Днес случайно попаднах на статия на наша сънародничка в британския the Guardian. Във връзка със скорошните избори и дискусиите около тях, темата за политическото разочарование, особено на младите хора в Европа, е един от честите мотиви на изборния пост мортем.
https://www.theguardian.com/commentisfree/article/2024/jun/14/far-right-seduced-young-voters-europe-elections
Ето последния параграф на статията:
“Дали европейската младеж е станала реакционна? Нека все още не бързаме да стигаме до това заключение. Засега единственото, което можем да извлечем от популисткия бунт на младите, е, че основното политическо течение не дава задоволителни отговори на техните проблеми. Обещанията на левицата за приобщаващ просперитет не са толкова убедителни, когато се съпоставят със социалната цена на зеления преход. Обещанията на умерената десница за пълноценен живот с професионални постижения и икономически комфорт са по-малко убедителни, когато се съпоставят с пазара на труда с несигурна заетост. Именно популизмът на политическия център, с неговите лесни и неправдоподобни отговори, може би подхранва законния гняв на младите хора. Следователно е ясно какво трябва да направят възрастните - да постигнат стабилно препитание, екологична устойчивост и културни свободи за всички. Докато няма такъв план, младите хора в Европа ще гласуват за следващото най-добро нещо - за сили, които им казват как да запазят това, което вече имат, с риск да загубят това, което биха искали да бъдат.”
Какво могат да направят политиците, ако изобщо това е възможно, за да се осигури по-стабилно бъдеще за младите хора в Европа?
Виж целия пост
https://www.theguardian.com/commentisfree/article/2024/jun/14/far-right-seduced-young-voters-europe-elections
Ето последния параграф на статията:
“Дали европейската младеж е станала реакционна? Нека все още не бързаме да стигаме до това заключение. Засега единственото, което можем да извлечем от популисткия бунт на младите, е, че основното политическо течение не дава задоволителни отговори на техните проблеми. Обещанията на левицата за приобщаващ просперитет не са толкова убедителни, когато се съпоставят със социалната цена на зеления преход. Обещанията на умерената десница за пълноценен живот с професионални постижения и икономически комфорт са по-малко убедителни, когато се съпоставят с пазара на труда с несигурна заетост. Именно популизмът на политическия център, с неговите лесни и неправдоподобни отговори, може би подхранва законния гняв на младите хора. Следователно е ясно какво трябва да направят възрастните - да постигнат стабилно препитание, екологична устойчивост и културни свободи за всички. Докато няма такъв план, младите хора в Европа ще гласуват за следващото най-добро нещо - за сили, които им казват как да запазят това, което вече имат, с риск да загубят това, което биха искали да бъдат.”
Какво могат да направят политиците, ако изобщо това е възможно, за да се осигури по-стабилно бъдеще за младите хора в Европа?
