах изобщо ..свекърва ми пък никакво внимание от нея ,живеем заедно .Детето се къса от рев нея никаква я няма (има мн добър слух).
Имах страх от системното плачене на малката и двойно не Ами тройно напрежение от "баба й".
И не само това ,създаваха конфликти между мен и бащата .
И това продължаваше месеци ,по ред причини не можех да я свалям по стълбите .
И седя сама по цял ден (бабата е пенсионерка,но си има животни и градини )..детето е последната цигулка а тя се дере!!!!!
По-голям кошмар нямах в живота -не мога да я утеша като родител ..А  тя не искаше в леглото си -започва да пищи ,в шезлонг не иска ,абсолютно никъде .
Едвам ходех на тоал .Моята майка е в друг град и идва но по рядко ...
Колко съм ревала заедно с нея ,колко съм травмирана ,че с изписването беше болничка и лежахме в болница .Мн дълго стана извинявам се .

Здравей Simple Smile Първо държа да отбележа, че за мен е изключително грешно да се сравняват ситуации и да се омаловажават проблеми. (Отварям скоба и казвам, че е леко иронично да се оплакваш, че нямаш съдействие, а ти самата да нямаш чувство за емпатия.)
Тук споделям относно проблемите си с тялото и психичното си състояние пряко свързани със следствията от раждането. Семейната ни среда, особено в по-широк кръг е съвсем друг "кахър" Simple Smile.
Моето е само на 3 месеца и не обича да спи Joy От самото начало е така, а описаните ми следродови болки продължаваха в течение на два месеца. Все още някои шевове ме опъват, появяват се и болки в корема. Също раждах без никакви упойки, съответно усещах всичко, 12 часа контракции, час и половина раждане с 6 см разкритие и без контракции, в следствие на това, че ме приеха с високо кръвно и се наложи да ми вливат медикаменти, които спряха контракциите. След това стана грозно. Споделям ти това, с цел да се направи изводът, че раждането не е леко, без значение дали е естествено или не. Относно детето - малкият има лек проблем с вратлето, така че и при нас положението не е цвете за мирисане, но с грижи и внимание ще се възстанови. Освен това още не е прегръщал баща си. А аз работя и уча.
Всеки има някакви трудности, всеки се бори с нещо.
Надявам се при вас всичко да се оправи. Аз съм на мнение, че никой на никого не е длъжен, така че въпреки, че въпросната баба е при теб, това не означава, че трябва да помага. Всяко добро дело е базирано на желание. Предполагам, че най-добрият вариант за теб и семейството ти е да не разчитате на нея, да не се ядосвате с бездействията ѝ. Обръщай внимание на себе си и спокойствието ти, здравето ти, както и на детенцето. За зъбките можеш да даваш замръзени биберони и/или плодове.
Успех! Simple Smile
Виж целия пост
# 12
Старата ми визия се върна точно за две седмици. Проблемът ви обаче не е в тялото, а в мисленето. На мен грам не ми пукаше за шевовете/ имах много лесно и бързо раждане, но и доста шевове/,  не ми пукаше дали ще останат излишни килограми. Косата не ми капеше, нямах стрии, но и да имах нямаше да са проблем. Радвах се на бебето и семейството ми, притесненията ми бяха свързани с бебето - да не се задави, да не се разболее, да не би да не е нахранено добре, как да успокоя коликите, такива неща. Тежеше ми жестокото недоспиване. Не направих нищо, ядях си всичко и за две седмици бях абсолютно същата, като отпреди раждането. Но не ме вълнуваше грам това нещо, защото се приемам и обичам, а вашето са комплекси, според мен, защото е важното да сте добра майка и съпруга, това е важното. Ще се възстановите, трябва му време на организма, природата си знае работата.
Виж целия пост
# 13
Старата ми визия се върна точно за две седмици. Проблемът ви обаче не е в тялото, а в мисленето. На мен грам не ми пукаше за шевовете/ имах много лесно и бързо раждане, но и доста шевове/,  не ми пукаше дали ще останат излишни килограми. Косата не ми капеше, нямах стрии, но и да имах нямаше да са проблем. Радвах се на бебето и семейството ми, притесненията ми бяха свързани с бебето - да не се задави, да не се разболее, да не би да не е нахранено добре, как да успокоя коликите, такива неща. Тежеше ми жестокото недоспиване. Не направих нищо, ядях си всичко и за две седмици бях абсолютно същата, като отпреди раждането. Но не ме вълнуваше грам това нещо, защото се приемам и обичам, а вашето са комплекси, според мен, защото е важното да сте добра майка и съпруга, това е важното. Ще се възстановите, трябва му време на организма, природата си знае работата.
Предполагам, че за вас това ще бъде изненада, но темата е в раздел "психично здраве", което означава, че съм съвсем наясно, че проблемът е в мислите.
Не разбирам подобни изтъквания и натяквания "аз нямам проблеми, аз се справям с всичко", когато човек сподели, че се затруднява в дадена сфера.
Разбира се, радвам се, че при вас е било така и ви поздравявам за бързото ви възстановяване, дай Боже при всички да е така!
Както споменах по-горе, личното ми психично здраве не ме прави едва ли не негодна да обичам и да обгрижвам детето си и семейството като цяло. Личните ми проблеми държа настрана. Добра майка и съпруга съм, но за мен, освен това, е важно да бъда добра и към себе си. Нещо, за което на някои хора не им пука.
Също съм имала период от един-два месеца на страшно недоспиване - не помнех, че съм взела да кърмя детето, събуждах се и го държах в ръце. Не съм лишила детето си от адекватна и повече от нужната грижа, дори в тези месеци на болки и трудно движение.
Не мисля, че това, че се притеснявам за визията си ме прави по-малко майка и съпруга от всяка друга жена!
Чрез отварянето на тази тема търся съвети как да се подобря, а не потвърждение, че имам комплекси. Ако не бях наясно с тях, нямаше да търся помощ Simple Smile.
Виж целия пост
# 14
Най-хубавото е, че си станала майка. Не написа една дума за бебчето, а то има най-много нужда от теб,  не от бабите си. Бебето познава тоновете на сърцето ти. Когато не е близо до теб, е тъжно, уплашено. Дай му малко обич, моля те.

Споменах и за детето си, но не съм споменавала, че то е далеч от мен, или че му липсват грижи от моя страна. Никога няма да разбера, защо, когато майка сподели за собственото си емоционално здраве и относно това, че иска да се погрижи за себе си веднага се започва с предразсъдъците. Не съм споменала, че бабите гледат бебенцето, споменах, че майка ми е помогнала да излезна от депресията, което изобщо не означава, че едва ли не е била предназначена за детегледачка. Да, тя несъмнено ми помага, например, когато ходя на изпити, или когато ходя на работа вечер го наблюдава, докато спи. Безкрайно съм благодарна за което. Другата баба пък е в чужбина и все пак помага със словесна подкрепа.
Споменах, че се е случвало да не мога да стана от леглото, заради болки, а бебенцето е плакало. Това не означава, че в крайна сметка не съм намерила начин да го направя, да, след като е поплакал повече, да, след като чувствам вина, за това, че не съм достатъчно бърза, но, и да, лично съм дала нужните грижи и ласки на сина си.
Детенцето ми има цялата ми обич, това че съм родила рано не означава, че е нежелано. Това, че се боря със себе си не означава, че дава отражение на детенцето ми. Причината, поради която не съм написала нищо за мъничето е именно, че проблемът по никакъв начин не е обвързан с него. Мисля, че подобни коментари са леко безсмислени Simple Smile. А относно изказвания от типа "станала си майка, това е най-хубавото", да несъмнено е така, но това не означава, че съм спряла да бъда човек, личност със собствен живот и проблеми. И далеч не мисля, че когато една жена стане майка и е безкрайно щастлива от този факт, тя няма право да обсъжда проблемите си и да поиска съвет.
Студентка съм по социална педагогика, уча за развитие на децата, психиката им, запозната съм с емоционалните нужди на едно бебе и т.н. Отлично знам какво би повлияло негативно на детето ми, съответно не правя неща, които ще му се отразят така Simple Smile.
[/quote]
Добре, не се притеснявай.Кърмиш ли го?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия