Но пак казвам - може не навсякъде да е така. И все пак въпросът е и принципен. Да, тя като леля има наблюдения, но са откъслечни и непостоянни. Няма как тя да казва на родителите, какво да правят или не правят, при положение, че те имат поглед директен над нещата. В крайна сметка отговорността и финансова, и логистична, и всякаква за това дете те я носят и те решават за него.
А какво правим, ако ги наплаше излишно, отидат на недобросъвестен логопед, както се случи на една моя приятелка, и ги изтръскат едни сериозни пари, а накрая се окаже, че му няма нищо. Защото в общия случай отиваш на логопед, казва - да трябва да се работи с детето, независимо дали изобщо има проблем.
Моят син имаше проблем с изговарянето на звука Л и Р. Било супер стандартно, съвсем лек бил, можело да се оправи за няколко месеца. Е, ходи година и нямаше никаква файда. Накрая спряхме, пак си имаше проблема - и познайте, за едно лято сам се коригира.
На моя приятелка бяха изкарали детето аутист и го пращаха да го освиделстват, оказа се, че изобщо не било така. След няколко месеца неинтензивна терапия се решиха нещата.
Така че логопедът не е панацея, много зависи на какъв специалист и човек ще попаднеш, често им се разминават оценките.
Сега си представям лелята да ги наплаши, да попаднат на някакъв такъв, да го мъкнат това дете и накрая да се окаже, че нищо му няма. Смятайте, че тотално ще си прекъснат отношенията с нея.
Да не говорим, че майка му й е казала изрично отношението си и тя пак с брат си щяла да говори. Да ги скара тях и да стане още по-голям проблем.
Остави ги, големи хора са, имат си деца - гледат си ги. Не им се меси.