Баба, която пренебрегва така желаното си внуче

  • 4 770
  • 171
Здравейте,
Пускам тази тема,  понеже искам да открия причината за проблема в отношенията с моята майка, които ми пречат и товарят всеки един ден от живота ми. Ще се опитам да бъда кратка, макар че ми е доста трудно.

През февруари се роди моята дъщеричка, след загуба преди 7 години. Нейната поява беше съвсем непланиана, но приех изненадата с голяма радост.  

На 30 години съм, уча в момента второ висше, като през цялото ми следване съм работила активно. Живея с приятеля ми от 10 години, като за цялото това време сме се справяли сами с минимална помощ от моите или неговите родители в трудни моменти.

След като разбрах, че съм бременна майка ми много се зарадва първоначално. Преди това дори си позволяваше да ни упреква защо нямяме деца (абстрахирайки се от загубата). Но, с течение на времето, спря да се интересува от прегледите на които ходих. За мен всеки един беше значим, понеже съм с тромбофилия и въпреки лекарствата, които приемах, очаквах неприятната новина , че сърчецето е спряло отново.
Както и да е. Предложи да плати раждането (с парите, които наследи от баща ми след като почина), аз приех.
Детето се роди малко преди плановото секцио,  като приятелят ми се опита няколко пъти да й се обади за да й каже, че съм родила, понеже аз не бях още адекватна. Не благоволи да си вдигне телефона няколко часа. Накрая вече аз се обадих с шеговитото "обаждам се да ти кажа, че стана баба" и тя се зарадва. Малко преди изписването ни се чухме, тя сподели че не искала да ме тревожи, но има проблем и й се налага операция на коляното. Като тя има сестра, която обещала да се погрижи за нея след това. Нейното състояние не беше такова, че да  не може да ходи. До деня преди операцията ходеше и на работа. Каза, обаче да не й се сърдя, но нямало да може да дойде на изписването. В деня на изписването чаках вече приготвена да ме повикат, че сме готови. Седях на леглото с роклята и обувките. Обадих й се да кажа, че ни изписват - реакция никаква. Започна тирада за нейните болежки.
Прибрахме се вече у дома. Дойде на 3тия ден след изписването, като стоя точно 15 минути. Живее на 10 мин  разстояние от нас. Не пожела нито да докосне, нито да гушне внучката си.

Месец след това я оперираха, като уж леля ми щяла да помага, но се налагаше и аз (1 месец след секцио да й нося храна и да й плащам сметките). Беше на крака на следващия ден след като я изписаха. Така се случи, че след като й свърши болничния я съкратиха от работа. Намери с връзки още същия ден. От тогава е виждала детето точно 3 пъти. Отново не пожела да установи контант с нея.

Чуваме се всяка вечер по телефона, като тя говори само и единствено за нейната нова работа и "проблемите" свързани с нея, като за детето не се сеща с дни да попита. Нали така мечтаеше за внуче? Какво стана?

Аз не искам помощ. Дори съм от хората, които предпочитат да се оправят сами, вместо да им се месят баби. Имала намерение да помага вбъдеще, обаче.
Според вас на какво си дължи това отношение? Аз с търпение я изслушвам, като преди аз да искам да споделя нещо, тя ми затваря телефона. Да спра ли да се обаждам или директно да й кажа, че ме товари психически?
Ето днес, когато тя се обади, простирах с бебето в кенгурото. Тя не попита дали е удобно, нито как сме, какво прави малката. Казах й само: "Ако се интересуваш, изобщо, бебка е много добре, смее се с глас и рита с крачета.
Приятелят ми ме съветва да я игнорирам, понеже много добре съм знаела, че си е "такава". Приятелки ме съветват с риск да я нараня, да й кажа всичко, което мисля относно нейното поведение,за да ми олекне на мен.
От сърце благодаря на всички, които ме изчетоха, както и за съветите, които  искрено се надявам за получа.
Виж целия пост
# 1
Защо не зададеш тези въпроси на нея?
Все пак ти е майка.
Виж целия пост
# 2
[video][/video] може би не иска да се обвързва да гледа внуче !Може би ,не смее да се зарадва!Има много,може би !А ,може би здравословно е по зле , отколкото си подозирала ! Няма лошо да я попиташ , защо не се радва на внучето или може би просто е егоист.Имам един пример да ти дам със свекървата на сестра ми, която има две момичета,но дава душата си,само за детето на сестрата на мъжът й , защото е мъжко . Така че има много по зле от твоята майка .Аз ако съм ,но това говоря от моят опит , моята майка е токсичен човек ще се радвам че е далеч от мен.
Виж целия пост
# 3
Защо не зададеш тези въпроси на нея?
Все пак ти е майка.
Ние с нея никога не сме били емоционално близки. Отделно, до колкото я познавам ако го направя, ще започне да се жалва колко на нея й е тежко, да се опита да ми вмени вина и най-вероятно да не се опита да разбере нищо от това, което съм й казала...


Цитат
може би не иска да се обвързва да гледа внуче !Може би ,не смее да се зарадва!Има много,може би !А ,може би здравословно е по зле , отколкото си подозирала ! Няма лошо да я попиташ , защо не се радва на внучето или може би просто е егоист.Имам един пример да ти дам със свекървата на сестра ми, която има две момичета,но дава душата си,само за детето на сестрата на мъжът й , защото е мъжко . Така че има много по зле от твоята майка .Аз ако съм ,но това говоря от моят опит , моята майка е токсичен човек ще се радвам че е далеч от мен.

Аз не искам да я гледа, казвала съм и на нея. Искам просто да й се радва.
Не би трябвало да е по-зле. Прочетох епикризите след изписването й. Освен ако има нещо друго, което не казва. Това бих попитала. Благодаря за идеята.
Случая не мисля, че е като вашия пример, ронеже тя самата беше казала, че иска да е момиче.
Виж целия пост
# 4
Защо не зададеш тези въпроси на нея?
Все пак ти е майка.
Ние с нея никога не сме били емоционално близки. Отделно, до колкото я познавам ако го направя, ще започне да се жалва колко на нея й е тежко, да се опита да ми вмени вина и най-вероятно да не се опита да разбере нищо от това, което съм й казала...
Еми ,ето ти сама си отговори на въпроса.Не сте близки !Ти имаш ,някакво уважение към нея и точка .
Виж целия пост
# 5
Защо не зададеш тези въпроси на нея?
Все пак ти е майка.
Ние с нея никога не сме били емоционално близки. Отделно, до колкото я познавам ако го направя, ще започне да се жалва колко на нея й е тежко, да се опита да ми вмени вина и най-вероятно да не се опита да разбере нищо от това, което съм й казала...
Еми ,ето ти сама си отговори на въпроса.Не сте близки !Ти имаш ,някакво уважение към нея и точка .
Може би съм се надявала с появата на детето да се промени. Това подозирам, че е една от причините да ми тежи.
Виж целия пост
# 6
Не разбирам драмата ти. Жената явно си е такава - нейният живот и нейните проблеми са й най-важни. Егоист човек. Щом не искаш финансова или друга помощ я остави да си действа както иска. Не сте били близки, няма и да станете. Би било дразнещо да те търси само за да се оплаква, но ти я търсиш, тя се оплаква и не се вълнува от внучето и ти се ядосваш. Ами спри с този постоянен контакт. Чувайте се и се виждайте по-рядко. Приеми, че няма да има детето супер отдадена баба. Кофти характер е явно, но можеше да е по-зле - постоянно да ти се меси, да дава акъли и да те тормози с глупости.
Виж целия пост
# 7
Трябва да ви радва това, че жената очевидно е оправна и самостоятелна. Не ви досажда с постоянни съвети и присъствие, работи си, а това че сте се погрижили за нея след операцията, мисля че е повече от нормално.
Никой от нас не може да ви каже каква е причината за това поведение - може да има други здравословни проблеми, проблеми в работата, може да не харесва приятеля ви. Вместо да гадаете, просто задайте директен въпрос, може пък да ви изненада с отговора Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Звучиш все едно това бебе си го родила за да радваш майка си.

Имаш си бебе, мъж, това е твоето семейство. Майка ти явно си е такава, не знам какво очакваш. Ако идваше всеки ден у вас да ти казва кое как да правиш, щеше да пишеш тук, че майка ти е досадна и всезнаеща.
Живей си живота, гледай си бебето и по-малко се вглъбявай в подобни проблеми.
Виж целия пост
# 9
Относно оправността, това исках да го спестя от поста, но след като баща ми вече го няма ( 3 г. вече) се налагаше аз да й обяснявам къде се плащат сметки, как се готвят и чистят елементарни неща. Тя не могеше да пусне прахосмукачка и пералня, понеже винаги той правеше това.
Викала ме е в 10 вечерта, защото.е натиснала нещо на дистанционното и телевизора " не работи"
Виж целия пост
# 10
И аз така натискам  де що намеря, докато се науча, но не викам по никое време да ми оправят, чакам. Младите сте родени с технологиите в кръвта, ние ги учим като първолаци и пак сме назад. Аз за компютър и новия телефон говоря, до сега с копчета беше.
 Но нейното не е  от това, глезена е , щом не знае  да си плати сметките, да пусне уреди.  Какъв баща си имала ,да прави всичко за принцесата. И защо се надяваш, човек дето , извинявай, но не може ад се избърше сам и  други му вършат всичко, да има разбиране,  отношение, съпричастност, грижа , да се радва на другите. Описваш пълен егоист и  е била центърът на баща ти, пък и  на други със сигурност, и очакваш да се оттегли поне малко назад и види, че има и други. че има радост в грижата за друг. Че може да отделя внимание за внуче.
 но пък много други не си дават децата ,бебетата, после като отраснат искат помощ.
 Снаха ми настръхна, като отидох да видя бебетата. заведе ме за три минути, но като си тръгвах надникнах за довиждане от вратите и тя настръхна та прошепна на сина да ме възпре. сега ги дават, аз не мога , но ги очаквам за дни на гости. Ако можех, цяло лято ще са тук и всеки възможен момент.
 И не сме скарани да кажеш и в лоши отношения, като на всички са ни.

 Може би като отрасне ,ще и стане интересно ,знам ли. Но не очаквай много от такъв човек, дето е сам по себе си най-важен. Свикнал него да  обожават и   обикалят с грижа и внимание.
 Не и завиждам, защото като останах сама  преди 18 години, знаех всичко и можех сама. Ако бях на нейно място , не се виждам как бих оцеляла.
 И въобще, впечатлявам се , вече, от нещата ,но за кратко, идва и такъв момент да не мислиш другите и не очакваш от тях нищо. То  и без това идва повече негативно в изненадите, от колкото приятно. но се случва и приятно да дойде.
 Даже бъди доволна ,че много близост друго ще ти причини. По-добре  е така.
Виж целия пост
# 11
Права е Боряна. Жената не знаела как се пуска пералня , разбирайте друг и прал мръсните гащи, вие  очаквате грижа, внимание и интерес за внуче.
Тотален егоист не се променя след раждане на внуче.
Има литература по темата, как се третира нарцистична личност. Прочетете, ще опознаете майка си.
Виж целия пост
# 12
Ти си имаш семейство, а майката си има собствен живот и собствени проблем.
От друга страна, вероятно  се радва за теб и бебето,  може би не го изразява достатъчно гласовито.

Не се вторачвай излишно в това, кой колко и как се радва Blush Може би така е по-добре, отколкото като в много теми "Оле-леее, майка ми/свекърва ми ми дава акъл и иска да гледам бебето по техни указания" и куп подобни, свързани с непоискана помощ и съвети.
Виж целия пост
# 13
За да не цитирам всяко мнение поотделно - моят баща, беше страхотен човек - работеше много, возеше я навсякъде, чистеше целия апартамент, готвеше й, водеше я по почивки, всичко поправяше вкъщи (беше инженер).
Може би не харесва приятеля ми, понеже той не може всичко това, дори и да можеше не бих искала да прави всичко това за мен.
Той е наполовина руснак, а тя голям русофил. Една вечер й беше сготвил традиционна храна и й беше пускал подбрана музика - не й стигна да се отпусне и да го приеме. От тогава той страни от нея.
Друго мнение имаше, че звуча все едно заради нея съм родила - не, не е така. Тя от години обяснява как мечтаела за внуче, само това можело да я направи шастлива. Случи се и какво? Пак недоволна от живота. Пак казвам - не съм искала да ми помага. Даже една от причините толкова да се "мотаме" с децата е точно защото тя да не тръгне да се бърка, да стават скандали и да ме злепостави пред него и семейството му. То се оказа обратното.

Цитат
Снаха ми настръхна, като отидох да видя бебетата. заведе ме за три минути, но като си тръгвах надникнах за довиждане от вратите и тя настръхна та прошепна на сина да ме възпре. сега ги дават, аз не мога , но ги очаквам за дни на гости. Ако можех, цяло лято ще са тук и всеки възможен момент.
 И не сме скарани да кажеш и в лоши отношения, като на всички са ни.
Много тъжно ми стана като четох това, наистина. Sad
Съжалявам за това!
При мен беше обратното - втория човек на когото дадох детето  след бащата е е на моята свекърва. Защото, грях ме на душата, но аз я уважавам и ценя повече от родната ми майка.

 P.S за тези, които ме укоряват, че много й се връзвам на майка ми, може и да е така, но тя и леля ми са ми единствените живи роднини. Освен тях нямам никой друг.
Виж целия пост
# 14
Радвай се на бебето си, че бързо растат.  Докато се маеш, защо майка ти не подскача от радост че е баба, то бебето няма да е бебе, а ще е госпожица.
Може би и хормоните ти още те правят по емоционална.

Бъди над нещата, и си гледай смейството.

Майка ти пак ще намери на хляба мекото. Както е било винаги.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия