Как се справяте с въпроси, свързани със забременяване от околните ?

  • 1 452
  • 32
# 15
Такива въпроси са колкото да се намират на приказка и реално отговорът малко хора ги вълнува.
Разни стринки, лелки и съседки задават и въпроса “А, братче/сестриче кога ще му родите на това дете?”
Аз отговарям дежурно, че чакам първо да стане студентка.
Някой написа и по-напред - не е от лоши чувства, а до манталитет.
Изгради си стратегия как да отговаряш, която най-близо отговаря на мирогледа ти и подминавай и игнорирай повече.
Учудвам се на почивката ви - какво сте правили и каква почивка е било изобщо с двойка с деца. Grinning Бащата е без коментар.

Успех!
Виж целия пост
# 16
Мога да приема, че учителката, въпреки че е нетактична, пита от загриженост.
Но този "приятел", не ви е приятел. 
При него е преднамерено с цел да ви уязви.
Виж целия пост
# 17
За първото ми дете опитвахме с мъжа ми около 3 години преди да осъзнаем, че има проблем. Не се получаваше и през това време се бълваха какви ли не приказки от сорта, че заради такива като мен нямало деца в държавата. Минах през 1 аборт и 2 опита ин витро. Роди се детето ми и всички около мен млъкнаха. Вече не беше интересно.
4 месеца след като родих забременях спонтанно и приказките отново започнаха, но този път бяха в другата крайност- ама защо ти е, за какво ви беше, как ще ги гледаш, ти знаеш ли колко е трудно, доходите ви не са достатъчни, няма кой да ти помага...
Вече минала през това ви съветвам въобще да не се връзвате на хорската простотия. Този период ще мине. Мен сега ме подхванаха кога ще започвам работа и как съм я мислила тая да не давам по-малкото дете на ясла и да си стоим вкъщи.
Няма край това 😅. По възможност общувайте с позитивни хора, действайте си, не споделяйте за тези неща, а ако имате нужда да говорите, правете го с хора, които наистина ви подкрепят. Всичко ще се нареди! ❤
Виж целия пост
# 18
А тези познати и за секса ви ли се вълнуват?
Защото само за 2-3 месеца трудно се получава и без репродуктивни проблеми.
Виж целия пост
# 19
Такива въпроси за българския манталитет са напълно нормални. Проблемът не е в питащите, а в болезнената чувствителност на авторката. Аз съм тактически човек и не бих задала такъв въпрос, но едновременно с това избягвам такива болно- обидчиви хора, на които винаги някой им е крив. И още нещо: всеки има болна тема и място, където е уязвим. Това причина ли е да спрем да общуваме, да се лишим от контакти с приятели и познати? Според мен не.
Виж целия пост
# 20
Вашият (на вас и вашата половинка) приятел е простак и аз лично не бих го търпяла много много. Това ако чуя, щеше да ни е последната вечер заедно, ако ще жена му да е приятна и свястна.
Какво се случва между вас си е ваша работа.
И ние имахме проблеми, и аз съм чувала тоя въпрос много пъти, особено когато вътрешно съм умирала, че и този месец не е станало.
Можете да изберете неутрални отговори като :
В момента сме се съсредоточили върху кариерите си.
Нека първо съберем малко пари, да попътуваме, свят да видим, пък после дете.
Аз лично в даден момент ми беше втръснало, беше спряло много-много да ми пука и като ме питаха : Хайде, няма ли вече едно дете да си родите? Им отговарях : Защо, да не сме на норма?
А на някои по-нахални се бях научила да отвръщам с : Хайде първо твоите дъщеря/син да си родят, пък после аз.
Или хайде първо ти да станеш баба, пък после аз мама, всичко по реда си.
Обикновено млъкваха и вече не питаха.
Повечето хора питат наистина просто от скука. Но има и такива, които питат със злоба.
Не го мисли толкова, като се роди първото, ще започнат да питат за второто кога ще е.
Хорското любопитство и нахалство няма граници.
Виж целия пост
# 21
Аз все още недоумявам, как при толкова много информация за това, че в последно време двойките с репродуктивни проблеми се увеличават, колко им е трудно и т.н., продължават да се намират хора, които да подмятат и да разпитват. Другото което е, че всеки има правото да прецени дали изобщо иска да има деца. Наистина ли стринка Пена смята, че ще седнеш да споделяш с нея това си решение? Това е манталитет, който скоро явно няма да можем да променим.
Виж целия пост
# 22
Цитат на: Drama Llama link=topic=1668128.msg48196326#msg48196326 date=1718970
172
Аз съм много цапната в устата, и въпреки че нямам деца поради друга причина, отговарям така, че да им стане възможно най-гадно и повече да не питат никога. Например - Блъсна го кола, утре правим помен две години. Или преди месец пометнах. Или имам рак и ми изрязаха матката. Или мъжът ми претърпя катастрофа и не може да има деца. И почвам да подсмърчам гледайки ги в очите. Повече не питат след такива отговори, едва ли и ще попитат някого другиго след това...
Хахахахха, това все едно аз съм го писала.

И аз съм точно толкова груба.
Но , за мен, хората, които си позволяват да задават толкова интимен въпрос и да коментират по какъвто и да е начин тази тема, са по-груби , но по един социално приемлив начин, което го прави още по-жестоко , ама това е съвсем друга тема Simple Smile

Та, към авторката, която борейки се за детенце, едва ли би била така красноречива:
Онзи ден бях на семейно събирана на родата 
на мъжа ми.  Когато негов братовчед ме попита 3 пъти "кога ще раждаш?" , аз , помолена от мъжа ми да съм по-обрана , щото там бяха основно мили баби, му отговорих простичко: "писна ми да отговарям на този въпрос. Моля те, спри."
 И той спря Simple Smile Та можеш да пробваш така.
Успех ти пожелавам. 🌹
Виж целия пост
# 23
Най-добре е да се каже: “ако е рекъл Господ, ще си имаме”. Това с жената домашен любимец е изказ на мизогинист. Няма да се учудя да я малтретира, ужасно е и няма общо с децата!

Пожелавам ви скоро да си имате дечица ❤
Виж целия пост
# 24
[video][/video]
Позната история и като се бях разделила с предишния ме гледаха желостиво ,а една жена ми каза в очите нещо от сорта ,ти ако се била стока Господ нямаше да те остави сама и да те накаже без деца .Аз им отговарях ,дали те реално са щастливи като имат деца .Сега бременна и пак говорят на хората са не огажда.
Виж целия пост
# 25
Много Ви съчувствам, съжалявам за това, което Ви се случва.
Аз генерално не общувам с хора, които не си знаят мястото. Имам си някакъв авторитет ( граници) и познатите ми никога не позволяват подмятания и въпроси за личния ми живот. Показвам нокти и зъби. Дълги години съм била без партньор, сега пък имаме нужда от помощ, за да имаме детенце.
Семействата ни знаят, баба и дядо, кумовете ни и още 1-2 близки семейства. Но това е. Дори в офиса не знаят, какво остава в офиса на съпруга ми. А две години правим трансфери, може да подозират, но деликатно никой не споменава и задава въпроси.

На мен по- чести ми го дадат този въпрос лекари!!!! Покрай профилактиката се налага да се виждам с лекари, коти не знаят за историята ми. Зимата беше интерниста/хирург/мамолог.
Докато ми записваше анамнезата се изказа “неподготвен”- на 36, имате халка, а нямате деца???- казах му, че чакаме доктора да ги направи. Шантаво старче, но се смути, защото не очакваше толкова жлъч на констатацията му. Преди 2 години, докато събирах документи за финансиране, трябваше да мина преглед при кардиолог, от които получих същата забележка. После му стана ясно за какво съм в кабинета му и ми съдейства много. Но първоначално и той реагира- хайде, какво чакаш!?
На останалите аз бих казала, мама да е жива и здрава, а внучето, когато се появи още повече ще се подмлади.
И понеже съм пълничка с кеф бих казала, че ще започна да диета, за да ми личи, когато забременея и да не ме питат такива лични въпроси.
И третото любимо, което съм чувала “няма ти да го гледаш, за да питаш”
Успех и хората не ти мислят лошото, само има в скучно и искат да имат теми за разговор. Ама хич не се усещат, че не се коментира от етична гледна точка. Може жената да е в ранен етап и не желае да споделя, може да има проблеми и бебето затова са се бави.
Не е тема за запълване на дупки в празните приказки. Това е!!!
Успех и дано скоро вече не ви се налага да го мислите и да се притеснявате. Късмет 🍀


Здравейте, няма да пиша тема за процедури, лекари и т.н., но избрах този раздел, защото мисля, че жените тук биха ме разбрали. Моята история накратко е, че на 31 ми откриха НЯР. Тогава нямах партньор, в последствие намерих, казах му за проблема, бяхме на лекар и ни посъветваха да опитаме без процедури засега. Можело да стане и ако до определен период не стане да се обърнем към репродуктивен специалист. В момента опитваме от 2-3 месеца. Аз преди няколко дни навърших 33.

Въпросът е следният : как се справяте с постоянно подпидващи роднини,  знайни и незнайни познати и тем подобни. Имам чувството, че всеки просто подмята нещо, колкото да не заспи. Родителите ни не се изказват, нито неговите, нито моите. Знам, че не трябва да обръщам внимание, опитвам се, но като си знам, че имам проблем и ми се натиска бутона.

За да не съм голословна ще дам няколко примера. Срещам случайно моя учителка от гомназията, говорим си общи неща, как се е пенсионирала и изведнъж пита дали имам деца, казвам 'не' и тя : ами какво чакаш, време ти е.
Срещаме братовчедка на баща ми и така между другото казва на майка ми: айде, де, не са ли те направили баба ? Х, какво чакаш, майка ти да остарее и да не може да бяга след внучето ли ?

Снощи преля чашата. С моя приятел сме на почивка с приятели, които имат деца и снощи обясняваща как са най- важното нещо в живота и мъжът каза : защото иначе за кво ми е тая жена като не ми роди деца, за домашен любимец ли ?

Още примери мога да изброя. Разбирам, че не трябва да се впряга, че аз решавам докъде ще допусна нещо да ме засегне и т.н., но знаейки какви са перспективите за забременяване, резултатите си и всякакви други неща и това много ме наранява. Приятелят ми ме подкрепя, дава ми кураж, успокоява ме, когато се разстроя. Но просто не знам как да реагирам, боли ме, а не искам да разказвам на всички, че имам проблем. Това касае мен и приятеля ми.

Вие сблъскали ли сте се с това ? Как се справяте? Как реагирате ? Аз понякога замълчавам, защото не ми се обяснява, понякога ги режа остро, но пак остава гадното чувство.

Благодаря на всички, които ще отговорят и успех на всички, които се борят с репродуктивни проблеми. Дано всички гушнем по едно здраво бебе:)
Виж целия пост
# 26
Не мога да се сэглася с твърдението, че жената възприема това обидно, защото се притеснява от евентуален проблем в това отношение.
Това е омаловажаване на нейните чувства, едва ли не те  не са на мястото си, просто тя преувеличава.
Нищо подобно, сблъсква се с типично балканско невъзпитание от страна на лели и стринки. Защото възпитание не е само да се яде с прибори и да не ти стоят лактите на масата. Възпитание е и да знаеш с различните среди кое е уместно и кое не.
А този приятел с жената и децата - ами то, просто е взел една жена за жена. Да готви, да пере и са ражда деца - за удобство и разплод. Дали тя ще е Пенка или Иванка няма значение, няма значение що за човек е,  какви мисли минават през глава и.
Виж целия пост
# 27
Но авторката наистина изглежда, че се притеснява.
Виж целия пост
# 28
Затова авторката трябва да реши какъв механизъм да използва, за да намали стреса по повод нестихващото човешко любопитство.
Важно е за здравето ѝ. За да е спокойна. Например аз си минавам през мои нездравословни страхове, заради инвитрото. То се отрази на социалните ми контакти. И ми е стрес в работата, за да лавирам между двете. Всеки преминава през нещо. Предизвикателство е.
Но колкото по- бързо спре да се впечатлява от подмятанията толкова по- бързо те ще изчезнат.



Но авторката наистина изглежда, че се притеснява.
Виж целия пост
# 29
Не мога да се сэглася с твърдението, че жената възприема това обидно, защото се притеснява от евентуален проблем в това отношение.
Това е омаловажаване на нейните чувства, едва ли не те  не са на мястото си, просто тя преувеличава.
Нищо подобно, сблъсква се с типично балканско невъзпитание от страна на лели и стринки. Защото възпитание не е само да се яде с прибори и да не ти стоят лактите на масата. Възпитание е и да знаеш с различните среди кое е уместно и кое не.
А този приятел с жената и децата - ами то, просто е взел една жена за жена. Да готви, да пере и са ражда деца - за удобство и разплод. Дали тя ще е Пенка или Иванка няма значение, няма значение що за човек е,  какви мисли минават през глава и.

Разбира се, че подобни въпроси са невъзпитани. Обаче ние не можем да променим нито манталитета, нито хората. Можем да променим само своите акции и реакции. Няма как да обясниш на леля Пенка, че е невъзпитана. Обаче можеш да промениш своята реакция - като не реагираш, като се озъбиш, като отговориш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия