Не познавам много мъже, които биха се лишили от личния си живот заради едно малко дете. Но ако това е така, аз лично бих договорила споделено родителство, макар и все още да няма такава законна опция.
[/quote]
Споделеното родителство (3дни при единия родител и 3-4 дни при другия, ако това имате предвид) не даде очакваните резултати, там, където вече се прилага. Децата се чувстват зле непрекъснато насам-натам да пренасят учебници, раница от едната къща в другата, често забравят нещо, учебник или друго и после не могат да си научат за следващия ден. Оказа се, че и психологически е голям стрес за тях ментално да спят в 2 различни легла, да се нагласят психологически към 2 къщи и т.н. Съответно показаха намалена концентрация в училище, по-ниски оценки и тревожност от местенето. Затова се приема, че детето трябва да живее постоянно при единия родител (съдът определя при кого), а съответно при другия са определени дните за посещение. Това се отнася и за ваканциите.
Друг е въпросът, че родителите трябва наистина да СПОДЕЛЯТ родителството, дори и след развода - да не говорят лошо пред детето за другия родител, да уведомяват другия родител за всичко важно, случващо се с детето, да не са пречка детето да прекарва с другия родител винаги, когато поиска (когато служебните задължения го позволяват).