Една завист прозира, че баща й е правел всичко вкъщи и за майка й. Нейният приятел вероятно не прави нищо от това, затова авторката страда и насочва недоволство си към майка си вместо към истинския "виновник".
Виж целия пост
Баба, която пренебрегва така желаното си внуче
- Публикувана: 15 юни 2024, 00:54 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2024, 09:52 ч.
# 166
16 юни 2024, 09:41 ч.
И аз съм го оставяла да реве. Не съм чула на някое бебе нещо да му е станало от това.
Но пък съм виждала 3-4 годишни, които ги влачат на ръце, защото така са свикнали.
Виж целия пост
Не съм простирала от 100 г. Всичко мятам в сушилнята (отделен уред е вкъщи). Особено с детето ми е много по-удобно. А и защо да си усложнявам зорлем живота?
Оставяла съм малкия да реве и продължавам да го правя. Понякога виждам, че така най-бързо приключва драмата. Знам кога какво го мъчи и го оставям да се нареве като се инати. Ако има нужда от нещо, задоволявам нуждата, разбира се. Но лиготии не подкрепям. Целувам си го, гушкам си го, но на ръце не го приспивам например.
Разчитам на мъжа си. Ако не можех, сигурно щях да се побъркам. Свекърва ми има здравословни проблеми, а майка ми я викам само ако тя настоява - все пак жената хем работи, хем живее на 300+ км от нас. Интересува се от малкия, понякога дори е твърде досадна, но дори темата по телефона да не се върти около детето, хич не бих се обидила. Но и аз съм такава - предпочитам да не ми се бъркат и сигурно нямаше да драматизирам, ако съм на мястото на авторката. И майка ми в много отношения е егоист и обича да е главен герой дори в моменти, в които се предполага, че вниманието трябва да е основно върху детето. Каквото такова - приела съм го.
Оставяла съм малкия да реве и продължавам да го правя. Понякога виждам, че така най-бързо приключва драмата. Знам кога какво го мъчи и го оставям да се нареве като се инати. Ако има нужда от нещо, задоволявам нуждата, разбира се. Но лиготии не подкрепям. Целувам си го, гушкам си го, но на ръце не го приспивам например.
Разчитам на мъжа си. Ако не можех, сигурно щях да се побъркам. Свекърва ми има здравословни проблеми, а майка ми я викам само ако тя настоява - все пак жената хем работи, хем живее на 300+ км от нас. Интересува се от малкия, понякога дори е твърде досадна, но дори темата по телефона да не се върти около детето, хич не бих се обидила. Но и аз съм такава - предпочитам да не ми се бъркат и сигурно нямаше да драматизирам, ако съм на мястото на авторката. И майка ми в много отношения е егоист и обича да е главен герой дори в моменти, в които се предполага, че вниманието трябва да е основно върху детето. Каквото такова - приела съм го.
И аз съм го оставяла да реве. Не съм чула на някое бебе нещо да му е станало от това.
Но пък съм виждала 3-4 годишни, които ги влачат на ръце, защото така са свикнали.
# 167
16 юни 2024, 09:43 ч.
Точно това прозира между редовете.
Никакви проекции.
Виж целия пост
Една завист прозира, че баща й е правел всичко вкъщи и за майка й. Нейният приятел вероятно не прави нищо от това, затова авторката страда и насочва недоволство си към майка си вместо към истинския "виновник".
Точно това прозира между редовете.
Никакви проекции.
# 168
16 юни 2024, 09:44 ч.
Не това е случаят тук. Най вероятно просто е била по-близка с баща си и ù e мъчно за него.
Тя просто иска най-после да засъществува в света на майка си, което е невъзможно. Да го приеме и да наложи дистанция. Само дистанцията би дала някакъв покой.
Виж целия пост
Една завист прозира, че баща й е правел всичко вкъщи и за майка й. Нейният приятел вероятно не прави нищо от това, затова авторката страда и насочва недоволство си към майка си вместо към истинския "виновник".
Тя просто иска най-после да засъществува в света на майка си, което е невъзможно. Да го приеме и да наложи дистанция. Само дистанцията би дала някакъв покой.
# 169
16 юни 2024, 09:45 ч.
Фрау е като детектив, но има логика, иначе авторката нямаше да го е написала тук. Какво общо има дядото с бебето… абсолютно нищо в случая. Просто него не може да го обвини сега, или го обвинява че ако беше жив бабата щеше да помага. Реално който е дундуркан, ще бъде дундуркан винаги - затова и бабата веднага се е грохнала (нарочно) и дъщерята помага и на майка си вместо обратното.
Виж целия пост
# 170
16 юни 2024, 09:47 ч.
Дядото е починал. Случва се, когато загубиш близък, пост фактум да го зажалиш. Това е част от етапите на траура.
Вие всъщност почнахте да търсите дефекти в мъжа ù, когато тя почти не го е споменавала, освен в добра светлина
проекция?
Виж целия пост
Вие всъщност почнахте да търсите дефекти в мъжа ù, когато тя почти не го е споменавала, освен в добра светлина
проекция? 
Препоръчани теми