Не искам да кърмя

  • 2 489
  • 197
Здравейте, след два месеца очаквам бебчето ми. Вълнувам се, нямам търпение за първата ни среща, но една мисъл ме измъчва, а именно това, че не желая да кърмя. Около мен всички очакват да кърма, чувствам натиск, не знам как да кажа, че не искам. Чувствам вина, защото знам колко е полезна кърмата за бебета, но мисълта да дам гърдите си на бебето ме отвращава. Моля дайте съвет какво да правя?
Виж целия пост
# 1
Отвращава те?
Можеш да се цедиш, и детето ти пак да се храни с кърма.
Виж целия пост
# 2
Ами те гърдите ще си останат твои, няма да ти ги вземе бебчето. 😉

Как си допуснала тогава бременност - 9 месеца може да е в тялото ти, а няколко месеца не може да суче?
Защо не искаш, ако не е тайна? За да остане бюстът перфектен?

Има АМ, ама не е там загадката.
Виж целия пост
# 3
Аз също не исках да кърмя второто си дете и изобщо не ми пукаше за хората наоколо(не ми пречеше да опитам,но такъв ужасен спомен имах след първото,а и толкова лесно ми бе с АМ,че веднага след раждането казах на лекарят си за решението ми и той ме подкрепи).Не изпитвам и грам съжаление,а и с двете си деца имам страхотна връзка, въпреки че не са кърмени...
Виж целия пост
# 4
По тази логика се чудя как е създадено това бебе, доста по-"отвратителни" неща е трябвало да се случат.
Виж целия пост
# 5
Твоето бебе, твоето тяло и твоите гърди. Ти решаваш, натиск ще има винаги за всичко. Днес е кърменето, утре захранването, други ден -друго!
Виж целия пост
# 6
Аз също не исках да кърмя второто си дете и изобщо не ми пукаше за хората наоколо(не ми пречеше да опитам,но такъв ужасен спомен имах след първото,а и толкова лесно ми бе с АМ,че веднага след раждането казах на лекарят си за решението ми и той ме подкрепи).Не изпитвам и грам съжаление,а и с двете си деца имам страхотна връзка, въпреки че не са кърмени...

Аз знам, че няма да бъда подкрепена от близките ми за това мое решение. Дори самата аз изпитвам вина заради това, че не желая да кърмя, не желая да се цедя.
Виж целия пост
# 7
Ами, тогава не кърмиш. Просто е.....

Тази "отвратителна" работа да кърмиш бебето си....гадост!!! Пък, като се наложи да миеш насрано дупе или повръщано.....оооо, ужас!!!
Виж целия пост
# 8
Честно казано и аз мислих, че не искам да кърмя. Когато родих , обаче, нещата се случиха от само себе си и не съжалявам. Но, щом си решила така, това си е твое право. Има АМ, детето гладно няма да остане, не е нужно да се обвиняваш за бъдещи неща. Леко раждане и здраво бебче.
Виж целия пост
# 9
Тялото си е твое. Твое е правото да кършиш или не и никой няма право да ти вменява чувство за вина.
Виж целия пост
# 10
Никога не съм се навивала предварително дали искам или не да кърмя. Още по-малко съм се интересувала какво очакват другите 🤯. Няма те да ми хранят детето.
Изчаках детето да се роди. Пробвахме, получи се. Не беше нещо ужасно или непоносимо.

Щом не искаш да кърмиш, недей. Има АМ. Не е драма.

Но ако го правиш заради бюста... не само кърменето променя гърдите, ами и самата бременност.
Виж целия пост
# 11
Честно казано и аз мислих, че не искам да кърмя. Когато родих , обаче, нещата се случиха от само себе си и не съжалявам. Но, щом си решила така, това си е твое право. Има АМ, детето гладно няма да остане, не е нужно да се обвиняваш за бъдещи неща. Леко раждане и здраво бебче.

Надявам се и при мен нещата да се случат така.  Благодаря!
Виж целия пост
# 12
Скрит текст:
Здравейте, след два месеца очаквам бебчето ми. Вълнувам се, нямам търпение за първата ни среща, но една мисъл ме измъчва, а именно това, че не желая да кърмя. Около мен всички очакват да кърма, чувствам натиск, не знам как да кажа, че не искам. Чувствам вина, защото знам колко е полезна кърмата за бебета, но мисълта да дам гърдите си на бебето ме отвращава.
Моля дайте съвет какво да правя?
Странен въпрос. Това е личен избор. Аз също не исках да кърмя, съответно не кърмих. Обсъдих въпроса единствено с другия родител, на останалите това не им влиза в работата.
Виж целия пост
# 13
Скрит текст:
Здравейте, след два месеца очаквам бебчето ми. Вълнувам се, нямам търпение за първата ни среща, но една мисъл ме измъчва, а именно това, че не желая да кърмя. Около мен всички очакват да кърма, чувствам натиск, не знам как да кажа, че не искам. Чувствам вина, защото знам колко е полезна кърмата за бебета, но мисълта да дам гърдите си на бебето ме отвращава.
Моля дайте съвет какво да правя?
Странен въпрос. Това е личен избор. Аз също не исках да кърмя, съответно не кърмих. Обсъдих въпроса единствено с другия родител, на останалите това не им влиза в работата.
Притеснявам се от реакцията на другия родител, от реакцията на неговите и моите родители Момента, в който направиш признанието, че не желаеш да кърмиш биваш заклеймяван като лош родител, дори самата аз се чувствам лоша и егоистка.
Виж целия пост
# 14
Ами, тогава не кърмиш. Просто е.....

Тази "отвратителна" работа да кърмиш бебето си....гадост!!! Пък, като се наложи да миеш насрано дупе или повръщано.....оооо, ужас!!!

Защо я плашиш жената?
Тя се притеснява за папкането, не се е замислила още, че отнякъде трябва да и да излезе.
А как ревът тия диктатори ако знаете...., като зверове! И хапят даже. И през нощта не спят....Ужас!
Защо изобщо ви е трябвала цялата тая хамалогия да ви пита човек.....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия