Обясни ми, сякаш съм на 5

   Един хубав зимен ден Прасчо измиташе снега пред къщата си и когато вдигна глава, видя наблизо Мечо Пух. Пух обикаляше и обикаляше в кръг, дълбоко замислен. Когато Прасчо му се обади, той пак продължи да крачи, втренчен в снега.
   — Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде __си__ тръгнал?
   — На лов — каза Пух.
   — На лов за какво?
   — По следите съм на нещо — каза Пух тайнствено.
   — Следи на какво? — приближи се Прасчо.
   — И аз това се питам: какво ли ще е?
   — И как мислиш да си отговориш?
   — Ще трябва да се срещна с това животно — каза Мечо Пух. — Погледни тук! — и той показа снега пред себе си. — Какво виждаш?
   — Следи! — каза Прасчо. — Следи от лапи! — изквича той от възбуждение. — О, Пух, мислиш ли, че това е — е — е Невестулка?
   — Може би — каза Пух. — Понякога е, а понякога не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи!
   След тези думи Пух продължи по следите, а Прасчо го погледа минута-две и хукна след него.
   Изведнъж Пух спря развълнуван и се наведе над следите.
   — Какво има? — изквича Прасчо.
   — Смешна работа! — каза Пух. — Виждам сега следи от __две__ животни: тези тук — на каквото и да са били, и тези тук — на друго. Продължили са заедно като другари! Искаш ли да дойдеш с мен, Прасчо, в случай че те се окажат Опасни Животни?
   Прасчо старателно си почеса ухото… каза, че е свободен до Петък и ще му е приятно да го придружи, ако следите наистина са на една Невестулка.
   — Искаш да кажеш, в случай че наистина са две Невестулки! — каза Мечо Пух и Прасчо отговори, че каквото ще да е, той е свободен до Петък, и те продължиха заедно.
   Точно тук имаше малка групичка дървета лиственици и изглежда, че двете Невестулки — ако наистина бяха невестулки — са обикаляли около тях. Около тях тръгнаха и Пух, и Прасчо — там, където личаха следите. И за да мине времето, Прасчо разказваше на Пух какво е правел неговият дядо Пазете Г., за да Премахне това, че цял Се Схващал при Дебнене на Зверове, и как на стари години започнал да Страда от Задух… и много други интересни неща, а Пух се чудеше на какво ли приличат Дядовците, дали тези животни, по следите на които сега вървят, не са Двама Дядовци, дали ще може да си занесе един Дядо у дома и какво би Казал Кристофър Робин тогава.
   А следите пред тях продължаваха…
   Изведнъж Пух спря и показа възбуден надолу:
   — __Виж!__
   — __Какво?__ — подскочи Прасчо. После, за да покаже, че не се е уплашил, подскочи още няколко пъти — уж се упражнява.
   — Следите! — каза Пух. — __Трето животно се е присъединило към другите две!__
   — Пух — изквича Прасчо, — да не би да е трета Невестулка?!
   — Не — каза Пух, — защото тези следи са различни. Това са или Две Невестулки и друго животно, или Две други Животни и една Невестулка. Нека продължим да ги следим.
   Те продължиха, сега вече малко разтревожени, понеже тези три животни пред тях може би имаха Враждебни Намерения. Прасчо си пожела силно неговият Дядо П. Г. да е сега при него, вместо кой знае къде, а Пух си мислеше колко хубаво би било изведнъж съвсем случайно да срещнат Кристофър Робин… само, разбира се, защото много го обича!
   Внезапно Мечо Пух се спря пак и облиза върха на носа си, за да го разхлади, защото усети, че му стана по-горещо и по-тревожно от всеки друг път: __пред тях имаше четири животни!__
   — Виждаш ли, Прасчо! Погледни тези следи: три — както бяха и две Невестулки, и едно… и __друга Невестулка е тръгнала с другите две!__
   Така беше! Там бяха следите им — понякога едни върху други, но Все пак тук-там ясно личаха четири следи.
   — __Сетих се__ — Прасчо също облиза върха на зурличката си и не намери облекчение в това, — сетих се изведнъж, че трябва да свърша една работа, която забравих да свърша вчера и която не мога да свърша утре. Затова мисля, че трябва да се върна у дома и да я свърша веднага.
   — Добре де! Ще я свършиш следобед! И аз ще се върна с теб!
   — Работата е такава, че не може да се свърши следобед — бързо каза Прасчо. — Тя е специална сутрешна работа и дори трябва да бъде свършена между часовете… колко мислиш, че е часът?
   — Около дванадесет — каза Мечо Пух, като погледна слънцето.
   — … точно между дванадесет и дванадесет часа и пет минути. Затова, мили Пух, прощавай, трябва да си вървя… __Я! Какво е това?__
   Пух погледна пак небето, а като чу още едно изсвирване, погледна в клоните на големия дъб и видя един приятел.
   — Това е Кристофър Робин! — каза той.
   — О! Тогава ти си добре — каза Прасчо. — Ще бъдеш в пълна безопасност с него. Довиждане! — И хукна към дома си с всичка сила, щастлив, че пак е Вън от Всякаква Опасност.
   Кристофър Робин слезе бавно от дървото.
   — Глупаво Старо Мече! — каза той. — Какво __правиш__ ти? Първо обиколи два пъти дърветата сам, после Прасчо изтича след теб и двамата заедно ги обиколихте още веднъж… После тъкмо щяхте да обикаляте за четвърти път…
   — Почакай малко — каза Мечо Пух, като си вдигна лапата. Той седна и се замисли по най-замисления начин, който можа да измисли… После сложи лапа в една от Следите… потърка два пъти носа си и се изправи.
   — Да! — каза Мечо Пух.
   — Сега разбирам — изпъшка той.
   — Аз съм Глупав и Измамен… Аз съм мече Без Никакъв Мозък.
   — Ти си най-доброто Мече в Целия Свят! — каза Кристофър Робин нежно.